Митовете за мигрантите: пречат ли пристигащите на руснаците

Мит първи: мигрантите изместват местните работници

40% от анкетираните руснаци заявиха, че мигрантите „заемат работните места, които са нужни на нашето население“. В същото време само 7% са се сблъсквали с реалната ситуация, при която работодател е предпочел да вземе мигрант, а не московчанин.

Като правило става дума за неквалифицирани работни места, които в този момент са били налични в голямо количество в Общоруската банка на овакантнените места за Москва (на 1 октомври 2013 година те са били общо 175 хиляди, от тях – 8195 за чистачи, 698 – за куриери, 5640 – за товарачи, 4019 – за дворни метачи). Видимо проблемът е в това, че московчаните не са достатъчно информирани за наличието на такива свободни места или не са готови да приемат предлаганото ниво на заплащане на труда (в района е около 20-25 хиляди рубли (средно около €300)).

Реалният брой на тези, които са готови да кандидатстват за свободното място на дворен метач, е много малък: 4% – неквалифицирани работници; 2% – студенти; 3% – безработни, търсещи работа. Даже в условията на започналата криза броят на свободни места за дворни метачи напротив – нарасна двойно.
 

Мит втори: мигрантите оказват непоносимо натоварване на московското здравеопазване

По официални данни на департамента по здравеопазване на Москва разходите на московското здравеопазване за граждани, непритежаващи документ за задължителна медицинска застраховка (а това са само чуждестранните мигранти, тъй като всички руски мигранти от регионите имат такъв документ) възлизат на около 2 милиарда рубли годишно. От една страна – това са големи цифри. От друга – само средствата, постъпващи в московския бюджет от продажбата на патенти на мигрантите, възлизат през 2014 година на повече от 6 милиарда рубли.

Друг е въпросът, че доходите не постъпват в бюджета на здравеопазването и разходите на здравните заведения по лекуването на мигрантите не винаги се компенсират. Наистина – от 1 януари 2015 година ситуацията се измени: сега всеки мигрант, получаващ патент за работа в Русия, е длъжен да придобие документ за доброволна медицинска застраховка, покриваща екстремна и неотложна помощ.

Като цяло, мигрантите твърде рядко търсят медицинска помощ, само в най-крайни случаи и в по-голямата част платено (63% от анкетираните мигранти въобще не са ползвали медицинска помощ, а 30% са ползвали платена помощ).

Жителите на Москва особено се вълнуват от въпроса за мигрантските раждания. Обаче проучването на статистиката показва, че няма никакъв растящ поток на „родилния туризъм“: три години поред (включително и годината на изследването) частта на чуждестранните раждания устойчиво съставя 7% от всички раждания в Москва.

Мит трети: мигрантите съзнателно избират нелегалния статус на пребиваване

В хода на анкетата жителите на Москва споделяха, че предоставят жилище под наем на мигранти: такива бяха около 5% (в групата на изпитващите материални затруднения – около 7%). Но само 13% от всички отдаващи жилище под наем някога са регистрирали наемателя мигрант. А нали мигрантът не може да се регистрира в Русия без приемащата страна – руския гражданин.

Повече от 40% от анкетираните мигранти, нямащи адресна регистрация в Москва, заявиха, че работодателят им или хазяинът на наеманото жилище се е отказал да ги регистрира. Излиза, че нелегално пребиваващите в Русия мигранти в голяма степен са резултат на нежеланието на московчаните да афишират отношенията си с мигранти.

Същото може да се каже и за сключването на договори за наемане на мигранти за помощ в домакинството: 83% от анкетираните жители на Москва са се ограничили с устна уговорка за работа с мигранта.
 
Оригиналният текст на статията

"Российская газета". Всички права запазени.