Който не учи – отива в армията
Руската армия е със смесена система за личния състав: по договор (наемници) и наборници. Предвижда се в близко бъдеще армията да се попълва напълно от наемници, но докато реформата във Въоръжените сили не е приключила, наборниците представляват почти половината от личния състав на руските войски.
Всяка пролет и есен, когато в Русия започва призоваването във Въоръжените сили, стотици младежи на възраст от 18 до 27 години, които нямат уважителни причини да избегнат задължителната служба, се стараят по-рядко да излизат от вкъщи, за да не ги изпратят в сборния пункт направо от улицата. „Ако не се стараеш в ученето – отиваш в казармата!“, така много родители плашат синовете си.
Какво толкова страшно има във военната служба?
„Много от наборниците се страхуват по време на службата да не бъдат изпратени в някоя „гореща точка“. Ние всички помним и Афганистан, и чеченските войни. В наши дни няма как служещи на срочна служба да се озоват в зона на военен конфликт, но този страх до ден днешен е много силен сред хората“ – пояснява за „Руски дневник“ научният сътрудник от Института по социология към РАН Александър Толмач.
Като цяло, нежеланието на младите руснаци да служат в армията е свързано и със значителната загуба на престиж на професията „военнослужещ“ в началото на 90-е години. Страната преминаваше през тежък период на трансформации, институцията на армията загуби функциите си на социален трамплин, военната служба стана занятие за бедните слоеве от населението, изостриха се неуставните отношения.
Сега материалното положение на военните се подобрява, армията получава най-новата военна техника, а мащабните учения се провеждат няколко пъти годишно. Но не е толкова лесно отношението към казармата сред младите хора да бъде променено. Сега съвременните младежи имат други ценности. Те са егоцентрични, а военната служба е твърдо подчинение на колектива и на военните норми.
Според данните на Социологичния център към Министерството на отбраната на РФ именно заложеният мироглед, а не материалните стимули оказват влияние върху отношението към воинската служба. Затова ако в близко бъдеще ценностната система на младежта не се промени, руските Въоръжени сили ги очаква хронична недостатъчност на личен състав.
Чуждестранните легионери – това не е изход
Може би засега недостатъчният армейски контингент да се попълва, като се създадат „чуждестранни легиони“? Тези армейски части, окомплектовани с чужди граждани, вече отдавна съществуват във Великобритания и Франция. В САЩ също така е разрешено чужденци да служат в редовете на американските въоръжени сили, а американско гражданство може да се получи, още след като изтече първият (тригодишен) договор.
В Русия чужденци не могат да бъдат призовавани в армията, но не им е забранено да служат по договор. Още през 2003 г. президентът Владимир Путин подписа съответния указ. Единственото изискване е свободно да се владее руски език. Но през последните 10 години няма много чужденци, изявили желание да служат за благото на Русия. Може би защото не може да се прави кариера. По закон чужденците не могат да имат по-високи постове от редник или сержант. По данни от Министерството на отбраната в момента в редовете на руската армия служат само около 300 чужди граждани, основно от страните от ОНД.
От 300 души, разбира се, чуждестранен легион не може да бъде сформиран. Така че практически при укрепване на отбранителната способност на руските Въоръжени сили трябва да се разчита на руските граждани. Данните от социологическите проучвания показват, че през последните пет години армейската служба е станала по-привлекателна за руснаците. Ако преди родителите до последно се опитваха техния син да не попадне в казармата, то сега, съгласно данните от допитване на Общоруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ), проведено през февруари, всеки втори анкетиран (53%) би желал неговите близки роднини да служат.
Преди четири години същият този показател е бил едва 36%. Сега преобладаващото болшинство от анкетираните (80%) смята, че представителите на силната половина на човечеството трябва да минат през казармата, а 42% са убедени, че службата във Въоръжените сили е въпрос на чест за истинския мъж.
Тази пролет ще бъдат призовани 150 хил. наборника. Наказанието за отказ от призовката е голямо – парична глоба в размер на 200 хил. рубли ($5600) или лишаване от свобода за срок до две години.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си