Къде се прави космическият щит на Русия?

На 13 март от космодрума „Байконур“ бе изстрелян поредният спътник, в чиито задачи е включено детайлно наблюдение на земната повърхност. Апаратът и извелата го в орбита ракета-носител са разработени в Ракетно-космическия център „Прогрес“ – едно от най-големите предприятия на руската военно-космическа промишленост.

От маломерните кораби до шпионските спътници

Ракетно-космическият център „Прогрес“ представлява в момента огромна корпорация, в чийто състав са включени предприятия, дислоцирани в различни руски региони. Освен главния завод и конструкторското бюро, базирани в град Самара край бреговете на Волга, под негово разпореждане се намират производствени мощности в Московския регион, в Рязан и в Казахстан. Всички заедно, те формират огромен разклонен промишлен комплекс, за чийто мащаб говори броят на заетите в него служители – над 20 000 души.

Сред основната произвеждана продукция са космически ракети-носители, самолети за гражданската авиация, маломерни кораби и дори оборудване за дъскорезници. Но най-секретната част от номенклатурата на завода са спътниците. Много от тях, които се използват за научни цели и в граждански сфери, се произвеждат и реализират напълно открито, но всичко, което е свързано с апарати с военно предназначение, много често е покрито с плътна завеса секретност.

u041fu044au0440u0432u0430u0442u0430 u043au043eu0441u043cu0438u0447u0435u0441u043au0430 u043cu0438u0441u0438u044f u043du0430 u0420u0443u0441u0438u044f u0438 u0415u0421 u043fu043eu043bu0435u0442u044f u043au044au043c u041cu0430u0440u0441 u0432 u0442u044au0440u0441u0435u043du0435 u043du0430 u0436u0438u0432u043eu0442

Именно инженерите от „Прогрес“ разработиха и внедриха в производство спътниците, формиращи основата на военната орбитална групировка на Русия. Перлата на техните разработки са космическите апарати от типа „Персона“. За това, каква важна роля играят производителите от Самара, говори фактът, че възложител на проекта за спътника се явява главното разузнавателно управление при въоръжените сили на Русия.

Работеща на орбита, отдалечена от земята на 750 км, „Персона“ идва да замени предишните разработки на инженерите от Самара – спътниците „Неман“ и „Кобалт“. Употребата на нови технологии позволи в пъти да се увеличи времето за престой в орбита. Сега то достига до 10 години и по „продължителност на живот“ достигна американските си аналози.

Внедряването в технологичния процес на разработките, усвоени при създаването на „Персона“, позволиха на самарските инженери да създадат на нейна основа принципно нов апарат, който в бъдеще значително ще увеличи възможностите на руската космическа групировка. Спътникът „Барс-М“ с маса от 4 тона не само е почти два пъти по-лек от „Персона“, но и може да фотографира и най-малките обекти с диаметър, по-малък от един метър. Но точните характеристики на „Барс“ са засекретени.

Страници от историята

За годините, откакто съществува, конструкторското бюро на завода в Самара е създало над 20 модела спътника, пригодени за употреба във военната сфера. Но когато е било създавано, предприятието е било предназначено да произвежда съвсем друга продукция. Неговата история е започнала през 1894 г. в Москва, когато е била отворена нова фабрика за велосипеди, която постепенно започнала да усвоява производството на мотоциклети, шейни и автомобили.

u0421u043fu044au0442u043du0438u0446u0438 u0442u0440u0435u0442u043e u043fu043eu043au043eu043bu0435u043du0438u0435

Едва в навечерието на Първата световна война акционерното дружество „Дукс“ се захваща с производството на летателни апарати. В периода 1920-1960 г. неговата основна продукция били именно самолетите. Национализираното след 1917 г. предприятие получило името Държавен авиационен завод № 1. През 1941 г. неговите мощности били евакуирани от столицата на бреговете на Волга. От тогава започнала историята на завода в Самара.

Подобно разположение в дълбочина на страната имало редица стратегически предимства. На първо място – безопасността. До голяма степен поради тази причина през 1958 г. самарското предприятие било избрано в качеството му на един от центровете за реализация на съветската космическа програма. Това изисквало пълноценно преустройство на завода – създаването на големи цехове и площадки за изпитания.

Колективът му взема участие във всички руски програми по усвояване на космоса. Многостепенната ракета-носител, извела в космоса апарата с първия космонавт на борда си – Ю.А. Гагарин, е проектирана именно в Самара, както и други 27 типа съветски граждански и военни спътника. След разпадането на СССР предприятието преминава през етапа на конверсията, в хода на която то усвоява производството на номенклатура от гражданска продукция.

Но през последните 15 години военно-космическият дял от неговата дейност отново излиза на преден план. Заводът се сблъсква със сериозни трудности. Например след влизането в сила на западните санкции срещу Русия, влияние оказва недостигът на вносно оборудване за спътниците. Но федералната програма по заместване на вноса дава големи шансове за неговото успешно преодоляване.

u0429u0435 u0434u043eu0437u0430u0440u0435u0436u0434u0430u0442 u0441u043fu044au0442u043du0438u0446u0438u0442u0435 u0441 u043bu0430u0437u0435u0440

"Российская газета". Всички права запазени.