В Арктика ще бъдат изпробвани технологии за управление на айсберги

С новите технологии, които създават руските учени, ще може да се прогнозира движението на ледените късове в Арктика няколко денонощия напред. Когато те представляват опасност, учените ще могат да променят траекторията им, ако те са насочват към петролните платформи.

Още идната година се планира технологиите да бъдат изпробвани на архипелага Шпицберген (най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан) и в руската част на Западна Арктика - в Баренцево и в Карско море. Именно там руски компании активно търсят и добиват петрол и газ.

Хаотичното движение на ледени блокове е опасно за петролните платформи в Арктика

Компаниите, разработващи петролни находища, непрекъснато се сблъскват с непредвидени ситуации. Отстраняването на последиците от петролни разливи дори в топли води като на Мексиканския залив, например, е съпътствано от трудности. В Арктика това е още по-сложно.

Една от главните опасности на Севера са ледените заплахи или ледените полета, айсбергите и техните отломки. Хиляди отломки падат годишно от ледниците на Шпицберген, Земята на Франц Йосиф (архипелаг в Северния Ледовит океан), Нова Земя и други архипелази и дрейфуват по океана. Теглото на един айсберг може да достигне няколко милиона тона. При сблъсък с трудно подвижни петролни платформи той просто ще ги унищожи.

Чрез съвременните технологии, разработени специално за арктическите условия, е възможно да се предвиди движението на айсбергите и да им се оказва въздействие. Подобни технологии вече има в Канада. В Русия в момента те се разработват от група учени от Арктическия и антарктическия научно-изследователски институт (ААНИИ).

„Задачата ни е да даваме на съдовете, работещите в шелфа, предписания за защита при възникване на опасност от айсберги“, отбелязва ръководителят на проекта заместник-директорът на ААНИИ Александър Данилов. „Именно това е най-голямата заплаха за високо широчинните петролни и газови находища в Баренцово море и в Карско море“.

Как да бъдат избегнати катастрофи?

Необходимо е да се прави прогноза за движението на айсбергите няколко денонощия напред. По думите на учените, най-сложно е да се види леденият блок с помощта на космически спътници, безпилотни или пилотирани летателни апарати и да се изчисли траекторията им по алгоритъм, в който, освен параметрите на айсберга, се отчита и динамиката на атмосферата, на водите и ледовете.

Щом стане ясно, че айсбергът се приближава на опасно разстояние до платформата, където се правят проучвателни сондажи или постоянно се добива петрол, морските съдове за защита от ледовете ще получават указание „да разредят обстановката“. С помощта на специални мрежи и въжета те ще отведат айсберга на безопасно разстояние, така че той със сигурност да не може да навлезе в зоната на дейност на обекта. За целта учените работят по създаването на специален програмно-апаратен комплекс „Желязо“ плюс програмно осигуряване.

„Той ще бъде много удобен за работа, поне ние се стремим да го направим такъв“, посочва Данилов. „За да бъде управляван този комплекс, не е необходимо да се отиде до Арктика. Всичко може да се направи в единен център в столицата или в който и да е друг град. При това информацията ще постъпва на мястото на събитията много оперативно. Създаването на такива инструменти ще позволи на страната ни да стане самодостатъчна при решаването на арктически задачи“, казва ученият.

По думите на Данилов, руските учени вече са натрупали значителен опит при управлението на айсберги през лятото на 2014 година при обезопасяването на проучвателните сондажи на лицензиран участък на компанията „Роснефт“ в Карско море, довели до откриването на гигантското петролно находище „Победа“.

В рамките на проекта учените, освен това, разработват и средства за мониторинг и прогнозиране на климатични промени, замърсявания на сушата и в акваторията, както и на опасни геодинамични явления, характерни за шелфа и бреговата зона на Арктика.

"Российская газета". Всички права запазени.