Какво представлява новата доктрина за информационна сигурност на Русия?

9 декември 2016 г. Николай Литовкин
Към заплахата за военната и икономическата сигурност на Русия се прибави и нов фактор – подронването на традиционните нравствени ценности.
Снимка: Reuters

Една от ключовите заплахи срещу Русия е "засилването на възможностите на редица чужди страни да въздействат върху информационната инфраструктура с военни цели". Това се посочва в новата доктрина за информационна сигурност, подписана от президента Владимир Путин на 6 декември.

Текстът на документа бе публикуван на официалния интернет портал за правна информация. Доктрината встъпва в сила веднага, а с разработването ѝ бе натоварен Съветът за сигурност на Руската федерация.

В новата доктрина също се посочва, че чуждестранни специални служби и лидери оказват и информационно, и психологическо въздействие на други държави за дестабилизация на вътрешно-политическата ситуация в Русия.

Отделен акцент в документа се поставя на работата на чуждестранните средства за масова информация и на нейното влияние върху руснаците и то на първо място на младежта. Целта на това влияние е да бъдат размити културните и духовните ценности, да се подкопаят нравствените устои, историческите основи и патриотичните традиции, се допълва в документа.

Едно от главните направления на киберсигурността, според авторите на доктрината, е "стратегическото възпиране и предотвратяване на военни конфликти, които могат да възникнат в резултат на прилагането на информационните технологии".

Оценка на доктрината

"В сегашната версия значително по-добре са проработени заплахите за военно-техническата сигурност на Руската федерация. Например поставено е ударение на защитата от целенасочени кибероперации на чуждестранни специални служби, а също и на борбата с дейността на чуждестранните разузнавателни служби на Русия", каза за "Руски дневник" експертът от ПИР-Центъра по проблемите на киберсигурността Олег Демидов.

По думите му ръководството на страната също е отделило особено внимание на противодействието на новите Twitter-революции, аналогични на преминали в Близкия Изток в началото на десетилетието.

"Арабската пролет" показа, че през Facebook, Twitter и мрежи за послания минават много информационни съдържания, заплашващи социалната и политическата стабилност. Главното е, че днес няма ефективен модел за блокиране на подобни процеси", допълни експертът.

Какво е пропуснато

Според Демидов новата доктрина пропуска три системни проблема.

Първо, не е ясна ролята на ключовия оператор на критична информационна инфрастрктура, а именно на частния сектор. "Мнозинството от тези компании, като Лабораторията на Касперски,  Infowatch, Group-IB и много други, се занимават с обезпечаването на сигурността на руски държавни структури от интернет-атаки. Бизнесът трябва да бъде на приоритетна позиция в тази доктрина", каза Демидов.

Второ, според експерта, е необходимо да се повиши равнището на международното взаимодействие със страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и други съюзници на Русия.

И най-накрая, трето, трябва да се гарантира практическото взаимодействие между националните и отраслoвите центрове за реагиране на заплахи, посочва Демидов. Към тези центрове в Русия спадат федералните (например към Федералната служба за сигурност (ФСБ)), отраслoвите (например към Централната банка) и частни.

"Трябва да се провеждат повече съвместни учения и "да се отиграват" сценарии с големи международни кибератаки, които биха могли да нарушат работата на няколко държавни служби едновременно", допълни експертът от ПИР-Центъра.

Повратен момент

Доктрината не е нормативен акт и не означава пряко действие, тя само създава черупката и основата за разработването на нови документи и законопроекти.

"Тя, например, ще позволи да бъде приет основният законопроект за критическата информационна инфраструктура", посочва Олег Демидов. "Последният му вариант, изработен от ФСБ през 2013 година, лежи на някое затънтено място. Сега могат да се запушат дупките в законодателството", допълни Демидов.

Русия рязко промени виждането си за киберсигурността след 2010 година, когато американските и израелските специални служби по време на операцията Stuxnet нанесоха удар по атомни обекти на Иран, припомня главният редактор на списание "Национална отбрана" ("Национальная оборона") Игор Коротченко. "В резултат на външното въздействие центрофугите за обогатяване на уран в страната преминаха на критични режими на работа и масово излязоха от строя", каза за "Руски дневник" Коротченко.

По думите му тази атака е върнала назад ядрените разработки на ислямската република с осем години.

Преди няколко дни ръководството на ФСБ заяви, че се подготвя нападение на западните спецслужби по банковия сектор на Русия.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook