Руски милиардер инвестира в съвместен проект със Стивън Хокинг

Reuters
Технологичният инвеститор Юрий Милнер ще похарчи $100 милиона за проект, чиято цел е изстрелването на космически апарат до Алфа Кентавър. Тази звезда е център на най-близката до Земята звездна система.

Юрий Милнер и известният физик Стивън Хокинг обявиха на съвместна пресконференция в Ню Йорк на 12 април за старта на програмата Breakthrough Starshot. Освен Милнер и Хокинг в съвета на директорите участва и създателят на социалната мрежа Facebook Марк Зъкърбърг.

„Разказах на Марк за проекта, той много се заинтересува и реши по този начин да покаже своя интерес“, каза Милнер в интервю за РБК. За ръководител на проекта „Брейктру Стартшот“ (Breakthrough Starshot) е назначен Пийт Уордън, бивш ръководител на научно-изследователския център на NASA „Еймс Рисърч Център“ (Ames Research Center).

Състоянието на Юрий Милнер през 2015 г. е $3,2 млрд. (32 място в руския списък на Forbes). Инвестирал е в технологични компании, включително Xiaomi, Spotify, Airbnb. През 2013 г. заедно с председателя на съвета на директорите на Apple Артър Левинсън, създателя на Google Сергей Брин и основателя на Facebook Марк Зъкърбърг учредяват фонда Breakthrough Prize. Премията се връчва ежегодно в няколко номинации, например физика и биомедицина.

 

Целта на Breakthrough Starshot е изстрелването на космически апарат към звездите със скорост 160 млн. км/ч. Полетът с такава скорост ще позволи звездата Алфа Кентавър, която е отдалечена на 40 трлн. км (4,37 светлинни години), да бъде достигната за около 20 години след изстрелването при условие, че най-бързият от съществуващите в момента космически кораби може да долети до нея за 30 хил. години.

На първоначален етап програмата предвижда финансиране на изследвания и разработки, които трябва да потвърдят концепцията за апарата, който ще се придвижва в космоса с помощта на „светлинно“, фотонно платно, чиито размери са няколко метра, и е с дебелина няколкостотин атома.

„За първи път такъв начин за междузвездни пътешествия е предложен от ученика на Константин Циолковски Фридрих Цандер, който се опитал да го патентова през 1926 г., но неговият патент не бил одобрен с обосновката, че той изглеждал донякъде футуристично“, разказа Милнер. Първото фотонно платно, преминало изпитания в космоса, също е с руска история, допълва той: през 1992 г. на космическата станция „Мир“ е разгърнато първото слънчево платно с ширина 20 метра – „Знаме-2“.

„Земята е удивително и прекрасно място, но най-вероятно това няма да продължи вечно. Рано или късно ще трябва да се насочим към звездите“, смята Хокинг. Според думите му Breakthrough Starshot – това е първата крачка към тази цел. С помощта на космическия наноапарат ще могат да се правят снимки на системите от планети и да се събира научна информация, които ще се изпращат на Земята за последващо изучаване, могат да бъдат откривани значително отдалечени от Земята астероиди и да се развива нов инструментариум за изучаване на Слънчевата система.

Паричният принос

Инвестициите в размер на $100 млн. са собствени средства на Милнер: парите ще бъдат изхарчени за програма за изследователски грантове, условията за които ще бъдат обявени допълнително. „В момента имаме около 20 перспективни теми и те съответстват приблизително на темите, по които ще има финансиране“, каза инвеститорът.

Не е проблем и в момента да бъде направен самият космически апарат, казва Милнер. Едно от главните предизвикателства е изграждането в планинска местност на наземна светлинна система с размер около 1 км, а също така генерирането и съхраняването на няколко гигаватчаса енергия, която е необходима за всяко изстрелване.

„На този етап тези $100 млн. основно са за инвестиции в изследвания и разработки, самият обект ще бъде с два порядъка по-скъп, съпоставимо с най-големите научни експерименти“, убеден е Милнер.

Например проектът за Големия адронен колайдер, изграден в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), струва около €7,5 млрд. Милнер изрази надежда, че ако изследванията бъдат успешни, в перспектива към проекта могат да се присъединят и други инвеститори.

Пълната версия материала:

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"