Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
„Таранът е оръжието на героите“ – твърди съветски плакат от времето на началото на Великата Отечествена война, призван да укрепи бойния дух на съветската армия. На плаката е нарисуван самолет с червени звезди на крилете, който извършва таран в опашката на фашистки „Месершмит“, а на заден план вече пада свален немски бомбардировач със свастика.
Действително таранът е висша проява на героизъм и саможертва. Решението да се прави таран на противника, когато боецът вместо да спасява живота си решава да го продаде по-скъпо, взимайки със себе си и врага, изисква огромно мъжество.
Таранът плаши едните и вдъхновява на подвиг другите, но като начин за водене на бой той е неефективен: в повечето случаи и войникът загива, и техниката се унищожава. Но редакцията на „Руски дневник“ подбра тарани, които не завършват със смърт за техните „автори“ и са влезли навеки в световната военна история.
Първият в света танков таран
Руснаците държат авторството не само на първия въздушен таран, осъществен от Пьотр Нестеров, но и на първия танков таран. Той проведен от войника Семьон Осадчий по време на гражданската война в Испания през 1936-1939 г.
На 29 октомври 1936 г. в района на с. Сесения, недалеч от Мадрид, се провежда първата в света танкова битка. Съветските танкове БТ-5 и Т-26, командвани от Пол Арман, се сражавали с леките танкове „Ансалдо“, произвеждани в Италия.
В този бой екипажът на танк Т-26, под ръководството на 26-годишния Семьон Осадчий, избутва танка с италианците в една пропаст, като по този начин „взема страха“ на останалите вражески танкови екипажи: те просто позорно напускат бойното поле.
Като тактически прийом танковият таран е бил взет на въоръжение в годините на Великата Отечествена война. Танковете правели таран на артилерийски установки, картечници, транспортна техника, обръщали танковете на противника, мачкали огневите точки на врага. Общо за четири години война руските танкисти са провели около 160 тарана.
Реактивният таран на Куляпин
Той е проведен през 1981 г. от капитан Валентин Куляпин в небето над Азербайджан и в момента се счита за последния въздушен таран в историята. Уникалността му се състои и в това, че летецът изпълнява тарана със свръхзвуков изтребител-прехващач Су-15 при ниска скорост и остава жив. Кулягин преследвал транспортен Канадер CL-44, собственост на аржентинска авиокомпания, който превозвал оръжие за Иран. Самолетът нарушил въздушното пространство на СССР, а на заповедите за приземяване не реагирал.
Скоростите на бойния и на транспортния самолети са различни, а ако свръхзвуков самолет премине на ниска скорост, това го заплашва със загуба на управлението и влизането на машината в „тирбушон“. За да атакува с ракети, бомбардировачът трябва да е максимално отдалечен от целта, а времето за това не стигало. Това било пределно ясно на екипажа на самолета-нарушител и той бързо се движел към държавната граница, извън която съветският изтребител няма да може нито да преследва, нито да свали транспортния самолет.
В тази ситуация летецът взема решение да предприеме таран. Куляпин подходил към целта отзад и с удар на част от фюзелажа зад кабината и на вертикалния кил на самолета си, отрязал стабилизатора на атакувания самолет. Пилотът успешно се катапултирал, а екипажът на самолета, претърпял тарана, загинал.
Учтив таран в морето
Инцидентът се случва през 1988 г. между бойни кораби на САЩ и СССР край бреговете на Крим. Корабите от ВМС на САЩ – крайцерът „Йорктаун“ (Yorktown) и разрушителят „Керън“ (Caron) навлизат в Черно море и нарушават държавната граница на СССР в района на нос Сарич, в южната част на полуострова. Границите на териториалните води очертават там своеобразен триъгълник. Именно неговият връх бил „отрязан“ от американците.
Стражевите катери „Беззаветни“ и СКР-6 получили заповед от командващия съветския ВМФ да изтласкат „гостите“ от териториални води и дори да осъществят контакт между корабите, ако американците не реагират на исканията да напуснат съветски води. Контактът се счита за таран, но това е по-скоро съприкосновение с борда на вражеския кораб и негово „учтиво изтласкване“.
След многобройни предупреждения американците отказват да напуснат териториалните води на СССР и екипажът на „Беззаветни“ се решава на контакт. Първоначално корабът се доближил толкова плътно до крайцера „Йорктаун“, че от удара и триенето на бордовете захвърчали искри и се подпалила боята на кораба. Но вторият удар вече си бил чист таран на американския съд.
„Беззаветни“ се „метнал“ до вертолетната площадка на крайцера и започнал да мачка с масата си всичко, което попадало под него, постепенно плъзгайки се по посока на кърмата: разкъсал обшивката на борда на надстройката, срязал всичките парапети на вертолетната площадка, разбил командирския катер, след това се плъзнал на кърмата и там също отнесъл всички парапети и стойки, а също така счупил пусковите системи за ракетите „Харпун“.
Не приемайки на сериозно предупрежденията на „Беззаветни“ относно намеренията му да осъществи контакт, американците (очевидци си спомнят, че преди да започне маневрата, матросите и офицерите от ВМС на САЩ се надсмивали, махали с ръка, правели снимки и дори показвали на руснаците неприлични жестове) спешно напуснали съветските териториални води, легнали на дрейф, а на следващия ден се устремили към изхода на Черно море.
Екипажът на „Беззаветни“ под командването на Владимир Богдашин били обвинени в противоправни действия (в годините на Студената война ръководството на СССР нямало желание да си разваля отношенията със САЩ). Но след това обвиненията били снети от офицерите, тъй като те са изпълнявали заповеди на главното командване на ВМС, а връхлитането, демонстрирало на всички пълната сериозност на съветския флот спрямо нарушителите на държавната граница, било наречено „таранът на Богдашин“.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
