"Златна смърт": животът на златотърсачите в руския север

Якутското селище на златотърсачите Иникчан се е появило през 40-те години на миналия век, а сега е изоставено.

Снимка: Алексей Николаев

През 2008 г. разселили живеещите в Иникчан: разрушили къщите и започнали да търсят злато под тях.

Снимка: Алексей Николаев

В един кубичен метър земя може да се намерят до 80 грама злато – това е висок показател за "диво" находище.

Снимка: Алексей Николаев

Всички хълмове, разположени около селището, са нанесени на синтетично платно заедно със стълбици от цифри – това е геоложка карта, която е главният помощник в търсенето на злато.

Снимка: Алексей Николаев

На тази земя могат да се намерят дори златни вещи, оставени от жителите: зъби, копчета, монети и ключове. Всичко това се събира и влиза в разчетите: за сезон екипът златотърсачи трябва да изпълни план – 100 килограма, за да получи достойни пари.

Снимка: Алексей Николаев

С всяка изминала година добивът на злато намалява, ресурсът се изчерпва: пикова за добива бе 2000-ата година, като при това самият добив стана по-скъп. Първите златотърсачи пристигнали тук през 20-те години на миналия век: стотици корейци и китайци от крайбрежието са се залавяли с най-тежките участъци като Иникчан.

Снимка: Алексей Николаев

Първо булдозери загребват земя, пълнят с нея площадка с железни прегради, а след това с водохвъргачка от камъните се отмива полепналата глинеста маса, а именно в нея се съдържат златните песъчинки.

Снимка: Алексей Николаев

Течната маса се стича през решетъчното дъно, после всичко се оказва в наклонен запечатан улей, а целият по-нататъшен процес се извършва ръчно.

Снимка: Алексей Николаев

Самите работници в мините не се докосват до златото. Всичко, което става в улея и по-нататък, се прави от жени, които пристигат с охранители специално, за да отмерят добива. Сред работниците дори има поговорка "по-добре да не се докосваш до златото, за да спиш спокойно".

Снимка: Алексей Николаев

Заради климатичните условия добивът в Русия трае само 5 месеца в годината – от май до октомври. Денят се разделя на две смени, а едната смяна трае 11 часа.

Снимка: Алексей Николаев

Златото, добивано по промишлен начин, се почиства от примеси на олово, сребро, живак и мед, а след това се отлива на слитъци с посочени тегло и проба.

Снимка: Алексей Николаев

Едва след всички тези процедури златото стига до ювелирните компании, банките, производителите на високотехнологична продукция или до Гохран (Държавното хранилище за ценности).

Снимка: Алексей Николаев

Най-големите находища на злато в Русия се намират основно в източната част на страната: богати на злато са Хабаровска област, Красноярски край, Иркутска област. Значителни запаси на злато има и в района на Урал, планината, разделяща европейската от азиатската част на Русия.

Снимка: Алексей Николаев

В Русия, както и в СССР от 1954 г., е разрешен само промишленият добив на злато. Той се извършва от големи компании, които работят по силата на държавни договори. През последните няколко години в парламента бяха изказани идеи да се разреши и на частници да добиват злато, но засега тези предложения не са одобрени.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.