На какви богове се молят в Русия

Учените от Института по социология към РАН не вярват сляпо на нищо и подлагат всяка хармония на измервания. Сега те измериха равнището на религиозност сред руснаците.

На пръв поглед изглежда, че нашето общество през последните години става все по-религиозно. Макар църквата, съгласно конституцията, формално да е отделена от държавата, на практика свещенослужителите от различните вероизповедания оказват колосално влияние върху обществото. Религиозните празници се отбелязват с размах, богослуженията се посещават от първите държавни лица, а репортажите за тези събития се предават по централните телевизионни канали. Активно се строят нови храмове.

Макар и не е чак дотам повсеместно да са се възцарили принципите „не убивай“, „не кради“, „не се прави на светец“ и т.н., все по-често се говори, че тези заповеди са по-важни от всички нормативни актове, взети заедно...

С една дума, нашето общество вече е готово „да стане с молитва и, прекръствайки се, да тръгне“ към светлото бъдеще? Не, казват социолозите, всичко не е толкова просто и праволинейно.

Молитва с превод

Както показват данните от допитването, 79% от жителите на Русия се причисляват към последователи на православието, 4% са мюсюлмани, 9% си признават, че вярват в някаква „висша сила“, но не принадлежат към никое вероизповедание. 7% се придържат към атеистични възгледи. Ако сравним със същите данни отпреди 3 години, то можем да отбележим, че броят на вярващите „в нещо си, но не знам в какво“ е намалял с 2%, а този на атеистите се е съкратил до 5%. Същевременно броят на определящите се за православни е нараснал със 7%.

Въпреки това, ако сравним данните с резултатите от допитванията в други държави, по равнище на религиозност ние сме в златната среда. Съгласно данните на Европейското социално изследване на ценностите, по религиозност руснаците се намират на средно ниво. В Русия силно вярващите и спазващи всички религиозни канони са общо 4%.

На молбата на социолозите да посочат степента на религиозността си по скалата от 0 до 10, най-голям брой руснаци (21%) уверено са се поставили точно в центъра, по средата. 

За какво палят свещичка

А кого като цяло да смятаме за „истински вярващ“ човек? Сложен въпрос. Социолозите са попитали дали хората често ходят в Божия храм (без значение дали е църква, джамия, синагога и др.). Станало ясно, че руснаците не толкова често избират „вратата към храма“ като „главна“. Даже ако искрено се смятат за вярващи. За последните 10 години броят на хората, които в свободното си време смятат за задължително да ходят на църква, почти не се е променил: това е примерно всеки десети човек. При това броят на православните, които смятат посещението на църква за задължително за вярващия човек, от 2009 г. насам е намалял в известна степен: от 14% на 11%.

Ако ходят в храм, защо го правят? И защо въобще на човек му е нужна вярата? Най-малкото заради това да осъществи заветната си мечта. Институтът по социология към РАН е посветил отделно изследване на мечтите и надеждите на руснаците, в хода на което е станало ясно, че без мечти нашите съграждани, без значение от възгледите им, не искат и не могат да живеят.

По-често от другите са казвали, че „човек без мечта не може“, тези вярващи, които не се отнасят към определено вероизповедание. Сред тях тази гледна точка е подкрепена от 81%. Сред православните тази позиция е предизвикала одобрение в 76% от случаите. Най-твърдо са се отнесли атеистите: само 68% от тях смятат, че хората задължително трябва „да си намислят желание“ с надеждата, че то ще се изпълни. 

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ

„Хората не се отказват „да запалят свещичка“ с цел изпълнение на желанията им. Същевременно в дадения случай те не възлагат голяма надежда на небесните сили. Макар атеистите в Русия да са едва 7%, а останалите 93% да се отнасят към последователи на дадена религия (84%) или към вярващи в някаква висша сила (9%), едва 20% молят Бог за изпълнение на мечтата им. Съвсем рядко (в 6% от случаите) хората прилагат някакви магически, езотерични практики, препоръките на фън шуй и т.н. за осъществяване на желанията им. Всеки десети направо седи със скръстени ръце и нищо не прави: ще стане от само себе си. Или пък не.

Руснаците по принцип са привърженици на „комплексния подход“: помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Сред тези, които отправят молитва за изпълнение на желанията им, 58% предприемат в тази насока и самостоятелни крачки, 27% привличат към решението на тази задача роднини и приятели. Църквата надали би се радвала на факта, че 10% от руснаците имат навика „да подкрепят“ молитвата си с магия и обръщане към различни езотерични действия. Като цяло има логика във всичко това. Който вярва в чудеса и магия, той по-често се моли на бог, а който разчита преди всичко на себе си, той съответно пренебрегва молитивите. При това разликата между тези две групи е около 10%.

Има ли рай на земята

Силно ли се различават представите на вярващите и невярващите руснаци относно това, как трябва да изглеждат идеалната държава и общество? 

Едва всеки десети назовава като необходимо условие за идеална демокрация свободата на съвестта – 11% от допитаните. При това сред православните активно подкрепят свободата на вероизповеданието 12%, сред вярващите от други конфесии – 9%, а сред атеистите – 4%. Очевидно в Русия е по-лесно да се достигне духовна свобода, отколкото материална, социална или политическа. Въпросът за свободата на съвестта се оказва по-злободневен не за атеистите, а за вярващите – последните два пъти по-често говорят за необходимост от такова право при демокрацията.

Впрочем да посочим още един интересен щрих. Сред хората, които активно провъзгласяват свободата на съвестта, 30% се обръщат към Бог с молба за изпълнение на мечтата им и 20% смятат, че именно светите хора отговарят най-вече на надеждите на народа. Като цяло и вярващите, и атеистите споделят мнението, че мечтата за демокрация в Русия в по-голяма или в по-малка степен не се е оправдала напълно. Така мислят 37% от православните, 77% от вярващите във висши сили и 82% от атеистите. 80% от хората, посещаващи църква, смятат, че до демокрацията ни дели толкова път, колкото до небесните чертози.

"Российская газета". Всички права запазени.