В Русия се оформя нова социална прослойка на свещенослужителите

Церемония по освещаване на самолета "Сухой" Су-30СМ в Калининградска област.

Церемония по освещаване на самолета "Сухой" Су-30СМ в Калининградска област.

Виталий Невар / ТАСС
Нарастващата класа на свещенослужители в съвременна Русия получава сериозно образование, за да може да привлича ново паство и да удовлетворява неговите културни потребности.

В Русия стремително се увеличава броят на църквите, свещениците и духовните учебни заведения. Според данни на Общоруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ) в Русия за 15 години са били открити около 20 000 православни храма. Само общият брой на храмовете и параклисите през последната петилетка е нараснал от 837 през 2010 г. до 1056 през 2014 г. (934 храма и 122 параклиса). А през 2014 г. е започнало изпълнението на програма за изграждането на 200 храма в Московска област.

Значително е скочил и броят на свещенослужителите – от началото на века той се е удвоил. По сведения, предоставени от патриарх Алексий Втори на Юбилейния архиерейски събор през август 2000 година, в страната е имало около 17 500 свещеници, а днес те са над 35 000. В действителност обаче броят на църковната прослойка не се ограничава със свещенослужителите, в нея влизат още значителен брой младши църковни служители, а също и техните семейства, които активно са включени в църковния живот.

И ако само преди 15 години трудно можеше да се срещне на градска улица човек в расо, то сега тази прослойка от населението става забележима в градския ландшафт. Сега често можеш да попаднеш на бащиците в обществения транспорт или да ги видиш да ходят по делата си из града.

Инициативата на патриарха

Според Роман Лункин, ръководител на Центъра за изучаване на проблемите на религията и обществото на Института за Европа към Руската академия на науките (РАН), увеличаването на  свещенослужителите в Русия е свързано преди всичко с административната реформа на патриарх Кирил. Тя започна през 2009 г. и се състои в създаването в субектите на Руската федерация на митрополии, които се делят на няколко малки епархии, оглавявани от епископ. Увеличава се броят на епископите, всеки от които се стреми да придаде тежест на собствената си епархия, открива и регистрира в нея все повече енории, които се нуждаят от кадри. Енории се появяват освен това и благодарение на големи проекти по строителството на храмове в Москва и регионите.

 
1/0
 

Патриарх Кирил лично почти на всяка служба прави хиротонии – ръкополагания на кандидати за епископи или свещеници. Местните епископи също ръкополагат свещеници при необходимост и наличие на кандидати.

В същото време се повиши материалната привлекателност на свещеническия сан. Тук всичко зависи от волята на епископа, който решава къде ще служи свещеникът – в голям храм в центъра на града с много заможни миряни и търсене на неговите услуги – или пък в затънтено село, където на свещеника често му се налага да търси допълнителни доходи, за да си гарантира препитанието. "Православието стана социална норма, удобна, а за представителите на властта задължителна", твърди Роман, а следователно търсене за тази професия нараства.

Доколко образовани са свещениците?

Класата на свещениците обаче не само се увеличи количествено, но и значително напредна от гледна точка на образованието. Само в началото на века за свещеник можеше да бъде ръкоположен човек без образование, с духовен стремеж към православието, докато в средата на първото десетилетие в семинариите имаше малко кандидати, които не запълваха обявените бройки. Положението започна коренно да се променя след 2009 година, когато Руската православна църква (РПЦ) успя да издейства теологията да бъде включена в специалностите на Висшата атестационна комисия (ВАК) на Руската федерация. Това означава, че по богословие могат да се защитават дисертации.

"И сега се ръкополагат свещеници без образование, особено в отдалечените райони на Русия, но впоследствие те настоятелно биват приканвани да го получат, защото това е необходимо и от духовна гледна точка, и от културологична", разказа отец Александър Ворошилов, млад свещеник в енорията на архиерей Николай Чудотворец в Набережние Челни. Още в ранно детство той осъзнал влечението си към свещенослужението, постъпил в духовно училище, после в семинария и успешно я завършил, а по-късно защитил магистърска дисертация и продължава самообразованието си и досега. "Образованието дава правилен поглед към общата картина на християнския мироглед. Необразованият свещеник може да мисли еретично", убеден е отец Александър. Образованието му помага и в споровете със сектанти, и в привличането на млади енориаши с по-високо културно равнище в сравнение с предишното поколение: "Стремим се да посещаваме училища, институти, разговаряме на улицата, дори в спортни зали. Аз съм млад и привличам младежта, с божията помощ ние се стараем да работим".

Век служи − век учи

Днес в Русия има 51 духовни учебни заведения, а през 2007 г. те са били само 38. През учебната 2016/2017 година в пет такива заведения в град Москва, според доклада на патриарх Кирил, висше образование получават 4030 студенти. Далеч не всички от тях стават свещеници, мнозина получават образование в сферата на мисионерството, катехизацията (изучаването на основите на християнската религия), на социалната робата, а в регентските отделения се учат и момичета. Списъкът с предметите е обширен: освен богословие, теология и литургика, голямо внимание се отделя и на древните чуждестранни езици, историята и правото.

Свещениците и епископите, които искат да допълнят висшето си образование, учат задочно. На общоцърковно равнище има курсове за квалификация за свещеници. Отделът по социално служение и Информационният отдел на РПЦ водят профилни курсове, а Общоцърковната аспирантура, която е на най-високото стъпало на духовното образование, – курсове за епископи.

Благодарение на развиващата се система на образование се утвърждават ярки енории с талантливи свещеници, способни да привличат нови миряни и да удовлетворяват техните културни потребности. Продължават да бъдат остър проблем отдалечените от центъра региони, до които и финансирането, и образование стигат значително по-бавно.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"