Новини от руските региони

Бизнес със скоростта на светлината

Саранск – 648,41 км от Москва

Всеки втори метър оптични влакна, използвани за полагане на интернет-кабели, телевизия и други видове връзки в Русия се купуват от чужбина. Но сега в столицата на Мордовия Са-ранск откриха първия в страната завод за производство на телекомуникационни оптични влакна.

За една година той ще произведе влакна, с които Екваторът може да бъде опасан 60 пъти – т.е. 2,4 млн. км. И ще осигури изпълнението на федералния проект „Отстраняване на цифровото неравенство“.

В началото потребностите на Русия от оптични телекомуникационни влакна ще бъдат удовлетворени едва наполовина. В перспектива обаче плановете са този дял да достигне 100%. Програмата за модернизация на производството ще позволи това да се случи в рамките на 2-3 години. За момента суровините са вносни – от Япония. Но след няколко години ще бъдат пуснати и съоръжения за „извличане“ на оптични влакна. Дотогава за всяка заготовка ще се налага да се инвестират около 500 000 рубли (13 200 лева по курс към 2 октомври 2015 г.).

Сахалин си иска обратно „лятното време“

 Снимка: Сергей Красноухов / РИА „Новости“
 
Южносахалинск – 9314,42 км от Москва

В руската Дума бе внесен законопроект за промяна на начина, по който се изчислява времето в Сахалинска област. През 2014 г. почти цялата Сахалинска област бе преместена в девета часова зона, където времето изпреварва московското със седем часа. Жителите на областта започнаха да се оплакват от влошено здраве и да настояват да се върне „лятното“ време.

Проведените социологически проучвания показват, че повечето сахалинци са против възприетата система за изчисляване на времето, твърдят представители на Сахалинската областна дума, която е инициатор на законопроекта. Според депутатите влошаването на неблагоприятните условия за живот предизвикват допълнителен отлив на населението от региона.

Ако законът бъде приет, Сахалинска област ще бъде преместена от 9-а часова зона (московско време плюс 7 часа) в 10-а часова зона (плюс 8 часа).

Но ще трябва да чакаме 10 години...

Селище Тлюстенхабъл – 1368,05 км от Москва

В Теучежски район на Република Адигея бе решено да се построи комплекс за отглеждане на есетрови риби. Обектът ще заема територия от 580 хектара и ще включва всичко необходимо за пълния цикъл на производството – от развъждането до чистенето на рибата. Обемът на инвестициите е 40 млрд. рубли (около 1 млрд. лева по курс към 2 октомври 2015 г.), а срокът, в който комплексът трябва да достигне проектната си мощност е 10 години. Рибният завод ще произвежда по 2 тона черен хайвер годишно и 120 000 тона месо от риба, като ще осигури 2500 работни места.

Спомен за сенокоса. Скъп спомен

 Снимка: Sothebys.com

Барнаул – 3611,42 км от Москва

Аукционната къща Sotheby’s пусна за продажба тази снимка, направена през 1937 г. в Алтай. Организаторите оцениха лота на 1,2-1,5 британски лири. На снимката е запечатан сенокос в една от алтайските колективни ферми. Авторът й е известният съветски и руски фотохудож-ник и фотокореспондент Михаил Грачов. Той е роден още в началото на миналия век през 1916 г. (според други източници годината е 1913). През 1936 г. започва работа във вестник „Известия“, а по-късно е фотокореспондент на вестник „Вечерняя Москва“, след което и на списание „Советский союз“.

Според анотацията към лота фотографията е изпълнена по старинен метод – сребърен печат върху хартия. Подписът на автора, името и годината са изписани със синьо мастило на гърба на снимката.

Самолетен полет от 1935 г.

Хабаровск – 8410,12 км от Москва

Останките на четирима пътници на борда на италианския хидросамолет „Савоя-Маркети С-55“, който изчезва през 1935 г., бяха намерени в горите в източната част на Хабаровския край от членове на крайморското поделение на обществената организация „Издирвателно дружество на Русия“.

Архивните данни показват, че „летящата лодка“ италианско производство с бордови номер „Л-840“, собственост на далекоизточното управление на Гражданския въздушен флот (ГВФ), излита от Александровск-Сахалинск за Харбовск на 26 юни 1935 г., но така и не достига крайната си точка. Връзката с хидросамолета се губи само 1 час и 15 минути след излитането му.

На разположение в СССР целогодишно е имало общо шест граждански „Савоя-Маркети С-55“. Всички те са използвани за полети в Далечния Изток и били свалени от употреба към края на 1930-те години. 

Робот пред черната дъска

Тюмен – 2131,66 км от Москва

Награждаването на победителите от регионалния детски конкурс „Моята IT-идея“ и първия областен шампионат по роботехника и програмиране се състоя в Тюмен. Общо в конкурса се включиха около 100 ученици и студенти. Сред представените проекти имаше бастун за слепи хора с вграден датчик за GPS и бутон за SOS, програма за консолидиране на училищните знания, органайзер за деца „Сам вкъщи“, мобилно приложение за ориентиране в търговски центрове.

Но най-добрата идея бе на децата от малкия град Заводоуковск – те се представиха с робот за миене на училищни дъски и така станаха победители.

Картоф-гигант

Томск – 3643,16 км от Москва

На областния пазар в Томск за трети път се проведе селскостопанското изложение „Празник на картофа“, организирано от администрацията на Томска област. Бе представена продукция от фермерски стопанства, лично производство, индивидуални предприемачи и селскостопански организации от региона.

В категорията „Картоф-гигант“ победи Любов Каминина от с. Окунеево с картоф, който тежи 1,392 кг.

Кой нарисува Сен Дени?

Снимка: Иркутски художествен музей

Иркутск – 5220,61 км от Москва

Дори и известните картини си имат тайни и чакат своя изследовател. Доказателство за това е устанвояването на автора на живописната творба „Париж. Портата на Сен Дени“, която е част от експозицията на Иркутския художествен музей „В.П. Сукачов“. През 1925 г. тя е подарена на музея от известния иркутски колекционер Миней Лейбович. Предисторията е следната: през 1903 г. в Иркутск пристига изложба от Париж. От френската експозиция жителите на Иркутск, включително и Миней Лейбович, купуват няколко живописни платна. Но точното име на автора на произведенията беше неизвестно чак до тази година. Вариациите бяха следните: И. Паларес, Л. Паларе, накрая и И. Палларе... Оказа се обаче, че подобен автор не съществува в никоя от наличните бази данни.

Сега, след дълги и задълбочени издирвания директорът на музея Александър Химелщайн може да каже с абсолютна сигурност, че в Иркутския художествен музей „В.П. Сукачов“ се намира картина с улична сцена и портата Сен Дени в Париж на испанския художник Хоакин Паларес и Алустанте.

Струва си да отбележим, че в колекцията на Иркутския областен художествен музей „В.П. Сукачов“ съдържа над 22 000 експоната.

При подготвянето на раздела са използвани материали на „Российская газета“, „Руски дневник“, агенция Росбалт, сайта pribaikal.ru.

"Российская газета". Всички права запазени.