Кучета в метрото: как четириногите приятели търсят бомби

Те не бива да лаят, "нон-стоп" се разхождат по перона и не могат да бъдат заменени с газов анализатор – как работят кучетата, обучени да намират взривни вещества.
Полицейски кучета
Снимка: Григорий Сисоев / РИА Новости

След терористичния акт в метрото в Санкт Петербург правоохранителните органи засилиха мерките за сигурност и освен удвоен наряд на полицията и щателни проверки, на повечето перони работят и кинолози с кучета. "Руски дневник" разговаря с двама представители на тази професия, за да разбере как кучетата стават служебни, какви тестове минават и може ли техниката да замести напълно едно такова куче.

Евгений Цвигелски, преподавател по специални дисциплини в отдела по кинология на Държавен колеж 38:

Въпросът кое по-ефективно разпознава взривното вещество – кучето или техниката – отдавна е затворен. По цял свят се използва комбиниран метод: техника в съчетание с биодетектор (според Закона за полицията в Руската федерация кучето има статут на специално средство за борба с престъпността и не се смята за офицер от полицията, каквато е практиката в някои държави – бел. ред.). Задължително трябва да има и двете – техниката не е куче и не винаги може да го замести. На първо място е доста сложно да се направи портативен уред, с който да се разпознават всички видове вещества и който да е удобен за носене. Нещо повече, този уред трябва да е толкова малък, че да позволява удобно да бъде приближаван изключително близо до обекта. На второ място, за разлика от техниката, кучето има психологически ефект върху терористите, особено ако те са от източен произход – те не обичат кучетата особено много. А като се има предвид, че терористът така или иначе е под стрес, той може да се издаде или да размисли, когато види кучето.

Полицай със служебно куче на метростанцията Технологически институт в Санкт Петербург, където на 3 април избухна взрив. Снимка: APПолицай със служебно куче на метростанцията Технологически институт в Санкт Петербург, където на 3 април избухна взрив. Снимка: AP

Първичната подготовка на кучетата за наркотични или взривни вещества зависи от метода, но трае средно минимум 90 дни.

В Русия се стараят повече да работят с имитации на веществата, а не с реални субстанции. В много служби има трудности с реалните вещества. Но подготовката само с имитации не е достатъчно надеждна – при тях трудно се постига висока концентрация на миризмата. И е трудно да се каже как ще се държи кучето, когато за първи път се сблъска с тях в реални условия.

При нас се купуват различни кучета – всичко зависи от контактите и финансите на службата. Непородисти кучета се вземат само в краен случай – ако е необходимо те да бъдат използвани дискретно, без да се привлича вниманието.

Например да претичат през чакалнята в летището като бездомно куче, да се разходят сред хората с предметите. Но така се прави почти само в провинцията.

Основно се използват породисти кучета – те са като инструмент със зададени свойства. Да се уцели непородисто куче с добри работни качества е като да спечелиш от лотарията. А при породистите, от работещи родители, има над 60% вероятност те да са също толкова добри.

Кучетата винаги се тестват. Има тестове, които проверяват  желанието на кутрето да играе, интереса му към храната. Защото ако едно кученце не иска да яде и да играе – как ще го дресираш след това? Има тестове, които проверяват  комуникативността, реакцията при рязък звук, както и тестове, които проверяват ловния инстинкт на кучето. Търсенето на предмет е преориентирано ловно поведение – да видиш колко бързо и целенасочено то ще намери храната, например.

Полицейско куче. Снимка: Александър Вилф / РИА "Новости"

Полицейско куче.

Полицейско куче в московското метро. Снимка: Дмитрий Коробейников / РИА "Новости"

Полицейско куче в московското метро.

Дежурство в метрото със служебно куче. Снимка: Павел Головкин / ТАСС

Дежурство в метрото със служебно куче.

Кинолог с куче във вагона на влака в метрото. Дмитрий Коробейников / РИА "Новости"

Кинолог с куче във вагона на влака в метрото.

Работник в центъра по кинология и куче патрулират в московското метро. Снимка: Григорий Сисиев / РИА "Новости"

Работник в центъра по кинология и куче патрулират в московското метро.

Полицейски офицери с кучета на метростанцията "Арбатска" в Москва.    Снимка: Николай Галкин / ТАСС

Полицейски офицери с кучета на метростанцията "Арбатска" в Москва.

 

 
1/6
 

Действащ служител в киноложката служба на руското МВР (пожелал да остане анонимен):

Вероятността кучето по време на оглед да намери взривно вещество, ако има такова, е над 90%. Към всеки кинолог е прикрепено по едно куче, което самият той е обучил. Ако при огледа на обекта кинологът е казал, че няма взривно вещество, а по-късно се окаже, че всъщност има, той ще носи отговорност, която понякога дори е наказателна.

Понякога вземаме кутрета, понякога и кучета на по 7-8 месеца. Купуваме почти винаги от гражданското население на Русия. Логиката на нашите органи е такава: в чужбина, както и у нас, има и добри, и лоши екземпляри. Но когато ходим в чужбина – независимо дали става въпрос за Чехия или за Холандия например – се опитват да ти пробутат лошите екземпляри. Има предубеждение, че в чужбина всичко е по-хубаво и някои хора се хващат на това. На практика измамници има навсякъде и е по-добре да купуваш от своите.

Средно в Русия едно куче струва 50-60 000 рубли ($890-1100), но цените варират много, както и в Европа. Там те започват от €500 и стигат до €2000.

Не вземаме непородисти кучета. Немска овчарка, лабрадор, шпаньол – това са основните породи за служебните кучета. Няма ключови тестове. Понякога например липсата на социализация може да бъде преодоляна само с две разходки по Червения площад или в метрото. Ръководим се от т. нар. вътрешен инстинкт.

Полицейско куче в учебния център за служебните кучета в московското метро, където кучетата се обучават да намират наркотични или взривни вещества. Снимка: Артьом Геодакян / ТАССПолицейско куче в учебния център за служебните кучета в московското метро, където кучетата се обучават да намират наркотични или взривни вещества. Снимка: Артьом Геодакян / ТАСС

Такива кучета не бива да лаят, ако намерят нещо. Не се позволява. За тази цел се изработват специални сигнали – специална поза на заставане, сядане или указване на целта.

Много от т.нар. наблюдатели смятат, че ако кучето в метрото просто си седи или лежи, то не работи, следователно използването на четириногите за тези цели не е ефективно. На практика това е нормално, те се нуждаят от почивка. Задачата им не е постоянно да се разхождат насам-натам по перона и да търсят нещо. Функцията им е бързо и адекватно да извършат оглед на даден подозрителен обект, който е забелязал партньорът им кинолог.

От техническите средства разполагаме само с газоанализатори. Но ако те бяха по-евтини и по-добри от кучетата, отдавна щяха да ги сложат навсякъде.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook