Най-известният тролейбусен кондуктор работи в Петербург

Кондукторът на тролейбус №8 е една от „градските легенди“ на Петербург.

Кондукторът на тролейбус №8 е една от „градските легенди“ на Петербург.

Тимур Ханов / kp.ru
Най-известният и колоритен тролейбусен кондуктор на Санкт Петербург Виктор Лукянов, който доскоро имаше намерението да напусне своята работата поради издевателствата на колегите си, взе решение да остане. В какво се състоят особеностите на работата на известния градски герой.

Кондукторът на тролейбус №8 Виктор Лукянов е една от „градските легенди“ на Петербург. За две години и половина работа в тролейбуса той успява да се прослави из цялата страна благодарение на своята ефектна външност (завити нагоре хусарски мустаци, неизменна белоснежна риза с вратовръзка) и необичайно поведение, нехарактерно за средностатистическия кондуктор.

По-конкретно той раздава на пътниците бонбони, плаща пътуването на „заслужилите жители на града“ (така Лукянов нарича пенсионерите, инвалидите и бременните жени), в предновогодишните дни се облича като Дядо Коледа, а по време на Олимпиадата украсява тролейбуса с въздушни балони и съобщава на пътниците последните постижения на руския отбор. „Гратисчиите получават бонбонки от мен. За да няма нервни сривове!  А бабичките с незаредените карти – на тях също бонбонче, че те така и така започват да плачат“, разказва той за електронния вестник „Хартия“ („Бумага“).

Впрочем още тогава, през 2014 година, поведението на кондуктора не се харесва  на всички. „Олимпийският тролейбус“ излиза по маршрута си само четири пъти, след което се намесва началството, което наредило да се отстранят всички украси от него.

Независимо от това, кондукторът продължава да украсява работното си място преди всеки празник – Нова година, Деня на победата, Деня на града и даже преди Свети Валентин.

Заявлението за напускане

Но тези дни Виктор Лукянов написа заявление за напускане. Той каза, че причината за това е конфликтът с колегите му от диспечерската служба, работещи като портиери.
От 1 септември той трябваше да прекрати работата си като кондуктор на тролей. Като алтернатива Виктор Петрович разглеждаше възможностите да работи като актьор, пазач на Ермитажа или кондуктор в автобус.

Когато историята за уволнението на кондуктора започна да набира скорост, на сайта Change.org се появи петиция, изискваща да не се допуска Лукянов да си тръгне от любимата месторабота. Също така в защитата на „най-добрия кондуктор на Петербург“ се включи и депутатът на партия „Единна Русия“ Александър Сидякин.

В тролейбусния парк обещаха да не уволняват известния си сътрудник и да обсъдят с Виктор новите условия на работата му, тъй като той има свое виждане за развитието на системата за обслужване на пътниците и за промяната в работата на градския транспорт, които биха позволили на предприятието да бъде по-добре ориентирано спрямо клиентите си. Оскърбителите на кондуктора бяха преместени в друго структурно подразделение, за да не се повтарят занапред подобни конфликти.

От офицер до кондуктор

Виктор Лукянов изпитва себе си за първи път в ролята на кондуктор през 2009 година с идването си на работа в трамвайното депо. За девет месеца той става най-добрият кондуктор в града, след две години се прехвърля на работа в тролейбус. След трудоустрояването си на тази длъжност Лукянов си поставя за цел колкото е възможно по-често да изговаря думите „благодаря“, „моля“ и „разрешете“ (той научава думата „благодаря“ на 79 езика).

Жителите на Петербург посрещат крайно топло необикновеното поведение на кондуктора: тетрадката за отзиви и предложения на Лукянов е изписана с думи на благодарност, комплименти за чистотата на салона, красотата на мустаците му и даже с номера на телефони. На всички, които са оставили телефоните си, Лукянов звъни на Нова година, за да ги поздрави.

Все пак преди да намери своето призвание, Виктор преминава през раздялата с жена си; живее в подлез, но никога на отпуска ръце. Работейки като чистач на двора и учител по трудово обучение в училище, Лукянов спестява пари да си наеме жилище, а впоследствие даже се помирява с жена си. По-рано, още в младостта си, Лукянов завършва военно училище, а после в течение на 28 години служи в Далечния Изток и излиза в пенсия със звание майор.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"