Войните ще се водят от оператори и роботи, а не от войници на бойното поле

Кога можем да очакваме появата на прототипа на бойния робот?

Андрей Григориев: Центърът няма задача да създава бойни роботи и техните системи. Това е задача на поръчителите – Министерството на отбраната на Русия, Федералната служба за сигурност (ФСБ), Министерството на извънредните ситуации и така нататък. Нашата работа е да създадем авиационната електроника, без която тези роботи не могат да работят: приборна база, връзки, енергетика, двигатели, системи за колективно управление, взаимодействието „оператор-машина“ и всичко останало.

Министерството на отбраната по-добре знае в какъв вид им е необходим бойният робот. Но главният конструктор, който ще го разработва, няма да започне работата си от нулата, а ще има конструктор „лего“, от който много бързо ще създаде машината, необходима на поръчителя. Именно това е задачата на центъра.

Съществуващият боен робот „Нерехта“ е прототип на нашата бъдеща бойна платформа. Това не е поръчката на Министерството на отбраната, а бойна платформа, която ще развиваме с помощта на съществуващите ключови технологии. 

Оформен ли е проектът за разработка на новото поколение на „Ратник“ – екипировката на войника на бъдещето?

А.Г.: Работата по „Ратник-2“ се извършва в Министерството на отбраната, а ние работим, условно казано, по „Ратник-3“. При нас този проект се нарича „Легионер“, а в бъдеще, след приключването му, ще се нарича по друг начин. Работата се състои в това, че ние на първо място разглеждаме стрелковото оръжие и личната защита на войника в голям, сериозен комплект, включващ оръжие, системи за свръзка, средства за защита от осколки и куршуми, екипировка с повишено качество, позволяваща човек да се чувства комфортно практически във всякакви климатични условия.

Прес снимка

Тук се правят и разработки, свързани с храненето на войника, средства за медикаментозна поддръжка, евакуация, диагностика и ефективно лечение на всички зависимости от местонахождението. Оценяваме възможностите на телемедицината и медицинската роботехника, за да може навсякъде да бъде получена лекарска помощ с високо качество, да бъде планирана операция, лечение за войника, намиращ се на друг континент например. Лекарите ще могат да предадат своите умения на роботи, които да извършват съответните операции.

Как си представяте бойното поле на бъдещето?

А.Г.: Според мен ще има все по-голяма и по-голяма роботизация – на практика ще бъде война на операторите и машините, а не на войници на бойното поле, които стрелят един срещу друг. Бойните задачи ще се решават с минимални загуби на личен състав. Войникът постепенно ще се превърне в оператор и ще се отдалечи от бойното поле.

Какви са перспективите пред бойните машини: катери, танкове?

А.Г.: Нашето виждане е, че бъдещето принадлежи на безпилотните системи. При това на многофункционалните и хипермедията, а не както ги делят в момента – на наземни, въздушни... Тези бъдещи мощни роботизирани подразделения, които воюват и на земята, и във въздуха, и по вода, и под вода, и в космоса. И всичко това интегрирано в единна голяма разузнавателно-ударна система.

Колко проекта разработва фондът в момента?

А.Г.: Нашите проекти се делят на две части: големи, които в момента са 46, и малки – на стойност до 3 млн. рубли, при които провеждаме проучване на тактико-техническите изисквания и тактико-икономическите обосновки за реализация.

Андрей Григориев. Прес снимка

Кои проекти са пред завършване?

А.Г.: Започнахме открито тестване на проекта „Хербарий“ – система за колективна разработка на инженерно-програмно обезпечение. Завършваме съвместен проект с Министерството на извънредните ситуации на Русия „Система 112“, после нашата лаборатория ще се занимава с решаване на задачата за разпознаване на образи, за да можем да заменим огромния брой оператори, обслужващи извънредни събития чрез камери за наблюдение, на автоматични системи. Завършват се и редица закрити проекти. Регулярно докладваме за своята работа на ръководството на страната.

"Российская газета". Всички права запазени.