Ще има ли независими наблюдатели на изборите в Русия?

Активистите на профсъюза на гражданите на Русия на митинга „Чуждестранните агенти нямат място в Русия“, който бе проведен пред централния офис на асоциацията „Голос“.

Активистите на профсъюза на гражданите на Русия на митинга „Чуждестранните агенти нямат място в Русия“, който бе проведен пред централния офис на асоциацията „Голос“.

„КоммерсантЪ“
Предизборната кампания в Русия е в разгара си, но най-голямата обществена организация за мониторинг е ликвидирана заради нарушения. В такъв случай кой ще следи изборите?

Пресненският съд в Москва на 27 юли реши да ликвидира обществената асоциация „Голос“, която се занимаваше със защита правата на избирателите и мониторинг на нарушенията в изборния процес. Причината – асоциацията се явява „чуждестранен агент“, защото под формата на наблюдения е водила политическа дейност и в същото време е финансирана зад граница. Освен това още не е привела устава си в съответствие с правовите норми. 

Забраната на асоциацията половин месец преди изборите за Държавната Дума и в разгара на предизборната кампания е знаково събитие. Част от експертите в страната вече заявиха, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат белязани със съкращаване на възможности за независим контрол (и то при условие, че Кремъл официално обяви курс за връщане на доверието към изборните резултати). „Чуждестранните“ агенти вече нямат право да наблюдават изборите и няма да бъдат допускани за участие.

Нови правила за наблюдателите

В „Голос“ не смятат, че решението на съда променя нещо за тях. Организацията е в списъка с „агентите“ още от 2014 г. и оттогава оспорва отнетия ѝ статут. Въпреки това, „Голос“ са запазили функциите си, само са сменили статута си – вече не са асоциация, а обществено движение без юридическа форма. 

В новата реалност „Голос“ действително успяха да се адаптират и изпращаха наблюдатели под формата на журналисти: издаваха на доброволци удостоверения от вестниците, с които си сътрудничеха. Но и тази вратичка беше затворена от законодателя. През 2016 г. бяха променени правилата за наблюдение на изборния процес. Ако до този момент журналистите можеха да влизат в избирателните секции само с редакционно удостоверение, то сега е нужно да имат акредитация. При това сътрудникът е длъжен да се числи в щата на съответната медия не по-малко от два месеца преди старта на изборите. 

Съкратен беше и броят на наблюдателите от различните партии. Вече на един участник е разрешено да назначи само двама души. Но да ги отстрани от секцията наистина може само съдът. 

„Положението на наблюдателя ще бъде доста по-сложно – резюмира председателят на Центъра за политически технологии Борис Макаренко. – Той е поставен под по-строг контрол. Което не може да бъде казано за международните наблюдатели“.

Международните наблюдатели са в по-добра позиция

Към тях в тази кампания наистина се обърнаха. Русия покани авторитетна международна структура – Бюрото за наблюдение на изборите ОБСЕ, т.е. не най-лоялната към себе си организация. 

„На предишните избори беше формално радостна да види такива наблюдатели, а на практика направи такива условия, че те са неприемливи за реални международни наблюдения“, казва Макаренко. Главният препъни камък е в това, че наблюдателите бяха допускани в деня за гласуване, но не и да правят дългосрочен предизборен мониторинг, без който наблюдението над избирателните секции е лишено от смисъл, смята експертът: Това, с което се съгласихме, е да приемем регулярни условия и това е добър знак“ заключва той. 

Както разказа за „Руски дневник“ директорът на руската ЦИК Ела Памфилова, сега „няма никаква необходимост да поставяме пред ОБСЕ някакви тежки условия“. Така както техни представители ще дойдат на изборите в Русия, така руски представители ще отидат на изборите в САЩ. „Ние сме абсолютно открити и каним всички, ние сме заинтересовани от това те да пристигнат“, каза тя. 

Освен ОБСЕ, наблюдатели на изборите в Русия се очакват и от ОНД, ШОС, парламентарната асамблея на ОДКБ и други. Изключение правят наблюдателите от ПАСЕ, които умишлено не са поканени, защото асамблеята лиши руската делегация от пълномощия, в това число и право на глас.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"