Железният пояс на Русия

В наше време "Транссиб" не губи значението си, защото по него се превозват около 100 млн. тона товари и няколко милиона пасажери годишно. Най-подходящото време за пътешествие по магистралата е от май до септември.

Транссибирската магистрала е построена на няколко етапа и се състои от шест участъка. Първият участък – Усурийската железопътна магистрала (Владивосток-Хабаровск) e с дължина 769 км, които са построени и въведени в експлоатация само 6 години след първата копка през 1891 г. във Владивосток. Западно-Cибирската железопътна магистрала, чиито участък е дълъг 1417 км (Челябинск-река Об) е построена за рекордните 4 години. Третият участък, от река Об до Иркутск, е с дължина 1830 км (Средносибирската железопътна магистрала) и е построен за 6 години – от 1893 до 1899 година. Полагането ѝ е доста трудно от инженерна гледна точка – равнинният релеф се редува с планински местности. Именно тук строителите за първи път се сблъскват с подобни малко познати явления като вечната замръзналост.

Строителството на Кругобайкалската железопътна магистрала (260 км) било отложено в следствие на редица технически трудности. През 1900 г. е открит 73-километровият фериботен път, а ледоразбивачите "Байкал" и "Ангара", произведени във Великобритания, в продължение на пет години проправяли пътя на железницата през езерото. През зимата на 1903-1904 г. направо на леда бил положен релсов път с дължина 45 км, по който конни тяги "пренасяли" вагони и локомотиви. Неефективността на този подход се усетила особено силно по време на Руско-японската война. Брегът на езерото между станциите порт Байкал и Култук представлявал скалист хребет с дължина 81 км и височина 400 м над нивото на езерото. На трасето били построени 14 км подпорни стени, 445 м метални мостове, 6 каменни виадукта, 47 предохранителни галерии и 39 тунела с обща дължина 7,3 км. Себестойността на работата и нейния обем и трудност няма аналог по света. Още повече, че всичко това било построено само за 2 години и било предадено за експлоатация година по-рано от крайния срок.

През май 1908 г. било прието окончателно решението за строителство на последния участък на Транссибирската магистрала – Амурската железница. Именно тук за първи път било подобрено строителството, като от чакъл при строежа бил построен тунел във вечно замръзналата земя, с топлоизолационни слоеве между скалата и стената на тунела.

Строителството на Трансибирската магистрала на територията на Русия било официално завършено в годините на Първата световна война, през 1916 г. след въвеждането в експлоатация на Амурската железница с дължина 2178 км.

"Транссиб" не просто свързва Сибир и Далечния Изток с останалата част на Русия, а създава верига нови градове и селища в най-отдалечените части на страната. Сега Транссибирската магистрала е един от основните туристически маршрути на Русия заедно с Байкал, двете столици и "Златния пръстен". Най-големите градове са Владивосток, Иркутск, Екатеринбург, Нижни Новгород и Москва. Новата система за покупка на билети позволява да ползвате Hop on – Hop off тур, за да прекарате по няколко дни във всеки един от градовете.

Владимир

Древният Владимир се намира на бреговете на река Клязма, той изпраща и приема пътници от и за Москва и Нижни Новгород. Той е особено интересен за туристите, които се стремят да опознаят "Златния пръстен". Владимир е историческо селище с класическа архитектура от 18 и 19 век. Освен това, в града има значително количество постройки и инфраструктура от съветската епоха.   

Исторически градът се е развил като търговски център по пътя за Нижни Новгород. Днес Владимир е по-скоро индустриален град. Има металообработващи съоръжения, хранителни фабрики, лека промишленост и много повече. Въпреки всички индустрии, градът, все още изключително зелен, е и дом на много паркове.

От особено историческо значение е Владимировският Кремъл. Той не е просто комплекс от сгради, затворени от стени: той оформя целия регион на града, простиращ се от Златната порта до Рождественския манастир. През 1164 г. Владимир бил заобиколен от защитна стена и ров. Златната порта, построена от княз Андрей I, в момента е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Нижни Новгород

Снимка: Алексей Моско, Илария Канторова

В предишни епохи Нижни Новгород е бил важен икономически, транспортен и културен център на Русия, разположен на стратегическото място, където се срещат реките Ока и Волга. Голяма част от центъра на града е построена в руски възрожденски или сталински архитектурен стил.

Музеят на изкуството на Нижни Новгород бил открит през 1896 г. Това била необичайна експозиция, която събирала на едно място 12 000 творби, сред които са картините на творци като Виктор Васнецов и Иван Шишкин. Това прави галерията изключително значима, още повече с невероятна колекция на руско авангардно изкуство и работите на Казимир Малевич и Василий Кандински.

Нижегородският Кремъл е в централната част на стария град и заема сравнително малка площ на един хълм. Първоначално стената на Кремъл била дълга около 2,5 км – около 180 м по-къса от тази на Московския Кремъл. 11 от оригиналните 13 кули са оцелели и до днес.

Перм

Перм е разположен на река Кама – петата по големина в Европа след Волга, Дунав, Урал и Днепър.

Тук има много места, където бихте могли да отидете и да прекарате приятно – "Арт Перм Галерия" с изобилието си на изложби и Музея за история на политически репресии "Перм-36". Последният е бивш лагер и училище за обучение на осъдени за особено опасни престъпления срещу държавата.

Има и различни видове театри – Пермският театър за опера и балет, Пермският драматичен театър, Младежкият театър. Световноизвестният балетист Сергей Дягилев е прекарал детството и старостта си в Перм. Дягилевата постановка "Руски сезони" е представена в Париж в началото на 20 век, с което оставя завинаги името на този руски балетист в историята на световната култура.

Екатеринбург

Екатеринбург, намиращ се на 33 часа източно от Москва с влак и отвъд планината Урал, се намира на границата между Европа и Азия. Въображаемата разграничителна линия пронизва 12 много реални обелиска, които бележат границата по протежението на планината Урал; един от тези обелиски се намира на 17 км от Екатеринбург.

През съветските времена Екатеринбург (тогава наречен Свердловск) бил индустриален център. Днес е повече известен като град, в който последния руски цар, семейството и слугите му са срещнали смъртта от ръцете на болшевиките през 1918 г. Ипатиевския къща, където е извършено деянието, е разрушена през 1977 г. по заповед на Борис Елцин.

Екатеринбург се усеща като смес от двата най-големи града на Русия: той има шума и суетата на Москва, в съчетание с предреволюционна архитектура, водата и зелените пространства на Санкт Петербург. От тази страна на Урал, градските власти, изглежда, са направили повече усилия за запазване на дървените къщи на града, защото тук рамо до рамо съжителстват кули и двуетажни сгради, давайки на града различно усещане от много други в Русия.

Байкал. Снимка: Shutterstock/Legion-Media

Новосибирск

Новосибирск е основният транспортен възел на Транссибирската железница. Градът е построен в сибирските степи в началото на 20 век и процъфтява през Сталинската епоха.

Историческият център на град Новосибирск е колекция от разнообразни постройки, но почти всички имат съветски външен вид.

Освен големите количества красиви момичета и сняг, Новосибирск има колосален оперен театър с най-изявените артисти, огромни железопътни гари, красив мост над река Об, добре известен зоопарк, паметник, който прославя инженерните постижения в царската епоха на Русия, университет и Академгородок (огромен образователно-научен център в предградията, с лаборатории, изследователски центрове, жилищни площи и отлична инфраструктура).

Основното нещо, което трябва да се има предвид, когато се отправяте към Новосибирск през зимата, е, че хъскитата със сигурност чувстват студа, но те се обличат топло – дори когато това е неудобно или немодерно.

Красноярск

Красноярск е една от най-големите спирки по жп линията на Транссибирската магистрала. В действителност това е едно добро място да се прекъсне пътуването. Красноярск е спокойно място, в което може да прекарате един или два дни, като вземете участие в екстремните спортове, които се практикуват тук.

Една от основните забележителности на този сибирски град е Красноярският природен резерват "Стълбите" и ски курортът "Боброви Лог". Би било доста лесно да прекарате целия ден в Красноярск – просто се разхождате в природния резерват. На върха на планината можете да обядвате сред разкошни гледки към върховете на хиляди сибирски борови дървета.

Самият град Красноярск също е доста приятно място за безцелно скитане. Има няколко кафенета в основната част на града, които правят добри закуски, и това компенсира липсата на интернет връзка. Има и редица ресторанти, предлагащи разнообразие от интернационални ястия: задължителното суши подсилено в Красноярск от китайски и индийски специалитети.

Иркутск

Иркутск е един от най-големите туристически центрове на Транссибирската железница и точката, от която е възможно да се проучи голямото езеро Байкал. Езерото Байкал е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, а също така бе избран за едно от Седемте чудеса на Русия. Не е трудно да се види защо.

Автобусите и микробусите до остров Олхон, до западния бряг на езерото Байкал, тръгват точно пред централната жп гара в Иркутск. Къщите на острова са дървени и очукани, и е ясно, че туризмът е основният източник на доход тук. Дрънкулки от (относително) близкия Китай, кожени изделия и дърворезби от езерото и от Иркутск са в продажба в няколко туристически магазина. Традиционното руско облекло, като валенки (ботуши, предназначени за най-суровата зима) например, също са популярни.

Хабаровск

С общо 6,7 млн. души, Хабаровск е една от най-слабо населените територии в света. Градът последователно се нарежда в различни класации като един от най-добрите градове за бизнес в Русия и това се илюстрира от кафенетата и моловете, които са разпръснати из центъра на града. Тук можете да видите небостъргачи в процес на изграждане на няколко места, както и жени, които внимателно поливат цветята, поставени да висят по върховете на електрическите стълбове, от специална машина.

Владивосток

Жителите на европейската част на Русия смятат Владивосток за края на страната, но местните жители гледат на Владивосток като на началото – в края на краищата, слънцето изгрява от изток.

Когато съветският премиер Никита Хрушчов посетил Владивосток през 1959 г., след пътуване до Съединените щати, той заявил, че затвореният град ще бъде "Съветския Сан Франциско".

Градът прави всички неудобства поносими, като предлага безброй възможности за съзерцание на разнообразния пейзаж от доста невероятни места, които са достъпни от почти всеки покрив. Най-популярното място да се види градът обаче е платформата за въжената линия към Орлово гнездо.

Съветските имена на местата, броят на оставащите дореволюционни сгради, мостовете от 21-ви век, превозните средства с десен волан в ляво движение – всичко това придава един необичаен цвят на града, който е невъзможно да видите другаде.

Снимка: Lori/Legion-Media

"Российская газета". Всички права запазени.