Руските староверци от делтата на Дунава

Предците на руските липовани са руски схизматици или старообрядци, които са напуснали Русия под заплахата от гонения. Те са били противници на реформите на патриарх Никон, който през 1652 година приема решение за изменения в църковните книги и внася някои промени в обреда в съответствие с гръцкия канон. През 1667 година из цяла Русия започват гонения срещу последователите на стария обред, в символ на който се е превърнало кръстенето с два пръста. Староверците били официално обявени за еретици и анатемосани. Най-известните борци срещу реформите били протойерей Авакум, написал своите знаменити Жития, и болярката Феодосия Морозова, изгорена на кладата и увековечена в знаменитата картина на Василий Суриков. Старообрядците се спасили с бягство от жестоките преследвания: бягали към Дон, Кубан, Сибир, Далечния изток. През 20-те години на XVIII век първите групи староверци се заселили в слабо населената делта на река Дунав. По-късно тук от Дон се преместили казаците-староверци от армията на Игнат Некрасов, които се присъединили към липованската общност.

Василий Суриков, "Болярката Морозова" (1884-7), Третяковска галерия, Москва. 

Тук, далеч от царската власт и от турската администрация на тогавашната османска провинция Добруджа, липованите (смята се, че етнонимът идва от думата „липа“ или от топонима Липовци, където някога живели предците на преселниците, или пък е променена форма на думата „филиповци“ – едно от старообредните течения) относително спокойно можели да съхранят своите религиозни вярвания и традиции.

Първите заселници липовани на Дунава живеели в тръстикови къщурки. Едва през XIX век са се появили първите къщи: дървено скеле се обличало с тръстика и се мажело с кал, а после отново се покривало с тръстика. Отоплявали ги с печки. В години, когато скакалци унищожавали реколтата, местните жители стривали на прах изсушена щука, смесвали я с настърган джулюн (воден орех) и от тази смес печели питки (лепьошки). Упоритите жители на делтата били готови да понасят глад, пожари и епидемии, само и само да им бъде позволено да се молят така, както са го правели прадедите им.

И в наши дни те продължават да говорят на своеобразен руски език от XVII-XVIII век. Както и други руски староверци, липованите се отличават с трудолюбие, стремеж към подреденост, точност, добра работа и честност, негативно отношение към алкохола и цигарите. Мъжете липовани не си бръснат брадите, носят ризите си незагащени, обезателно с колан, а националната носия (сарафан) си остава неизменната пасхална женска премяна. Единствено при старообрядците се среща т.нар. лестовка – своеобразен вид броеница, която се прехвърля от молещия се.

Сред липованите са съхранени допетровските обичаи на руската сватба, на Масленица (Сирна неделя), своеобразни църковни празници. Основният пазител на тези традиции, разбира се, е църквата, където се водят служби на староруски език. Към храмовете има летни училища, които допълват образованието на тези румънски училища, в които децата на липованите ходят по време на учебната година. 

Общо в Румъния (северозападна Добруджа, град Тулча, Сулина, Констанца) живеят около 30 хиляди липовани. Някои от тях са прославили Румъния по целия свят: например олимпийският шампион по гребане на кану и деветкратен световен шампион (през 70-те и 80-те години), а понастоящем треньор на националния отбор на страната по този спорт – Иван Пацайкин, който е руски липованин.

Липовани живеят и в съседни области: украинската Одеска област (Килия и Вилково), Молдова (района Кагула), България (Южна Добруджа), а по неофициални данни броят им в делата на Дунав е около 100 хиляди човека. Общността на руските липовани в Румъния (официално наричана диаспора) е официално призната през 1990 година, тя установява взаимоотношения с руските държавни структури, издава в. „Зори“ и списание „Китеж град“.

Въпреки това, животът в новата, демократична румънска държава не е донесъл спокойствие на липованите. Нелоялната политика на румънските власти към руското малцинство и руския език, икономическата криза, безработицата и новите риболовни правила на ЕС доведоха до масова емиграция на младежи в търсене на работа на Запад, основно към Италия, Германия, Англия, Испания. В Русия, за съжаление, никой не идва. В резултат на това сега под заплаха се оказва самата уникална идентичност на липованите. През последните години руските междудържавни институции на нашите сънародници бият тревога и активизират своите действия. Бъдещето на липованската общност в Румъния засега остава неясно.

Снимки: Максим Авдеев

"Российская газета". Всички права запазени.