В Москва се появиха 5D спектакли за слепи деца

Режисьорката се заинтересувала и започнала да събира информация в Интернет за нещо подобно, но не открила нищо – единствено се изплашила от разказите за слепи деца. „Пишат за тях, че изостават в развитието си, че са мрачни и затворени. Опитах се да си представя, какво е това да се родиш, а да нямаш нищо друго освен самия себе си и звуците, които не можеш да си обясниш?“, разказва Ектерина.

За да търси отговорите, трупата се отправила в московското училище-интернат №1 за слепи и слабо виждащи деца.

Реалността шокирала актьорите повече, отколкото статиите в Интернет – учениците в интерната се оказали открити, любопитни събеседници, способни за своите 11 години да проявяват интелектуален хумор. Децата живеят заедно, учат, свирят на музикални инструменти, рисуват, изучват всичко, което може да им послужи във всекидневния живот, и много се радват на гости.

„Възможно е, поради принудителната интровертност те по-внимателно да се отнасят към своя вътрешен мир и да не се срамуват да бъдат творчески личности. Те не се стесняват да четат изразително на глас. А на урок по музика, където слушахме Григ, един ученик стана и разказа, че си е представил утро и пещера. В обикновено училище веднага би получил плесник зад врата!“, смее се Екатерина.

Облаци в тъмнина и неподвижни зрители

Главният герой в спектакъла ”Wolke” (облак на немски) е малко момче, което се кани да извърши първата си зряла постъпка и затова се отправя на пътешествие в компанията на вълшебен облак.

На последната репетиция пред възрастни слепи зрители цялата трупа силно нервничи и се готви за провал. С развитието на действието отчаянието се усилва – актьорите не разбират, как реагира аудиторията на играта им. „Актьорите бяха в шок от това, че на столовете стояха абсолютно статични хора. Изглеждаше, че направо спят“, разказва режисьорката.

Коментарите на зрителите след края на спектакъла ги удивили още повече, отколкото тяхната неподвижност – създателите чули за такива нюанси на своя спектакъл, за които дори не подозирали. Страхът от аудиторията на 20 слепи деца нараснал още повече. Актьорите се страхували да не разочароват децата, които са способни мигновено да преминават от врява в пълно мълчание след една единствена дума: „Веднъж…“.

Източник: Press Photo

Нови технологии – занаятчийски методи

Новият проект на „Булгаговския дом“ започва с екскурзия – гостите се посрещнали на стълбите, развели ги из залите, дали им да докоснат експонатите, да позвънят по старинен телефон, да погалят огромния котарак, който живее в музея. Те още не успели да обсъдят всичко, когато се озовали в театъра, направо на сцената. Действието се развивало на една ръка разстояние. Актьорите ходели между зрителите, носели покрай любопитните носове чайник с канела, нежно докосвали бузите с парчета мъхеста кожа – сякаш това прави вълшебният герой от приказката.

Всеки от актьорите, подред, е разказвач, някакъв герой и издава редица звуци, които му се отдават най-добре. На репетициите те открили съвършено неочаквани таланти, като умения да се прави „хрускането на снега“.

„Правехме всичко, за да създадем атмосфера, да накараме децата да „видят“ случващото се, да примират и да се удивяват: рязко сменяхме осветлението, за да могат те да почувстват смяната на деня и нощта, пръскахме над тях с пулверизатори, за да усетят речните пръски. След спектакъла закрещяха, че това е 5D! И в този момент ние въздъхнахме с облекчение – това е, към което се стремяхме“, отново въздъхва Екатерина.

Децата записвали представлението на диктофони, за да го слушат отново вкъщи, а после рисували в училище своите впечатления. „Много се въодушевиха. Нарисуваха и реки, и розови облаци, а едно дете нарисува в главната роля шапка, която им даваха да докоснат“, разказва училищният педагог Наталия Морозова.

След първото представление, трупата на музейния театър разбрала, че спектакъл за слепи деца е особен жанр, който просто не може да съществува, ако не си приятел със зрителите. Той изисква мобилизация на всички професионални умения и много внимателно отношение към думите, защото те действат на децата на физическо ниво – например, при думата „сън“ те започват да се прозяват.

Създателите имат много планове: да редактират сценария, да поканят на представление децата от други училища, да организират изнесени спектакли и да запишат аудиодиск, който да се разпространява безплатно по библиотеки и учебни заведения за деца с проблемно зрение.

Разбрахме едно нещо със сигурност – не бива да се занимаваш с това рутинно. Тези спектакли не могат да се поставят на конвейер, да станат репертоарни. Да, разбира се, може да се измислят цели представления на големи сцени, където технологиите позволяват постигането на много по-големи ефекти, но това вече е съвсем друг театър“, пояснява режисьорката.

"Российская газета". Всички права запазени.