Кумис Байкал Злато Санкт Петербург Метеорити Хотел Мрия Подаръци от Санкт Петербург Kumandintsy_4
Байкал през зимата: мразовито пътешествие към легендарното езеро в Сибир Да превземеш Петербург за два дена: опитът на революционерите от 1917 г.

"Златна смърт": животът на златотърсачите в руския север

Тежък е трудът на златодобивниците. Смяната им продължава 11 часа, а могат да работят само от май до октомври. С изчерпването на находището добивът на злато в него става все по-губещ, а животът на златотърсачите – все по труден.
Автор: Анастасия Карагодина

Якутското селище на златотърсачите Иникчан се е появило през 40-те години на миналия век, а сега е изоставено.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

През 2008 г. разселили живеещите в Иникчан: разрушили къщите и започнали да търсят злато под тях.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

В един кубичен метър земя може да се намерят до 80 грама злато – това е висок показател за "диво" находище.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Всички хълмове, разположени около селището, са нанесени на синтетично платно заедно със стълбици от цифри – това е геоложка карта, която е главният помощник в търсенето на злато.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

На тази земя могат да се намерят дори златни вещи, оставени от жителите: зъби, копчета, монети и ключове. Всичко това се събира и влиза в разчетите: за сезон екипът златотърсачи трябва да изпълни план – 100 килограма, за да получи достойни пари.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

С всяка изминала година добивът на злато намалява, ресурсът се изчерпва: пикова за добива бе 2000-ата година, като при това самият добив стана по-скъп. Първите златотърсачи пристигнали тук през 20-те години на миналия век: стотици корейци и китайци от крайбрежието са се залавяли с най-тежките участъци като Иникчан.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Първо булдозери загребват земя, пълнят с нея площадка с железни прегради, а след това с водохвъргачка от камъните се отмива полепналата глинеста маса, а именно в нея се съдържат златните песъчинки.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Течната маса се стича през решетъчното дъно, после всичко се оказва в наклонен запечатан улей, а целият по-нататъшен процес се извършва ръчно.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Самите работници в мините не се докосват до златото. Всичко, което става в улея и по-нататък, се прави от жени, които пристигат с охранители специално, за да отмерят добива. Сред работниците дори има поговорка "по-добре да не се докосваш до златото, за да спиш спокойно".

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Заради климатичните условия добивът в Русия трае само 5 месеца в годината – от май до октомври. Денят се разделя на две смени, а едната смяна трае 11 часа.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Златото, добивано по промишлен начин, се почиства от примеси на олово, сребро, живак и мед, а след това се отлива на слитъци с посочени тегло и проба.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Едва след всички тези процедури златото стига до ювелирните компании, банките, производителите на високотехнологична продукция или до Гохран (Държавното хранилище за ценности).

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Най-големите находища на злато в Русия се намират основно в източната част на страната: богати на злато са Хабаровска област, Красноярски край, Иркутска област. Значителни запаси на злато има и в района на Урал, планината, разделяща европейската от азиатската част на Русия.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

В Русия, както и в СССР от 1954 г., е разрешен само промишленият добив на злато. Той се извършва от големи компании, които работят по силата на държавни договори. През последните няколко години в парламента бяха изказани идеи да се разреши и на частници да добиват злато, но засега тези предложения не са одобрени.

10 февруари 2017 г.
Tags: бизнес в русия

Прочети още

+
Like us on Facebook