Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Сега Катя живее почти така, както и хиляди други млади момичета в Москва: учене, работа, преподаване на частни уроци по английски и арабски, а през свободното време – спорт и нощни клубове. Само че преди три години тя е живяла в друга страна, където просто е имала съвсем различен живот.
Войната в Сирия не подминала Катя, както и децата от други смесени руско-сирийски семейства, поставяйки я пред избора – да остане в Сирия или да замине за Русия. Предпочелите да заминат за Русия трябвало да започнат живота си отначало – да усвояват нова професия, да учат руски език, да свикват с друга културна среда.
„Трябваше да започна от нулата, но не се оплаквам“
Когато конфликтът започнал, Катя Тоама, на 31 години, дълго време се надявала, че всичко ще се размине. Войната наистина не стигнала на часа до Дамаск: първо токът започнал да спира, после имало прекъсване и на отоплението, градът все по-често бил разтърсван от взривове, все по-силно се чували престрелки, по улиците се появили хиляди бежанци. Въпреки това обаче, Катя, както и преди, всяка сутрин се разхождала с кучето, ходела на работа и в университета, а вечер се срещала с приятели в кафенето.
Бащата умолявал момичето да напусне страната, но Катя се надявала, че всичко ще се размине. Веднъж точно в двора на къщата ѝ паднал минометен снаряд. Това бил знак или по-точно последната капка. На следващия ден Катя решила да напусне Сирия. В Русия тя се сблъскала с много проблеми: от езиковата бариера до проблеми с намирането на работа.
„Всичко бе много странно – въпреки 10-годишния ми опит, се оказа, че не мога да си намеря работа: липсата на стаж в Русия се възприемаше като пълно отсъствие на каквито и да било навици“, спомня си Катя.
„Имах силен акцент, защото у дома говорехме само на арабски. Акцентът веднага караше събеседниците ми да настръхват. Веднага щом кажех, че съм пристигнала от Сирия, ме засипваха с въпроси и ми се налагаше да ги убеждавам, че да, аз съм имала в Сирия пълноценен живот и съм работила, да, аз съм християнка, и да, аз съм също като тях гражданка на Русия и държавата не ми оказва никаква специална подкрепа – хората си мислеха, че съм дошла да живея охолно за сметка на руските данъкоплатци“.
Сега това е останало в миналото. Катя успяла, живеейки в Русия шест месеца, да се адаптира – да си намери работа, да постъпи в университет. „Трябваше да започна всичко от нулата, но не се оплаквам“, казва тя. По думите на момичето колегите и преподавателите ѝ много я подкрепят.
Дали мечтае да се върне някога в Сирия? „Не, не мога отново да започна от бял лист“, признава Катя.
„Първият проблем бе бюрократичното протакане“
Фади Салех, на 29 години, журналист от канал Russia Today (RT), тъкмо обратното, не изключва вероятността да се върне в Сирия. Войната в родината му станала своеобразен тласък за него – по-рано той планирал да замине да се учи в Русия, но все отлагал да направи тази стъпка. Първият проблем за Фади било бюрократично протакане при издаването на необходимите документи за пребиваване в Русия, защото навремето родителите му не се погрижили той да получи руско гражданство.
След две години все пак той успял да получи статут, който му позволява постоянно пребиваване в страната, но самото руско гражданство Фади ще може да получи едва след пет години. „Много е жалко че на нас, руснаците наполовина, не ни дават опростена процедура“, казва Фади.
Друга трудност е разликата в манталитета. Фади, който е наполовина руснак, е израснал в Сирия. При все това адаптацията траела година и половина. Днес Фади приключва магистратурата си във Висшата школа по икономика (ВШЭ), и наред с това продължава кариерата си на журналист, започнала още в Сирия. Приятелите, университетското градче, работата – той има всичко, което му е необходимо.
„Кога бих могъл да си помисля, че войната ще ни научи да ценим дома?“
Мариам Хасан (името е променено), на 45 години, пристигнала в Русия през 2013 година заедно с двете си деца. „Очаквах, че ще видя онази Русия, която видях през 80-те години, но обществото и нравите са се променили – хората са станали по-сурови“, казва тя.
С децата нямало проблем, защото те говорели на руски и имат гражданство и поради това веднага били приети в училище. Само че самата Мириам срещнала трудности. „Аз съм лекар и вие самите разбирате, че е сложно за лекар с чуждестранна диплома да я потвърди. Това ми отне месеци и от мен искаха документи, които дори в Сирия не съществуват“, казва тя.
В крайна сметка всичко дошло по местата си: появила се работа, клиенти, а децата се интегрирали добре... Само че след половин година Мариам събрала куфарите и поела обратно към Сирия. Какво я подтикнало заедно с децата си да се върне в разгара на войната?
„Става дума за съпруга ми. Той не може да дойде в Русия, защото няма гражданство и не говори руски, а да бъде тук и да не се занимава с нищо, самият той не би приел такова нещо“, разказва Мариам. Още един фактор станала и липсата на жилище в Русия. Две години Мариам се опитвала да получи от държавата социално жилище, но опитите останали безрезултатни – Федералната миграционна служба (ФМС) категорично отказвала подкрепа на преселниците по принуда.
Според думите ѝ Мариам дошла в Русия най-вече заради децата. „Ако не бяха те, нямаше и да си помисля да замина, а щях да остана в Сирия. Кой би помислил, че войната ще ни научи да ценим дома?“
През март 2011 година започна конфликтът в Сирия, според данни на ООН той е отнел живота на над 250 000 души и е принудил няколко милиона души да напуснат домовете си. Само официално регистрираните бежанци от Сирия са 4,8 милиона души.
Когато войната в Сирия започва, в страната са живеели 100 000 граждани на Русия. Още няколко десетки хиляди имали руски корени и като правило това е от страната на майката. Не е известен точният брой на такива смесени руско-сирийски семейства.
Както ни отговориха в „Руски свят“ („Русский мир“) и „Россътрудничество“ („Россотрудничество“ – федерална агенция към изпълнителната власт по въпросите на ОНД, руснаците, живеещи в чужбина, и по международно хуманитарно сътрудничество), подобна статистика трудно се води, като се има предвид, че повечето членове на такива семейства са сирийски граждани, а също и като се има предвид фактът, че в Сирия живеят много хора, които говорят руски, но чиито корени са от страните от бившия СССР, които погрешно се приемат за руснаци.
Преди началото на войната руско-сирийските семейства са живели основно в големите градове в Сирия – Дамаск, Алепо, Хомс, Тартус и Латакия.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
