Как за два дена да преминем през различни епохи

Руската Палестина

Малката територия до река Истра, вероятно, е белязана по някакъв особен начин. През ХVІІ век това място привлича вниманието на Патриарх Никон. Легендата разказва, че той имал видение, според което тук трябва да бъде основан манастир, който да изобразява Светите места, нещо като „Руска Палестина”. По-късно забелязали, че местните хълмове и оврази повтарят библейския ландшафт. На един от хълмовете, приличащ на Голгота  - мястото, където е бил разпнат и погребан Исус, е трябвало да се издигне храмът на Възкресението, копие на храма на гроба Господен в Ерусалим, а до него да се построи манастир. Заради приликата с оригинала при управлението на императрица Елисавета Петровна манастирът е бил наречен Новойерусалимски.

На Партиарх Никон му било съдено да направи реформа на църквата, да бъде изгонен, а след това – напълно оправдан. Животът му е тясно свързан с това място. А манастирът се превръща в един от основните религиозни и културни центрове на Русия. Руските царе и поклонници са идвали тук да се помолят. Днес този храм, който е пострадал по време на войната, се възстановява по президентска програма. Възстановителните работи ще приключат през 2016 година. Но и сега манастирът вече сияе на хълма с белотата на своите мощни стени, златният купол се вижда отдалече.

Както и в миналото, особената връзка между манастира и Ерусалим привлича много поклонници и пътешественици. Символите на библейската история са навсякъде. Екскурзоводите разказват, че според легендите в момента на основаването му на територията на манастира бликнал ручей. Оказало се, че неговото разположение съответства на мястото в далечния Ерусалим, където бил намерен кръстът, на който бил разпнат Исус. Парченцата от Христовия кръст и други светини се пазят в храма. 

Манастирски пирог в магазините

Битът в любимия на Патриарха манастир бил добре уреден, а манастирската кухня - превъзходна. Специалистите казват, че по принцип, манастирите играят особена роля в създаването на руската кухня. Неслучайно първите рецепти за руските ястия са били дело на монаси-летописци. Естествено, трапезата на Партиарха била доста разнообразна, макар че Никон никога не е бил капризен, сочат свидетелствата на негови съвременници. Например по време на пости той предпочитал кисело зеле и галета, разказват сътрудници от музейно-изложбения комплекс на Московската област „Новият Йерусалим”.

Днес тук се извършва научна дейност, възстановяват се рецепти от ХVІІ век, а някои ястия можете да опитате в кафенето на музея. Ние например пихме чай с новойерусалимски пирог, направен с ябълково и малиново сладко, орехи, олио и брашно. За особения вкус на десерта допринасят такива подправки, като канела и карамфил. Ароматно и вкусно.

„Рецептата за пирога е възстановена съгласно описанията на съвременници, имайки предвид какъв е трябвало да бъде сладкишът по време на пости. Получи се оригинален сладкиш, който се ползва с успех”, казва Надежда Усманова, директор на музейно-изложбения комплекс.
„Рецептите се възстановяват благодарение на богатия архив от документи, а след това ги адаптираме, защото сега имаме други продукти, друга екология”, пояснява Усманова. Особено внимание се отделя на рибните ястия.

„Местните езерца и вирове са се използвали за риболов. Ние направихме карта на местата за риболов. Разбрахме каква риба е ял Партиархът. Възстановихме рецептата на щука със сос, която днес познаваме като „полски”. Рибата е била приготвяна по особен начин, а не както сега”, казва директорката на комплекса. В музея искат да правят сладко и компоти по традиционни рецепти. Такава продукция може да се предлага и в обикновени магазини.

„Имаме големи планове. Първо, посоченият асортимент трябва да се разработи и да се предлага тук. Ако всичко е наред, ще предлагаме продукцията и в магазини”, казва ръководителят на музея. В някои търговски обекти вече може да бъдат намерени ястия от манастирската кухня. Традициите се използват при съвременното производство на храни. Например в Подмосковието може да се намери хляб от Сергиево-Посадския манастир. А Зеленоградското стопанство, организирано от Руската православна църква, произвежда много вкусни млечни продукти.

Битката за Москва

Истринската земя носи белезите от важни събития и от друга епоха. По време на Великата отечествена война тук се е решавала съдбата на битката за Москва. Тук се е сражавала знаменитата Панфиловска дивизия. Експозицията в Ленино-Снегиревския военно-исторически музей разказва историята на битките, загубите и победите по-живо от който и да е филм.

Всички експонати са истински. Тук има лични вещи и оръжия на немски войници. Вижда се грижата не само за бойната мощ, но и за комфорта на немския войник в условия на войната. Ръчен часовник, на който стъклото, независимо от всички перипетии на фронта, дори не се е спукало. Машинка за подстригване, табакера за цигари, голяма раница с кожа, предназначена не само за носене на вещи, но и да топли гърба. И ето ти го немския войник.

Отначало от членска книжка на „Хитлерюгент”, младежката нацистка организация, ни гледа момче, а след това – войник, който заминава на война. Неговият смъртен медальон тегли чертата на неговия живот. Всеки войник е имал медальон с два еднакви надписа и прорез по средата. Когато войникът загивал, медальонът бил разчупван. Едната част се изпращала в Германия, а другата оставала при убития, за да може той да бъде идентифициран. 

Немската армия е била подготвена отлично. Но не са отчели мъжеството и силата на защитниците. С пушки от Първата световна война, с обикновена униформа войниците на Червената армия са успели да спрат и да отблъснат добре функциониращата немска военна машина. Екскурзоводът разказва, че в първите дни на войната са били унищожени стотици съветски самолети направо на земята. Наложило се да бъдат използвани самолети, наречени „етажерки”.

Немските войници се присмивали на  „картонените комунисти”. Но руските войници – и мъже и жени – са направили невъзможното. През нощта жените пилоти от 46-ти Гвардейски авиационен полк се прокрадвали с изключени двигатели към немските позиции, хвърляли бомби и се измъквали от огъня на немските зенитни оръдия. Немците ги нарекли „нощни вещици”. На една от витрините има детски рисунки на такава „нощна вещица”- пъстри и добри. Не е била вещица. Защитавала е Родината си. Пожълтелите листа са писма от фронта. Кратки разкази за боя, който е можел да стане последен в живота, и за вярата в победата над врага.

От началото на 60-те години на миналия век музейните работници в Истрински район грижливо събират експонати. Рядко може да се намери такава богата експозиция, дори  в изложбените комплекси в големи градове. Само на 40 километра от Москва

"Российская газета". Всички права запазени.