Вожгора
Вожгора Снимка: Getty Images

Вожгора, mon amour: да живееш на най-студеното място в европейска Русия

Едно класическо пътешествие във времето там, където няма мобилна връзка, цялата храна живее в гората, а студът от -45° C е просто добър повод да се отиде за риба.
25 март 2017 г. Игор Елисеев

Животът в труднодостъпните села на Архангелска област не се е променил много за изминалите столетия: хората продължават да живеят в затворени общества и рядко контактуват с външния свят. Един от изследователите на Руския Север, кандидатът на историческите науки от Историческия факултет на Московския държавен институт Андрей Туторски вече над 10 години участва в експедиции в Архангелска област, за да проучва суровия бит на северняците, например в село Вожгора.

До Вожгора и обратно

Снимка: Андрей ТуторскиСнимка: Андрей Туторски

През лятото пътят от Архангелск до Вожгора отнема 16-17 часа, а през зимата – 11. Пътуването по пътищата на Архангелска област е изпитание и за автомобила, и за шофьора. Всички пътища са черни, а и мостовете са от съветско време и вече са непригодни. Далеч не на всички бродове има фериботи. Местните жители плават с "мезенки" – лодки от ръчно изпилени дървени трупи, на които се монтира съвременен бензинов двигател. С такива лодки са плавали техните предци преди 500 години, използвайки весла.

Снимка: Владимир Вяткин / РИА "Новости"Снимка: Владимир Вяткин / РИА "Новости"

Когато човек пътешества с автомобил от Архангелск до село Вожгора, трябва да преодолее 750 км по осеян с дупки черен път и три брода през река Мезен. През зимата е удобно да се пътува, защото ямите с вода замръзват, а утъпканият сняг образува гладка пътна повърхност. Както казват местните стари хора, "през зимата Дядо Мраз заравнява пътищата".

Лятото хората преодоляват водните прегради с фериботи, но за да се получи право да се премине през реката, човек трябва да се потруди. "До Вожгора има два ферибота – жълт и син. Всички жители на селото знаят, че жълтият е на Андрей, а синият – на Бобрецов. Работата обаче е там, че собствениците на този транспорт нямат телефони и човек не може да ги открие, а стопаните пък никога не са си мястото. Местните жители знаят наизуст всички налични 200 телефонни номера, а случайни гости тук пристигат изключително рядко. За да премине на отсрещния бряг, пътешественикът трябва дълго да търси собствениците на фериботите", разказва Андрей Туторски.

Реката и гората са пълни с храна само трябва да си я хванеш

Снимката е предоставена от Андрей ТуторскиСнимката е предоставена от Андрей Туторски

Жителите на село Вожгора, както и на други отдалечени селища в Руския Север, преживяват от риболов, лов и домашно стопанство. След разпадането на колхозите и леспромхозите, последвало разпада на СССР през 1991 г., безработицата в района става масова и хората са принудени да се върнат към традиционните занаяти на предшественици си, за да си осигуряват препитанието сами. В селата хората гледат крави, овце, градината дава зеленчуци, а в горите се берат горски плодове и се ловува.
Риболовът дава възможност хората да се запасят за цялата година. Най-разпространената риба е лещанката или известна тук още като мейва – тя е с размерите на аншоа. Лови се със специални мрежи с много малки дупки. Лещанката не само се слага на масата, но се дава и на домашните животни – през ситите години я смесват със сеното за кравите като витаминна добавка.

Снимката е предоставена от Андрей ТуторскиСнимката е предоставена от Андрей Туторски

Във Вожгора най-много се яде риба бабушка (плотва на руски). "Обикновено рибарят лови за един ден от 10 до 20 бабушки. Понякога обаче преминава цял пасаж и рибата започва да кълве много повече. Веднъж за 20 минути хванахме по 150 риби на човек", спомня си Андрей Туторски. Има и по-едра риба – тималус, щука и костур. Тя се осолява в 40-литрови бъчви, които стигат за цяла година. Семействата във Вожгора обикновено имат от 5 до 10 такива бъчви в зимника.

Снимката е предоставена от Андрей ТуторскиСнимката е предоставена от Андрей Туторски

"Кралиците на трапезата" в селото са обикновената сьомга и розовата сьомга (гърбушка), които от Баренцово море идват в река Мезен, за да хвърлят хайвера си. През този период цялото село загърбва всекидневната работа и отива да лови риба. От сьомгата и гърбушката тук приготвят традиционното за руския север блюдо – рибник. Първо слагат рибата в гърне, пълно с олио и вода в равни пропорции. След това го оставят в руската печка за едно денонощие. Рибата се задушава при температура от около 90° С. Когато  костите ѝ се сварят, с месото пълнят пирожки, които се наричат рибници.

В селото има малко работа. Най-голяма заплата получават учителите – някои от тях имат доход от 85 000 рубли месечно ($1443), докато обикновената заплата е около 12 000-23 000 рубли месечно ($203-390). Жителите на селото заделят заплатата за пътуването до града: да стигнеш с кола до Архангелск струва 3500 рубли ($59,42), а със самолет – 8500 рубли ($144,31) в едната посока.

Навън е -40° С? Време е за риболов!

Снимка: Владимир Смирнов / ТАСССнимка: Владимир Смирнов / ТАСС

Село Вожгора е разположено на полюса на студа в европейската част на Русия. Минималната темрература тук е -62° С, а -45° С е нещо обичайно. Когато навън е -40° С, мъжкото население отива да лови риба, а -20° C през февруари се оценява като затопляне и следствие от глобалното затопляне.

Снимка: Владимир Смирнов / ТАСССнимка: Владимир Смирнов / ТАСС

В миналото често студовете са добре дошли за местните жители. До 1986 г. в района има само една телевизионна кула и то на 150 км от селото. Сигналът можел да се приема, само когато температура падала до -50° С и въздухът започвал да придобива свръхпроходими качества. В такива дни цялото семейство захвърляло заниманията си и прекарвало времето си пред телевизорите.

Сега такива характеристики има wi-fi станцията в местния селски клуб. Мобилна връзка в селото няма и затова младите хора се събират в сградата или около нея, за да влязат в социалните мрежи и да общуват с връстниците си.

+
Like us on Facebook