Призраци в метрото: какви градски легенди пази Москва?

Метрото – транспорт и загадка

В слуховете за московското метро истината и измислиците са тясно преплетени. Под руската столица има засекретени военни и правителствени линии, известни като „Метро-2“ – и съществуването му не отричат и някои официални лица. Ентусиастите обаче от години се опитват да изяснят по-точна информация за тази загадка. Дали е само един лъч или цяла система? Или пък подземен град от 15 000 души? Както е редно за всяка градска легенда, и тази има хиляди версии. И това, което ги обединява, е ореолът на потайност и опасност. 

„Да чуя тропот от военни ботуши на предполагаемия вход за „Метро-2“ бе наистина страшно“, разказва пред „Руски дневник“ ентусиастът Константин. „Нима хората на КГБ все още го пазят, или какво?“ 

Друга московчанка пък твърди, че по неин приятел, тръгнал да търси мистериозното метро, стреляли от спецслужбите. Разказите на търсачите, на които е трудно да се повярва, за приключенията им допълнително засилват народното любопитство.

- За „Метро-2“ ми разказваше баба, докато бях дете, а след това чух и за съществуването на плъхове-мутанти – спомня си Валерия от Москва. През 1990-те жълтата преса пусна историята за гигантски плъхове, които живеят в тунелите. Толкова големи, че Сплинтър от „Костенурките нинджа“ спокойно може да си намери компания в московските катакомби.

- Всичко си има научно обяснение: радиацията от камъните вероятно предизвиква мутация на плъховете – споделя мислите си московчанинът Павел. – А те живеят в техническите помещения, затова не могат да бъдат видени.

Реално, разбира се, в метрото не живеят никакви големи животни.

Снимка: Виталий Белоусов / РИА „Новости“

На повърхността

В легенди са обгърнати не само подземните бункери на съветския елит, а и напълно земни постройки: например домът на комисаря от държавна сигурност Лаврентий Берия, дясната ръка на Сталин. На разпит през 1953 г. политикът признава, че е отвлякъл и изнасили десетки жени, но достоверността на тези книжа е спорна и до днес (Хрушчов „отстранява“ Берия от борбата за власт и е напълно възможно документите да са били фалшифицирани след смъртта на опасния конкурент).

Но в народното съзнание трайно е пуснал корени образът на Берия-садиста и за дома му из Москва бродят мрачни слухове. Говори се, че в полунощ по малката уличка „Никитска“ се разхожда автомобил-невидимка с трещящ стар мотор. Носят се стъпки, а призракът на Берия върви към дома си, запътен към своите жестоки удоволствия: любопитни пешеходци скоро чуват женски плач иззад стените. Скептиците ще кажат, че това са виковете на работещите до късно служители в посолството на Тунис (в момента в дома на комисаря се помещава въпросната дипломатическа мисия), но тази версия е къде-къде по-скучна.

Легенди има не само за центъра на града. Сред народа е популярна версията, че на хълмовете на Переделкино (предградие на Москва) през 1812 г. са погребани стотици войници от армията на Наполеон. Любителите на паранормалното приписват на могилите мистични свойства и вярват, че там техниката се чупи, а туристите изчезват безследно. Реално обаче най-вероятно там няма никакви масови гробове. „След тежката война с Наполеон селяните са виждали ехото ѝ навсякъде, така че този мит е стар“, разказват за „Руски дневник“ от Музея на Москва. „През 19 век археолозите правят разкопки на славянските могили от 10-11 век. Още тогава жителите на околните села ги смятали за могили на френски войници“.

Митологизиран е и районът Останкино, където се извисява най-високата ТВ кула в Европа. Говори се, че тук броди призракът на убита още през 16 век старица и предрича нещастие.

Петстотингодишната вещица „кълняла“ телевизионерите и предрекла убийството на известния ТВ журналист Влад Листев и пожара в Останкино през 2000 година. Пороят от тези истории се допълва от още по-ярки подробности – според легендата в кабинета на Листев след смъртта му мебелите били изгризани от мутирали от радиацията от кулата животни.

Вървят и по-кървави слухове: например, че строителите по грешка зазидали булдозер в сградата на ТВ центъра. Яна Сидорова, която е автор на изследванията за легендите около Останкино, смята следното: служителите в кулата на практика не вярват на тези разкази, но ги разпространяват с удоволствие.

"Российская газета". Всички права запазени.