В московския шоу-рум на „Ленд Роувър“/„Ягуар“ (Land Rover/Jaguar) никога няма опашки, но след като за две години британският паунд скочи от 53 на 115 рубли, тук е особено многолюдно. Британският дилър Inchcape, внасящ легендарните автомобили за руския пазар, е свикнал с финансовите турбуленции – компанията откри московското си представителство в навечерието на световната финансова криза.
Тогава, през 2008 г., изкупувайки бизнеса на двата големи национални оператора „Муса Моторс” и „Олимп”, британците се сблъскаха с традиционния местен проблем – раздути разходи на регионалните представителства. Така в екипа се появява „специалистът по оптимизация на бизнес-процесите” Иван Ткаченко. Днес, вече от позицията на управител на три от фирмените центрове, той сравнява кризата от края на 2010 г. с реалността в наши дни.
Компанията се появи на пазара навръх световната финансова криза. По какво, според вас, онази криза се различава от днешната?
Добре помня онези времена. Европа вече се тресеше, а Русия продължаваше да се държи на крака и на нея се гледаше като на компенсаторна площадка. Чуждестранните компании тогава стъпиха на руския пазар, за да балансират риска. През 2009 г. вълната на кризата стигна и до Москва, но по щастливо стечение на обстоятелствата, не щеш ли точно тогава Великобритания излезе от пика на кризата. Започнахме процес на оптимизация, в това число и съкращения на персонала, но това беше неизбежно и без кризата, тя само ускори промените.
Доколко ефективни се оказаха предприетите мерки?
За цялото това време обемът на продажбите, както в парично изражение, така и в брой продадени автомобили, нарасна с 25%. Можеше и повече, ако не беше сегашната криза, която естествено понижи показателите ни. Според официалната статистика продажбите на нови автомобили през 2015 г. са спаднали с 40%, без да се отчитат складовите запаси. Реалните цифри са много по-големи. Между 50 и 60%.
При луксозните марки нещата сякаш не са чак толкова зле. „Порше“ и „Ламборгини“ (Porsche и Lamborghini) наскоро отчетоха ръст на продажбите в Русия. Какво е положението с Rolls-Royce?
Тук има някои нюанси. Луксозните марки, като Porsche или Rolls-Royce, в кризисните години се възприемаха като инвестиция. Ако валутата е нестабилна, човек търси да се освободи от парите си, като ги вложи в скъпи вещи. Наблюдавахме това през 2014 г., когато хората бягаха към салоните, и колкото по-скъпа беше колата, толкова по-добре. Стигаше се и до бой. Купуваха се автомобили за $100 000 и нагоре. Същата тенденция се наблюдава и днес. В сравнение с 2015 година например, продажбите на Rolls-Royce са скочили с 30%. За миналата година компанията е продала над 100 автомобила. За марка от този клас това е невероятно постижение.
Значи не може да се говори за нови съкращения, а още по-малко за изтегляне от руския пазар?
В нашия случай сработи принципът на махалото. Когато стартирахме, Европа бе в криза, докато Русия носеше печалби. Сега британската икономика се съвзе, а ние изпаднахме в криза. Трябва да проявим търпение. Не бива да изпускаме пазара. Ако трябва, ще работим на загуба, а после ще си върнем дълговете.
Това ли е програмата-максимум – да избегнете загубите?
Засега дори планираме да сме на плюс. Ще поставим акцент върху поддръжката, а не върху печалбите от продажба на нови автомобили. Целта е да поддържаме минимален обем на продажбите, а основните доходи да получаваме от сервиза и поддръжката на автомобилите. Струва ми се, че все повече ще се увеличава търсенето на използвани автомобили. Макар че тази криза е нетипична и е трудно да се правят прогнози.
С какво е нетипична?
Липсват идеи как да се излезе от пропастта. Не е ясно какво трябва да се направи, за да потръгнат нещата. А когато няма идеи, човек спира да взима каквито и да било решения. Купувачът изпада в ступор и не знае какво да предприеме. Няма стратегия за бъдещето.
За две години британският паунд скочи двойно спрямо рублата. По тази логика един джип, който през 2013 г. е струвал 3 млн. рубли, сега би трябвало да се продава за пет-шест?
Не е точно така. Централата в Лондон съществено субсидира и контролира цените, за да съхрани обема на продажбите и пазарния си дял. За британския производител Русия е стратегически важна, той не може току-така да каже: „Приравнявайте цените по курса на паунда и се оправяйте, както можете”. Много по-сложно е. Но вие, разбира се, сте прав, че цените непрекъснато растат. Увеличението от 2014 г. досега е с 40%.
За купувачите на Land Rover и Jaguar това вероятно не е чак толкова фатално, колкото за клиентите на „Рено“ или КИА (Renault или KIA)?
Осезаемо, но не и фатално. От нашите марки се интересуват финансово обезпечени и независими хора. Обединява ги способността им да взимат решения и да правят избор. В този смисъл едва ли човек, който кара Jaguar, ще се замисли дали да не мине на Renault. Дори и паундът да хвръкне до 200 рубли, той ще търси да се сдобие на всяка цена с английската марка.
Дори ако паундът скочи на 400 рубли?
Никак не бих искал събитията да придобият толкова драматичен характер и да се стига до пазарни безобразия. Това едва ли ще се случи. Въпреки че при липсата на каквито и да било идеи за възстановяване на руската икономика, е трудно да се каже. Трябват идеи. Трябва хората по върховете на властта да кажат ясно: „Ще проведем такива и такива структурни реформи”, но да са разбираеми и логични. Тогава ще се появят ориентири, ще бъде възможно разработването на нови стратегии. Засега обаче това не се случва.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си