С какво ще влезе в историята шестата Държавна Дума на Русия

Reuters
Вече е към края мандата си шестата Държавна Дума и е време да се анализира направеното от нея. От 2011 до 2016 г. депутатите са внесли повече законопроекти, отколкото всичките предишни народни събрания на Русия.

Електоралният цикъл на Държавната Дума изтече. На 24 юни тя излезе във ваканция, като сдаде петгодишния си пост. Изборите са през септември, но не всички от сегашните депутати ще са отново такива: според прогнозите очаква се мащабно обновяване на редиците – около 70%.

Разбирайки това, 24 юни бе особено разгорещен в палатата: за някои това бе последен шанс да прокарат законотворчеството си и през трите четения и да излязат в почивка като „победители“.
В крайна сметка в последния си работен ден шестата Дума прие един от най-резонансните пакети за целия срок на мандата си. В медиите и социалните мрежи вече нарекоха „Антитерористичния“ пакет „човекоядец“.

Това са поправки в десетки закони, задължаващи месинджърите да предоставят на органите алгоритми за декодиране на съобщения, доживотен затвор за международен тероризъм, появи се наказателна алинея за „несъобщаване за престъпление“ и за „склоняване, вербуване или друго привличане“ към организиране на масови безредици.

Но и без този финален акорд избирателите имат какво да си спомнят: нито една от предишните Държавни Думи не може да задмине тази по брой на внесените законопроекти и скоростта на приемане на особено „необходимите“ от тях.

Заради Русия

Този парламент не може да се оплаче от народната любов. Най-тежко бе в първата, изборната 2011 година – тогава нейната дейност не беше одобрявана от 64% от населението. Шестата Дума започна работа на фона на многохилядни протести срещу фалшификациите на изборите.

След това започна законотворчество, заради което руският парламент получи няколко нелицеприятни алегории: „побърканият принтер“ и „щамповъчната машина“. Тоест депутатите работят с такова усърдие, че напомнят за споменатите по-горе устройства.

А една от основните характеристики на отиваща си Държавна Дума произнесе от трибуната самият президент на Русия Владимир Путин, обобщавайки резултатите от нейната работа: „Консолидацията в името на Русия е отличителната черта на вашия мандат“.

Такива закони „за Русия“ са например нашумелият „закон Дима Яковлев“, наречен така в памет на загиналото руско момченце, което било затворено от приемния си баща-американец в лека кола в слънчев пек. Законът забрани руски деца да бъдат осиновявани от граждани на САЩ и стана руски отговор на „акта Магнитски“. Подобна сплотеност депутатите демонстрираха и когато работеха над интеграцията на Крим в състава на РФ.

Като цяло от Думата смятат, че приемането на тези закони (а те бяха общо над 120) е „най-яркото събитие“, заради което шестата Дума ще бъде споменавана с благодарност, разказа за „Руски дневник“ заместник-председателят на парламентарната група на „Справедлива Русия“, депутатът от Държавна Дума от 1995 г. Михаил Емелянов.

„Държавната Дума забрани...“

За пет години Държавната Дума успя два пъти да промени Конституцията, три пъти утежни наказанието за нарушения по митингите, прие закон за гей-пропагандата, разреши да се наказва за нараняване чувствата на вярващите (скандалното дело с Pussy Riot), прие цял пакет закони, касаещи урегулирането на Интернет наказанията за екстремизъм. Също така в юридическия речник на страната се появиха понятията „нежелана организация“ и „чужд агент“ – и двете касаещи организациите с нестопанска цел и/или неправителствените организации, работещи в Русия, но получаващи финансиране от чужбина.

Забранителната интенция на шестата Дума засегна и самите депутати: именно този парламент въведе забрана държавните служители да имат сметки и активи в чужбина.

„Това е вярно, при този мандат нормативната база стана по-твърда“, отбелязва президентът на независимия Институт за национална стратегия Михаил Ремизов. В същото време по-голямата част от законите, които предизвикаха шум и бяха определяни като „репресивни“, в действителност не оказаха съдбоносно влияние върху обществото: „Това се отнася и до закона за митингите, и изкуствено раздутия „закон Дима Яковлев“, и нашумелия в информационното пространство закон за нараняване чувствата на вярващите“, казва Ремизов и допълва, че за депутатите не на последно място е и цитируемостта в медиите. В нейното преследване се ражда това, което ни стряска със заглавията си, но понякога дори на хартия не съществува.

Беззъбата Дума

И все пак, независимо от това, че в новинарските емисии депутатите изглеждаха като ковачи на съдбата, главният упрек към палатата бе, че фактически тя е престанала да взима решения. „Проектите, стратегията, тактиката – всичко това се ражда извън стените на Думата, в парламента се спуска само готовото политическо решение“, казва опозиционният депутат Генадий Гудков.
Имаме партията на властта „Единна Русия“, която има болшинство (238, останалите 212 си поделят 3 партии), но имаме и парламентарна опозиция, която по идея трябва да работи като противотежест. Но не работи.

В резултат на това парламентарно представените партии започнаха да бъдат възприемани като филиал на „Единна Русия“, а лобистите отидоха в по-влиятелните кабинети. „За тях представлява по-голям интерес да разговарят с правителството, надявайки се, че то ще реши, а Думата ще го гласува“, казва Емелянов.

И въпросът не е само в това, че Думата разпиля по-голямата част от влиянието си при разпределянето на бюджета. „Много хора се оплакват от това във властта, в последния момент решава Министерството на финансите“, казва Ремизов. Тя не използва дори и този инструментариум, с който разполага според действащата Конституция – в частта си за контрол над органите на властта или провеждането на парламентарни разследвания например.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"