Трагедията в Париж раздели социалната мрежа на два лагера.
Руски дневникПрез почивните дни в руския сегмент на Facebook се разгоря дискусия около възможността всеки да оцвети аватара си в цветовете на френското знаме в тази социална мрежа в знак на подкрепа към загиналите в серията терористични нападения.
Едната гледна точка: двойни стандарти на Facebook и лицемерие на потребителите
Част от потребителите обвиниха Facebook в двойни стандарти: нито след катастрофата на руския самолет А321 в небето над Синайската пустиня, нито след терористичното нападения в Бейрут, ден преди парижките събития, не бяха предложени аналогични възможности.
„Гледам в мрежата и не разбирам защо голяма част от приятелите ми оцветяват своите фотопрофили в цветовете на Франция... Но не ги оцветиха с цветовете на знамето на Румъния, Русия, Сирия, Украйна“, пише Андрей Григор.
Други потребители оцениха оцветяването на аватарите с френския трикольор като прекалено лицемерен акт на подкрепа.
„Да скърбиш показно за загиналите французи е също толкова противно и неестествено, колкото и да чезнеш от скръб на погребението на чужд дядо, давайки си вид на най-разбития човек от мъка пред очите на недоумяващите познати на покойния и роднините, правещи гримаси на погнуса. Да скърбиш силно и неприкрито е уместно на погребението на роднини и близки“, написал Владимир Козловски.
Част от потребителите дори оцветиха аватара си в цветовете на руския флаг тъкмо в знак на протест срещу „двойните стандарти на Facebook“. А някои сложиха на аватарите си снимката на „най-главния пътник“ (снимката на най-малкото дете от катастрофиралия руски самолет Airbus A321).
Другата гледна точка: няма противоречие
Техните опоненти отбелязват, че всеки е свободен сам да изразява подкрепа и скръб заради загиналите и модификацията на аватара е само една от възможностите, която не е нито по-добра, нито по-лоша от много други.
„В мрежата има учудващо много желаещи да противопоставят съчувствието към жертвите от вчерашните атентати и солидарността с Франция от една страна и от друга – скръбта по жертвите от катастрофата с А321. А кажете ми, не може ли и едното, и другото да се изразяват едновременно? Къде виждате противоречие? Та това да не са две воюващи една срещу друга страни в конфликт? <…> Ние сме много различни и можем много силно да не се обичаме (абсолютно никой не е длъжен да се възхищава на творчеството на Charlie Hebdo), но за религиозните фанатици, с които се сблъска нашата вековна цивилизация, всички тези тънки различия не играят никаква роля, те дори не ги разбират и са готови да убият всеки един от нас. Затова за всички нас те са общият враг, а всички ние, колкото и да сме различни, сме съюзници в тази война“, пише кинопродуцентът Сам Клебанов.
„И това е моят избор (а не стадно чувство, както пишат някои). А когато катастрофира самолетът над Синай, отидох в църквата, помолих се и запалих свещ – и това също е мой избор“, написа Елена Баймяшкина.
Не мина и без шеги:
„А къде беше твоят бяло-червен аватар, когато през септември 1939 войските на Вермахта завзеха Полша?”, написа Паштет Филипенко.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си