Защо отказват на кандидатите прием на работа

Официалната версия

Събеседването в редки случаи е обективно. Личностният фактор или „личностното възприятие“, както го наричат HR-мениджърите, при прием на работа играе далеч не последна роля. От 1 юли работодателят е длъжен в срок от 7 дни писмено да съобщи на кандидата причината за отказа. В противен случай работодателят ще бъде глобен. За опитните сътрудници на „Човешки ресурси“ това не е трудно. Предварително подготвените причини се вписват във формуляра за отказ.

„Отказва се главно поради това, че кандидатът не подхожда по квалификация или притежава недостатъчен опит – казва ръководителят на юридическото направление в Центъра за социално-трудови права Сергей Саурин. – А най-просто е да се обясни, че са били изслушани 15 души, избрали са първия, който подхожда, и вакантното място вече е заето“.

Не всички говорят на глас

Но всичко това са официални причини, а какво всъщност мислят потенциалните работодатели – няма да кажат дори самите те, само ако това става анонимно. Както признават HR-мениджърите, причината за отказ може да бъде силната миризма на парфюм, неприятен глас, провинциален акцент, ярък маникюр или просто външността на човека, която навява неприятни спомени. Екатерина вече 10 години професионално подбира сътрудници в един от най-големите руски ритейлъри.

1. „Веднъж топ мениджърът на нашата компания отказа да приеме кандидата заради високото му чело, а това, по негово мнение, било признак на глупостта“.

2. „Друг път ръководител попитал кандидата кой е любимият му филм. Онзи отговорил: „Телохранител“ и не го взели с формулировката, че е старомоден“.  

3. „Друг бос – голям почитател на риболова, по време на събеседването се разговорил с кандидата на тема риболовни принадлежности. Когато кандидатът отговорил нещо неправилно относно качеството на въдицата, моят шеф не го приел на работа, като му обяснил, че щом не разбира дори от своето хоби, едва ли ще разбира от работата си“.

4. Понякога кандидатът толко много харесва работата, че е готов да изпълни дори някои неделови изисквания на потенциалния началник. „Преди няколко години си уреждах работа в нефтена компания – разказва московчанинът Игор. – Договорихме условията и почти си стиснахме ръцете, когато бъдещият ми шеф ме помоли да си обръсна брадата. Отначало помислих, че се шегува. Обаче не, почти направо ми казаха, че това може да бъде преграда за получаване на работата. Дотогава аз 6 години бях с брада, а сега се бръсна всеки ден“.

5. Московчанката Татяна Русакова през 2002 година също не е харесана от работодателя. „Устройвах се на работа в компанията за маркетингови проучвания Gallup (сега TNS Gallup) и не ме взеха заради прическата ми. Имах дълга коса и си направих две опашки на прав път, за да не ми пречи косата.

Тогава никой не ми обясни направо, но приятелка, която работеше там, чула след събеседването, че един от топ мениджърите казал, че за такава сериозна работа хора с подобни прически не подхождат“. След година Татяна отново пробва щастието си – същата компания, същите топ мениджъри на събеседването, но вече с друга прическа. И в резултат – Татяна е одобрена. По-късно девойката разбира, че първия път просто е случила лошото настроение на боса, по-нататък ръководството не е имало никакви претенции относно нейния външен вид.

"Российская газета". Всички права запазени.