Защо в Русия подкрепят интернет цензурата

До такъв извод стигнаха авторите на доклада „Какво иска обществото: стремежът на руснаците към контрол над интернет“, подготвен съвместно с Обсерваторията за интернет политика на Центъра за проучване на глобалните комуникации към Университета на Пенсилвания (САЩ) и с Всеруския център за проучване (изследване) на общественото мнение (ВЦИОМ).

Като най-опасно съдържание, което би си струвало да се забрани, руснаците посочват хомосексуалната порнография (59%); групите в социалните мрежи, свързани с организациите на антиправителствени протести (46%); видеогрупите Pussy Riot (46%). „От гледната точка на обществения стремеж към свободен интернет, резултатът е твърде неутешителен“, резюмира в доклада директорът на Центъра за изучаване на глобалните комуникации Монро Прайс.

Източник на непонятна заплаха 

Изследването беше публикувано още през февруари тази година, но централните руски медии го забелязаха едва в първите дни на август. Още повече     че, както потвърдиха за „Руски дневник“ от социологическата агенция „Левада център“, това заедно с поправката за възможна статистическа грешка, е стабилен показател за подкрепящите интернет цензурата граждани.

През октомври 2014 година според данни на „Левада“ 54% от руснаците са одобрили въвеждането на цензура в интернет. „Но те са за цензурата, когато става дума например за такива неща като детската порнография – уточнява анализаторът на „Левада“ Денис Волков. – И има важна разлика в мненията на тези, които използват интернет, и на тези, които не го използват. За последните интернет е източник на непонятна заплаха, те не знаят какво да правят с това, затова им се струва, че е по-добре да се забрани“.

Невидимата забрана

Наистина, за готовност за тотална забрана се пита по-скоро хипотетично: цензурата в Русия е забранена от Конституцията, а президентът Владимир Путин нееднократно е уверявал, че „Русия няма намерението да ограничи достъпа до мрежата, да я постави под тотален контрол“.

Още повече че от 2012 година броят на инициативите, насочени към блокирането на интернет ресурсите, расте, заяви за „Руски дневник“ главният анализатор на Руската асоциация за електронни комуникации Карен Казарян. „Не всички от тях се превръщат в закони, но голяма част от тези инициативи според оценките на нашите експерти, са имали защитно-забранително съдържание, тоест – били са насочени не към развитието на отрасъла, а към контрол над интернет“, казва той.

Например именно от 2012 година в страната се появи механизмът на  извънсъдебното блокиране на сайтове и регистър на забранените интернет източници, а от 2014 година се разрешава и безсрочното извънсъдебно блокиране на интернет сайтове, съдържащи призиви към екстремизъм и масови безредици.

Задължението на държавата

Още повече, че според думите на директора по стратегическите проекти на Института за изследване на интернет Ирина Левова подобни опити за контрол са естествени в условия, при които държавата се опитва да развива интернет сегмента, тъй като с неговото развитие се увеличават киберзаплахите.

„Това е пряко задължение на всяка една държава – да гарантира сигурността на базовата инфраструктура и гражданите. В САЩ също съществува първата поправка на Конституцията, забраняваща цензурата, но през 2011 там беше приет Patriot Act, който фактически позволява да се прави всичко каквото се пожелае, ако това засяга въпросите на националната сигурност“, казва специалистката.

В Русия според нейното мнение интернет се контролира в по-слаба степен, отколкото в САЩ и в някои страни от Европейския съюз. Например в Русия има по-развити механизми за съхранение на анонимността в мрежата.

Като цяло, както отбелязват социолозите и експертите, голяма част от населението предпочита да не обръща внимание на ограничителните инициативи, тъй като те не ги засягат пряко. На този етап спонтанни протестни прояви по този въпрос не се наблюдават.

„Широк интерес предизвика предложението за притежателите на авторски права да се събират по 300 рубли от всеки потребител на интернет в полза на самите притежатели на правата. Но това е по-скоро изключение, та нали става дума за финансовите интереси на всеки потребител на мрежата. Всичко останало се възприема нормално – те не вникват във факта какви юридически рискове могат да последват от това за отделните компании“, казва Левова.

Денис Волков се съгласява: „Точно така – повечето граждани не съотнасят това с опитите да се ограничи тяхното право на достъп до информация“.

"Российская газета". Всички права запазени.