Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В сравнение с много други страни по света, в Русия има относително малко бежанци (от Сирия и от Африка хората бягат основно в съседните страни и в Европа). Но все пак тях ги има. И едва ли не единствената организация, която реално се занимава с техните проблеми, е НПО „Гражданско съдействие“. Но сега и тя изпитва големи трудности в работата си, след като от април 2015 г. комитетът „Гражданско съдействие“ бе вписан в списъка на организациите, изпълняваща функциите на „чужд агент“.
През юли 2012 г. Държавната дума прие поправки в закона „За организациите с нестопанска цел“, според които редица руски НПО придобиха статут на „чуждестранен агент“. Това са тези НПО, които се занимават с „политическа дейност“ на територията на Русия и получават „парични средства или друго имущество от чужди държави, международни и чуждестранни организации, чужди граждани и лица без гражданство“ се посочва в закона.
Промени ли се отношението към комитета „Гражданско съдействие“, след като бяхте признати за „чуждестранен агент“?
Светлана Ганушкина: За съжаление, да. Властите на Москва ни отнеха помещението, в което бе разположен Центърът за адаптация на деца на бежанци. За първи път от 1996 г. от участие в нашите семинари (от общо 41) се отказаха сътрудниците на Федералната миграционна служба (ФМС), при това именно заради нашето звание „чуждестранен агент“. От сътрудничество с нас се отказа дори и фондът „United Way“, който обединява западни бизнесмени и с който бяхме в постоянно партньорство. Ние подготвихме поредния съвместен проект за помощ на деца на бежанци, чийто инициатор бе самият фонд. И изведнъж, буквално два дена преди да се вземе окончателно решение, след като разбраха, че ние сме „чужд агент“, ни отказаха финансиране.
А наблюдава ли се някаква промяна в отношението на обикновените граждани?
С.Г.: Да, някои повярваха в това, че ние сме „шпиони на чуждите държави“ – именно така звучи на руски словосъчетанието „чуждестранен агент“. Хората просто се страхуват да контактуват с „чуждестранни агенти“. Особено неприятно е, когато това се случва с колеги, сблъскахме се и с такова отношение. Но нашите подопечни не се интересуват от това как ни нарича Министерството на правосъдието: те се нуждаят от нашата помощ.
А мислещата част от обществото дори започна да се отнася с по-голямо внимание към проблемите, с които се занимаваме – започнахме да получаваме повече дарения именно от частни лица. Това не са големи вложения, но са много важни, защото показват, че хората са готови да поемат някаква отговорност за бежанците в Русия.
В Русия процедурата за придобиване на статут на бежанец е много сложна. Защо, въпреки всичко, в страната пристигат бежанци, ако предварително е известно, че те почти нямат шанс да получат статут на бежанец?
С.Г.: В действителност в Русия идват малко хора. Но те все пак идват, защото Русия дава визи. Има, разбира се, група хора, които идват тук незаконно – транзитни пътници, които превозвачите докарват в страната ни и ги зарязват, но те са много малко. Абсолютното болшинство пристига тук с виза, издадена от органите на Министерството на външните работи. Получава се много странна ситуация: консулствата издават визи, а ФМС не дава убежище. Създава се впечатлението, че не съществува единна държавна политика в областта на миграцията и бежанците.
Защо не дават убежище?
С.Г.: Не дават и точка. Все пак у нас въпросите се решават с директиви отгоре. И директивата, доколкото разбирам, е била такава, че на украинците например да се предоставя убежище, макар да е ясно, че положението на украинците не е по-лошо, отколкото на сирийците. Но директива да се дава статут на бежанец на сирийците няма. В резултат у нас само двама сирийци имат статут на бежанец (и хиляда сирийци и хиляда афганистанци – временно убежище). Що се касае до украинците, и при тях не всички молби за статут на бежанец са удовлетворени.
На първо място такъв статут придобиха хората от „Беркут“ (подразделения на милицията със специално предназначение към териториалните управления на МВР на Украйна, съществуващи от 1992 до 2014 г. – забел. „Руски дневник“) и прокуратурата (275 придобиха статут на бежанци, а 311 000 – временно убежище).
Миналата година в Германия издадохте книгата „Ние също сме Русия“. Как се роди идеята за тази книга?
С.Г.: Идеята за книгата е на немския автор Александра Кавелиус, която, базирайки се на беседите си с различни известни хора, пише за тях. Две години тя ме убеждаваше да стана герой на такава книга. Не знам защо избра мен. В един момент аз се предадох.
Защо решихте да приемете предложението?
С.Г.: Има две причини за това. Разбира се, исках да разкажа за моето семейство и неговата история. Това е важно за моите деца и внуци, и не само за тях, така мисля. Но главната причина е в това, че на различни конференции в чужбина често наблюдавах как много хора въобще не могат да си представят какво се случва в Русия. Правата на човека, разрушените до ден днешен села в Чечения, хората оттам, които и досега не са получили жилище, ръстът на ксенофобията и национализма, рушащата се съдебна система – всичко това остава извън границите на тяхното съзнание и интереси.
Точно тогава в Германия излезе книгата на Габриеле Кроне-Шмалц „Да разбереш Русия“, в която се казваше, че да се разбере Русия – това означава да се разбере Путин. Но да разбереш Русия съвсем не означава да разбереш Путин! Русия е разнообразна, на нея трябва да се погледне от различни гледни точки. Моят поглед е погледът на човек, който от много години се занимава с проблемите на една от най-уязвимите групи на нашето население. Освен това към мен постоянно се обръщат и наши граждани с техните си проблеми и с понякога страшните си истории. Именно това се опитах да разкажа в книгата си – за тези проблеми и за съдбите на хората.
Светлана Ганушкина е руска правозащитничка, председател на комитет „Гражданско съдействие“, член на Съвета и ръководството на мрежа „Миграция и право“, на правозащитния център „Мемориал“. От 2002 до 2012 г. е член на Съвета при Президента на Руската федерация по съдействие за развитието на институциите на гражданското общество и правата на човека. Автор на книгата „Ние също сме Русия“, отпечатана в Германия през 2015 година.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
