1. Карабаш – реквием за екологията
Снимка: Lori / Legion-Media
През 1989 г. експерти на ООН нарекоха Карабаш в Челябинска област (2200 км от Москва) „черна точка на планетата“. Ако се покачите на Покаянския кръст над Карабаш, можете да видите какво е способен да причини човекът на природата: „плешиви“ черни гори, оранжева вода, напукана, буквално марсианска земя. Наричат града „апокалипсис на живата природа“. От 1974 г. медодобивният комбинат е унищожил всичко живо в радиус от десетки километри, заради което са правени няколко опита да го закрият. Успехът идва чак през 1989 година.
Отровените гори продължават да умират, а слабите опити за рекултивация не успяват да спасят местността от ерозия. От върха на планината с кръста, която наричат Плешивата, се виждат черните хребети с шлаковите куполи, в чието подножие са се приютили къщичките на местните жители. Посетителите на „черната точка“ разказват за сюрреалистичните си впечатления от медната долина и сравняват Карабаш с „границата между два свята“ – на мъртвите и на живите.
2. Норилск – „градът, който беше убит“
Снимка: Geophoto
В този някога красив град с необикновена старинна архитектура, разположен в северния Красноярски край (2800 км от Москва), лежи черен сняг, а във въздуха витае привкус на сяра. Територията се използва за производство на тежки метали – мед, никел, олово, селен, цинк. Градът и жителите са заразени от отходните материали от производството им. Заводите в Норилск претопяват руди и дават осигуряват от 40% от световния обем на паладий, почти една пета от руския никел и две трети от руската мед.
В света няма аналог на заводите в Норилск по големина. В същото време Норилск се слави като най-мръсния град в Русия. Той няма статут на закрита територия, но от 2001 г. е забранено да бъде посещаван от чуждестранни туристи. Посещение в Норилск е възможно само след специално разрешение на властите.
3. Киселинното езеро
Снимка: Алексей Куденко / РИА „Новости“
На удивителния полуостров Камчатка, известен със своите вулкани и чиста естествена природа, има едно нереално красиво и смъртно опасно езеро в ярко тюркоазен цвят, разположено в кратера на вулкана Малий Семячик (6700 км от Москва). Диаметърът на езерото е около 500 метра, а дълбочината му – 140 метра. Макар че до него има собствен „плаж“, къпането в него не е препоръчително дори за най-безстрашните екстремисти – шансът да излезете цял и невредим е равен на нула.
Това е киселинно езеро, образувано в резултат на мощен подземен взрив преди около 400 години. В състава на водата има голямо количество сярна, хлорна, флуоридна и сулфатна киселина. Именно на тази „гърмяща смес“ се дължи приказно-тюркоазения цвят на водата в езерото. Киселинното езеро не замръзва дори за кратко през зимата, когато всички планини на Камчатка са покрити със сняг.
4. Смъртоносният връх Елбрус
Снимка: Lori / Legion-Media
Извисяващ се на повече от 5600 м морско равнище, Елбрус си е спечелил прозвището „двуглавия герой“, защото всъщност се състои от два върха – най-високия западен и източния, който е с 21 метра по-нисък. Подобно на своя събрат в Азия, най-високия връх Еверест, наричан „гробище без кръстове“, и най-високият връх в Европа Елбрус е признат за смъртоносно опасен.
Според експертите при опити да се покатерят по този угаснал вулкан ежегодно загиват от 15 до 30 души. На Елбрус, на височина 4200 метра, има една скала, която неслучайно е наречена „гробище за алпинисти“ – там има много табелки с имена на хора, загубили живота си тук.
Съществува и друга опасност – независимо, че е образуван от застинал вулкан, заради бързото топене на леда върхът е смятан от специалистите за потенциално активен – възможно е вулканът да се събуди още през този век.
5. Магьосната планина Манарага
Снимка: Geophoto
Нито един туроператор не би се решил да заведе туристи в планината Манарага, разположена в труднодостъпен район на руското Приполярие, в националния парк Югдва (1600 км от Москва). Манарага е най-живописната и най-опасната височина в Северна Русия.
Древните коренни народи на република Коми се отнасяли към тази планина като към светиня, която смятали за одушевена – за да намерят „общ език“ с Манарага, хората през 11 век устройвали тук ритуални игри. Неслучайно наричат Манарага „магьосна планина“.
Парадоксът е, че планината е висока само 1662 метра и на пръв поглед не е екстремна, но опитните алпинисти твърдят, че е способна да превърне всеки професионалист в безпомощен човек, като в буквалния смисъл „не пуска“ алпинистите да стигнат върха ѝ. Манагара не се покорява – не е възможно да я изкачиш докрай. Препятствия във вид на непредсказуемо променящо се време или свръхестествени инциденти често водят до случаи със смъртоносен изход.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си