Русия попадна в световната класация на вузовете

Компанията QS обяви на 6 септември резултатите от класацията на вузовете QS World University Rankings. За разлика от миналата година, когато руските вузове отстъпиха сериозно в позициите си, тазгодишният обновен списък показва положителна динамика. В топ-400 влязоха 8 руски висши учебни заведения вместо 5: добавени бяха Московският инженерно-физически институт, Томският държавен университет и Томският политехнически университет. Както и миналата година, в рейтинга попадна Московският държавен университет „Ломоносов“, който отново е на 108 позиция. Санктпетербургският държавен университет падна с две позиции спрямо миналата година и в момента е на 258 място. В списъка с 500-те най-добри университета в света попадна Новосибирският държавен технически университет, благодарение на който присъствието на руските вузове се увеличи до 22 участници, като 18 от тях са с подобрен рейтинг.

Ефективна ли е програмата „5-100“?

През 2015 г. авторите на класацията престанаха да отчитат научните статии с голям брой автори (повече от десет), което сериозно удари по позициите на руските висши учебни заведения. Много от тях изгубиха позиции, на които присъстват от 2-3 години.

На помощ на водещите руски вузове се притече държавата. Беше създаден специален комитет за осъществяване на така наречената програма „5-100“, в която участват 21 вуза. От 2013 до 2015 г. от държавния бюджет за проекта са отделени 54 млрд. рубли ($836 млн.), а за периода 2016-2017 г. са планирани още 14,5 млрд. рубли ($224 млн.).

Ръководителят на изследователския департамент на QS Intelligence Unit Бен Саутер смята, че държавната подкрепа е помогнала на участниците – „от 21 вуза 13 са подкрепени по програмата „5-100“ и са включени в рейтинга и всички те удържат или подобряват позицията си през 2016 г.“. Въпреки това, съставителите предупреждават, че в руските вузове „все още има редица слабости“ – изследователската дейност и делът на цитираните научни сътрудници и преподаватели. Русия има най-ниските показатели по тези критерии сред страните от БРИКС: 86% от вузовете са влошили позициите си по критерия „дял на цитираните преподаватели“, в резултат на това нито един от тях не попада даже в топ-600 по този индикатор.

Проблемите с цитирането

„Руснаците са исторически много слаби по този показател, да се очаква революционен пробив по този критерий не би било много оптимистично“, казва регионалният директор за Източна Европа и Централна Азия на QS Зоя Зайцева. Според нея съставителите на рейтинга са се отказали от досегашната практика за ограничение на броя на авторите, с което са влошили резултатите на руските вузове. Вместо това била разработена система на коефициентите за отчет на цитираните статии по области в науката.

Подобна система също не обезпечава бързо достигане на целите, заявени в „майските укази“ (документи за развитието на здравеопазването, социалната сфера, образованието и др., подписани от президента Владимир Путин на 7 май 2012 г., веднага след встъпването му в длъжност – бел. ред.), смята директорът на информационно-рейтинговата централа на Висшата школа по икономика Людмила Солнцева. „По новата методика се отрязват публикации, в които участват повече от 59 организации за областта „физика и астрономия“, а например за раздел „английски език“ организациите не бива да бъдат повече от четири“, разказва тя. Отчитайки факта, че руските изследователи често влизат в съавторство със задгранични колеги, това се отказва негативно за развитието на сътрудничеството с чуждестранни организации.

Текстът на руски език на сайта http://kommersant.ru/doc/3081957

Университетът в Красноярск пуска докторски програми за чужденци

"Российская газета". Всички права запазени.