Среща на преводачите на първите лица на СССР и Русия се състоя в Кремъл

В Кремъл пристигнаха, или по-точно се завърнаха, бивши преводачи на ръководителите на СССР и Русия. Докато позираха пред фото-изложбата - „Превода в историята”, на която са показани световни лидери заедно с участниците в празника, те с видимо удоволствие споделяха свои ярки спомени. Последен с държавните глави на Русия е работил  Андрей Цибенко – преводач на Владимир Путин и Дмитри Медведев. На кръглата маса, организирана от телевизионния журналист Наталия Метлина, той си припомни най-трудния момент от своята практика – когато му се наложило да превежда прословутия отговор на Владимир Путин във връзка с подводницата „Курск”: „Тя потъна”. Това се случило в студиото на CNN, където оставили Цибенко в отделна стая, без своевременно да му дадат слушалки. И това се оказала първата фраза, която той чул. За контекста му се наложило да се досети сам. Цибенко даде и съвет за тези, които искат да минат по неговия жизнен път: „Най-важното е учене и познания във всички области – никога не знаеш, какво ще ти се наложи. В Московския държавен лингвистичен университет „Морис Торез” изучавахме историята на Кремъл. И после, когато ходехме из коридорите му заедно с високопоставените гости, неизбежно възникваха някакви паузи, които можеха да се окажат неловки. Но аз ги запълвах с разкази за историята на Кремъл, някакви библейски сюжети и така давах представа на гостите за това къде именно се намират”.

Своите виждания за това какви качества трябва да притежава идеалният преводач сподели и легендарният Виктор Суходрев, работил с Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. Според него, най-важното е „правилно и грамотно да превежда”. А за това е нужно превъзходно да познава своя роден език, да не се притеснява от публичност и да умее да взема решения за част от секундата.

Виктор Суходрев, бивш личен преводач на Хрушчов и Брежнев, е първият лауреат на националната премия „Преводач на годината”. Тя е учредена от Руската преводаческа компания и в сряда бе връчена за пръв път в клуба на Президентския полк на московския Кремъл. Наградата, „За принос към повишаване престижа на професията преводач” във вид на статуетка във формата на буквата „П” от позлатен метал и кристал, се връчваше от Теймураз Рамишвили, директор на Департамента по лингвистично осигуряване към МВнР на Русия.

Суходрев си припомни тъжна история от живота на съветския лидер: „През 1979 година Брежнев вече не говореше, а само четеше предварително подготвени текстове. На среща с Джими Картър трябваше да му зададат няколко въпроса. Отговорите също бяха предварително подготвени, но редът на задаване не се знаеше. Аз трябваше да му подпъхвам нужното листче. Един от въпросите предполагаше или дълъг, или кратък отговор, в зависимост от това как го формулира Картър. Той го формулира кратко и аз зачеркнах дългия отговор и подадох бележката на Леонид Илич. Брежнев го погледна и попита: „А останалото да не го ли чета?” Отвърнах му: „Не”. Казах го достатъчно високо, защото по онова време той вече чуваше много лошо. Честно да си призная, беше малко срамно”.

Обаче той не обвинява Брежнев за това. На Суходрев дори му „било жал за немощния вожд”. Затова пък, по-рано винаги го удивявало неговото умение да води професионално разговор по всякакви въпроси. Суходрев сподели и своето отношение към другите лидери на СССР. Нарече Косигин „най-интелектуалния и всестранно развит” човек от висшата номенклатура. А с Хрушчов имали добри лични отношения, „независимо от неговите безобразни качества”. Никита Сергеевич, между другото, бил  най-труден за превеждане. Обикновено той прочитал единствено самото начало на предварително подготвените записки, а после ги захвърлял и започвал да говори свободно, да вкарва в речта си поговорки, пословици и народностни изрази, които винаги са трудни за превод.

На кръглата маса стана въпрос и за разликите в преводаческата работа по съветско време и днес. Според Виктор Суходрев, в миналото е било по-тежко, защото задграничните посещения продължавали по-дълго. Той даде за пример 13 дневната визита на Хрушчов в Съединените щати. За преводача това означава, че всеки ден по няколко часа трябва да работи синхронно, което е ужасно изморително. Сега за преводачите сложността идва от това, че почти всички правителствени ръководители си мислят, че знаят някакъв чужд език, но всъщност това не е така.

Самият празник – Международният ден на преводача – се отбеляза на 30 септември. На този ден водещите руски преводачи се събраха в Казан, където се проведе 4-ят форум на сътрудниците и ръководители на преводачески бюра. Участие в мероприятието взеха повече от 500 души.

"Российская газета". Всички права запазени.