Старичкият Як-42 на компания „Ижавиа” стигна от Москва до столицата на Удмуртия за почти два часа. На малкото и поддържано летище в Ижевск практически нямаше посрещачи. Затова пък там беше частникът Фарид с табелка „такси”, който през всичките 24 километра до града ми разказваше интересни истории. Освен всичко друго Фарид по пътя разказа, че в бараката му постоянно се отбива таралеж. И изобщо таралежите тук са много. В двора на легендарния оръжеен конструктор Калашников, който неотдавна навърши 93 години и когото местните наричат изключително топло „нашият Михаил Тимофеевич”, има специална къщичка, в която зимува цяло семейство таралежи…

С не по-малко любов тук разказват за Андрей Дерябин, от когото и започва историята на ижевския оръжеен завод и развитието на Ижевск като голям промишлен център. Тъкмо Дерябин през пролетта на 1807 година по поръчение на император Александър I започнал строителството на завода на река Иж. Първите пушки са произведени още през есента на същата година.

Цялата история на завода може да се научи в музея „Ижмаш”, който се помещава в най-старата къща, съхранила се в града от 1804 година. В музейната експозиция има безбройно количество стрелково оръжие, произвеждало се в завода за 200 години. Има и ловна карабина, на която е гравирано „На Й.В.Сталин”, и сувенирни действащи (!) модели с мащаб 1:3 на снайперската пушка на Драгунов, и автомати Калашников, чийто последен екземпляр бил подарен от работниците от завода миналата година на Владимир Путин за 60-годишнината му.

Заводът явно преживява не най-добрите си времена. Главната надежда в спора с конкурентите е гладкоцевната „Сайга -12” с нарезни патрони, която притежава изключително точна стрелба. За 2013 година ръководството на завода има големи планове: около 10 нови продукта и увеличаване на общото производство два пъти. Специално за пазара на САЩ се разработват икономични малокалибрени изделия за любителите на спорта.

Заводът явно преживява не най-добрите си времена. Военното производство практически е спряно – в складовете на Министерството на отбраната се е натрупало огромно количество автоматично оръжие. Търсенето толкова е спаднало, че производството продължава само в един цех. Директорът по производството Владимир Лабадин обяснява: „От Министерството на отбраната не се предвиждат поръчки, затова беше нерентабилно да експлоатираме и поддържаме много цехове”. Продукция според думите му поръчват основно от Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за сигурност, Федералната служба за изпълнение на наказанията и Федералната служба за охрана.„Миналата година ние прекратихме държавните поръчки, започваме да развиваме гражданското направление, преминаваме на средно и дребно производство”, - разказва заместник търговският директор Павел Колегов. – „Най-перспективният пазар, разбира се, са САЩ, чийто дял е 67% от пласмента на гражданско гладкоцевно оръжие в света. През 2012 година доставките ни на гражданска продукция в САЩ се увеличи с 15% и образува 80% от цялото производство на завода, общо продажбите стигнаха до 16 млн. долара.

Американският потребител е готов да смени от щандовете буквално цялата ни продукция, колкото и да им изпращаме”.

Производството на оръжие е пипкава работа. Оръжието се сглобява ръчно, после всяка цев се „отстрелва” в специален тир. „Вижте, - майсторът от монтажния цех Виктор Дмитриевич, работещ в завода четиридесет години, ни показва пустеещи места в тира. – Преди на всяко място цяла смяна работеше стрелец”. След тира оръжието отново се разглобява, чисти се от нагар, оксидира се. И едва след това е окончателното сглобяване и приемането. През 1986 година, когато в монтажния цех работели 1000 души на две смени, за целия производствен цикъл чак до опаковането били нужни три дена, днес – шест. И хората са многократно по-малко, и смяната е една.

Старият майстор с гордост си спомня, че в предишните времена заводът произвеждал 600 000 автомати Калашников и 8000 снайперски пушки на Драгунов на година. „През тежките 1990-те години се прекратяват държавните поръчки. Добре че нашите конструктори на базата на калашниците създадоха цяла палитра от гладкоцевно оръжие. Благодарение на това и оцеляхме. Днес само ловни карабини („Сайга”, „Тигър”, „Собол”, „Барс”, „Лос” – А.К.) правим”.

Ако само преди пет години според Павел Колегов в оръжейните магазини в Русия 80% от асортимента били от завода, днес това са само 20%. В страната дошли чуждестранни производители с по-привлекателна продукция. Стилът „милитъри”, с който се отличава оръжието на „Ижмаш”, разработено на базата на калашниците, убедени са в завода, е остарял. Необходимо е да се промени дизайнът. Главната надежда в спора с конкурентите е гладкоцевната „Сайга -12” с нарезни патрони, която притежава изключително точна стрелба.

За 2013 година ръководството на завода има големи планове: около 10 нови продукта и увеличаване на общото производство два пъти. Специално за пазара на САЩ се разработват икономични малокалибрени изделия за любителите на спорта.

Отделно направление е оръжието от висок клас, на което преди в „Ижмаш” практически на обръщаха внимание. Сега продукцията според замисъла на ръководството на завода трябва да се конкурира наравно с популярните италиански производители на Beretta и Benelli. Но като за начало е необходимо ижевските карабини да се появят на щандовете на магазините.


През 2012 година възникна идея за създаване на холдинг „Калашников” за сметка на обединяването на производството на два завода: „Ижмаш” и „Ижмех”. За такова обединяване тогава говореше вицепремиерът Дмитрий Рогозин. На въпроса за икономическата целесъобразност на такова обединяване Павел Колегов отбеляза, че обединяването на усилията ще позволи на руските оръжейници да станат по-конкурентноспособни. „Няма да е излишна и допълнителна подкрепа от държавата, подчерта заместник директорът, например биха помогнали данъчни облекчения за руските производители или заградителни мита за чуждата продукция”. Без такава подкрепа явно производителите на „калашникови” и многобройни карабини не виждат бъдеще.