Великият пост: изпитание или дългоочаквано пречистване?

В руския православен календар има 4 поста, за всяко от четирите годишни времена. Най-дългият е Великият пост. Той продължава 7 седмици, от Масленица до Пасха. По време на постите трябва да се молите и да страдате, като и да се ограничавате в храненето. От менюто на православните християни основно се изключват месните и млечни продукти. Ядат се тестени изделия, плодове и зеленчуци. Цялата храна се приготвя с растителни мазнини, които се наричат така и от народа – постни. В края на третата и шеста седмица на поста се разрешава консумацията на риба, а в събота и неделя и малка консумация на червено вино. Последната седмица на поста (Страстната) е най-строга. От понеделник до сряда може да се яде само сурова храна без мазнини. В деня на Тайната вечеря (четвъртък) се яде варена храна с мазнина и вино. Петъкът е без никакво ядене, а съботата преди Пасха може да се яде варена храна без мазнина. Пасха ознаменува края на Великия пост и отмяната на всички ограничения.

В Русия има истински религиозни хора, които преди постите се съветват с духовници и съблюдават всички правила, за разлика от тези, които постят за „очистване на организма“, за да отслабнат, за да експеримент или просто, защото всички правят така.

Дмитрий Ерохин (32 годишен). Експеримент от любопитство

Постих само веднъж, преди три години. Отдавна завиждах на тези, които могат просто така да се ограничават сами в яденето. Винаги съм искал да изпитам себе си и да разбера, какво е това. Не съм се готвил специално за поста, просто в един момент спрях млечните и месни продукти, рибата и алкохола. Тогава бях горд със себе си.

В моето семейство никой друг не постеше и понякога ми се налагаше да готвя отделно за себе си. Избирах внимателно продуктите в магазина, като четях подробно етикетите със написаните съставки в магазина, за да не се окажат там случайно яйца или мляко. На работата също имах проблеми с постните манджи, поради което се прехранвах основно с ядки и сушени плодове.

Издържах целия пост, без да отстъпвам от правилата, въпреки че през последните 2 седмици се чувствах зле. После разбрах, че със своите експериментални мотиви и тщеславие оскърбявам самата същност на поста. Не съм много религиозен, но на въпроса, дали вярвам в Бог, еднозначно отговарям с „ДА“. Затова считам този експеримент по-скоро за позор, отколкото за достижение. Оттогава не се опитвам с еднократни акции да показвам своята „праведност“. Просто се старая да бъда малко по-честен с околните и себе си.

Альона Ланова (21 годишна ). Да махна излишните килограми

За мен проблемът с излишните килограми е един от най-важните. Не съм дебела, дори точно обраното, но периодично се налага да се справям с три-четири килограма. Получава се така, че зимата малко качвам, а лятото се опитвам да отслабна, и Великият пост ми идва като по поръчка. Вярвам в Бога, но спазвам само Великия пост. Първия път постих, когато бях на 16 години. С момичетата се бяхме хванали на бас, кой няма да издържи да спазва постите. От трите не издържа само една, която разви дистония. Това е когато ти се върти главата и губиш ориентация в пространството. Нейният лекар категорично й забрани да пости. Предписа й щадящ режим и строга диета.

Постите ми помагат да сваля до 5 килограма. Смятам, че това не е никак лошо - богоугодно дело да ти помага да си оправиш фигурата. Мама ми приготвя каши, салати, супи без месо. Освен това много обичам ядки, особено фъстъци, така че цял ден мога да изкарам на едни ядки и сушени плодове. Приятели ми се подиграват, че ям храна за хамстери, но ми е все тая. За разлика от тях, аз поне се опитвам да живея по заповедите.

Сергей Колиденко (37 годишен). Вярата няма нужда от доказателства

За пръв път постих много отдавна. Тогава го направих не толкова заради вярата, колкото от любов към жена ми. Още тогава тя беше много вярваща и спазваше всички пости. Помня, че така се страхувах да не остана гладен, че винаги си сипвах двойна порция и въобще ядях малко повече от обикновено. Получи се така, че не само не отслабнах, но и качих 5 кила. Но тогава само пробвах да видя, какво е. Изпитвах на себе си нова култура.

А после разбрах, че за вярата в Господ не трябва да се търсят някакви доказателства. Когато престанах да търся някакъв подводен камък, ми стана много по-добре. В душата ми се запълниха всички липсваща дупчици. Старая се да не гледам телевизия, да не се разсейвам с безкрайната суета. По това време се появява необичайна лекота, удовлетворение, разбиране, че правиш всичко правилно.

Сега постите за нашето семейство са нещо съвсем нормално и дори не става въпрос, дали да се спазват или не. Замразяваме много зеленчуци за зимата, но не само заради постите, а по принцип. По време на поста това е много полезно. Приготвяме макарони, каша с гъби, разни зеленчукови рагута. Не може да се каже, че се храним оскъдно, просто не използваме някои продукти. Имаме две деца и постите, разбира се, не важат за тях. Те пият мляко, ядат месо. Когато по-голямата дъщеря стане на 7 години, ще й обясним, за какво става въпрос. И вече тя сама ще реши, дали иска да спазва постите или не.

Отец Владимир

На тези, които се страхуват, че няма да издържат да постят, мога да кажа, че ако се отнасят към поста като към гладуване, разбира се, има от какво да се опасяват. Самият аз винаги чакам постите, защото за мен това е възможност за духовно и физическо пречистване. На празен стомах се моли по-добре. За православните християни това е време да осмислят своето отношение към света и към Бога, възможност да поработят над себе си. Ние по-често грешим в мислите, отколкото в делата, а тук е много по-трудно да се издържи на греха. Мозъкът е специфична материя, на която не можеш да заповядваш. Това се отнася за всеки, включително за мен. 

Винаги съветвам своите енориаши да работят над себе си по време на постите, да се борят за своята душа. Първият път за мнозина е тежко, защото го възприемат като изтезание. Но това не е така, защото извисяването винаги е тежко. Как е там на небето, пробвайте да се качите само 16 етажа пеша. Но слизането от планината е много леко. В духовните дела е същото. Извисяването е трудно, а пропадането не е никакъв проблем. Трябва да се мисли не за това, което е в корема ти, а за това, което е в главата ти. 

"Российская газета". Всички права запазени.