25 години след руските реформи от 90-те: кое не се получи както трябва?

8 декември 2016 г. Олег Егоров
Предприетите от правителството на Елцин-Гайдар реформи в навечерието на разпадането на СССР трябваше да осигурят преход от командно-административна към пазарна икономика и да създадат в Русия демократична система по източноевропейски модел. Но неуспешната реализация на промените и смяната на политическия курс доведоха до провала на реформите.
Елцин и Гайдар
Борис Елцин и Егор Гайдар. Снимка: Игор Михальов / РИА Новости

"Сега ние излязохме на тясна пътека, която върви по ръба на пропастта", казваше първият президент на Русия Борис Елцин на първото заседание на правителството на РСФСР на 15 ноември 1991 г. Елцин нарече новия министерски съвет "правителство на реформите", като маркира основния проблем, пред който то се изправя: съветската планова икономика се руши и е наложително с радикални реформи да се направи преход към пазарна икономика.

След 25 години руското общество е с отрицателно отношение към започнатите тогава реформи. Съгласно допитване на "Левада-център" 58% от руснаците оценяват "гайдаровите" (на името на идеолога и ръководител на реформите Егор Гайдар, член на правителството в периода 1991-1992 г.) реформи негативно. Пазарната икономика бе създадена, но през 2016 г. до 70% от икономиката, според доклада на Федералната антимонополна служба, се контролира от държавата и от държавни компании.

Свобода в икономиката, но не и в политиката

Провеждането на реформите се усложнило както от липсата на опит у реформаторите, така и от сложната политическа ситуация. В началото на 90-те се водела борба за власт между Елцин и противопоставящите му се сили, представени от Върховния съвет (парламента). Икономистите от правителството са изцяло на страната на Елцин, напомня Глеб Павловски, президент на НПО "Фонд за ефективна политика", което, както той смята, намалявало ефективността на реформите.

"Уж либералните реформи се налагаха с укази отгоре, абсолютно авторитарно, каза Павловски за "Руски дневник". Елцин не се изявяваше като лидер на политическите реформи, той се стараеше да запази властта си, а реформите искаше да се правят само в чисто икономическата сфера". В резултат на това, според Павловски, надделява тенденцията за запазване на единоначалието в ущърб на плурализма. Още през 1993 г. възниква конфликт между Елцин и Върховния съвет, който завършва с танкова стрелба по парламента.

Тежките странични ефекти

Критиките на гайдаровите реформи и постепенното им изоставяне, в крайна сметка, са пряко свързани с това, доколко тежко протичат те за руския народ, отбелязва политологът Михаил Виноградов, президент на фонда "Петербургска политика". По населението удрял скокът на цените, предизвикан от тяхната либерализация. През 1992 г., съгласно допитване на ВЦИОМ, 54% руснаците оценяват своето материално положение като "едвам връзвам двата края". Глеб Павловски напомня, че това с натрупване се отразявало в отслабване на държавните институции почти до състояние на анархия: "Губернатори, корпорации, просто бандити – на контролираните от тях територии всеки правеше каквото си пожелае".

Процъфтявала олигархията: системата на залоговите търгове позволявала крупни съветски активи да се изкупуват на занижени цени и без конкуренция. "Необосновано занижени цени на продаваните държавни активи, мними конкурси, ниска резултатност от продажбите" – изброява в доклад от 2004 г. Сметната палата на Русия недостатъците на залоговите търгове.

Заради приватизацията, проведена фактически с измама, значителна част от руснаците (43% съгласно резултатите от допитване на Фонда за обществено мнение от 2016 г.) дори и сега, след 25 години, се изказват за преразглеждане на резултатите от нея. "В очите на днешното общество приватизацията е нелегитимна. Това е колосален проблем", признава в интервю за Forbes един от архитектите на реформите от 90-е години Петър Авен.

Оттегляне от либерализма

Михаил Виноградов счита, че идването на власт на Владимир Путин през 2000 г., съвпаднало с началото на ръста на цените на нефт и съответно на благосъстоянието на руснаците, позволява на властта да сключи с народа своего рода "обществен договор": невмешателство в политиката за сметка на нарастване на жизнения стандарт. Болшинството от гражданите, уморени от хаоса на "дивите 90-те" възприемат това с облекчение.

"В условията на занижена политическа активност на обществото държавата, на която в даден момент ѝ хареса да бъде собственик на крупни активи, постепенно изгради по-комфортен за себе си модел на властта, свързан по-скоро с държавния капитализъм, отколкото с либерализма", каза Виноградов за "Руски дневник". Политологът е на мнение, че това постепенно довежда до пълен отказ от либерализъм, който се асоциира с 90-те, и обръщане към консервативната идеология.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook