Изборск
Граничната изборска крепост, построена през 14 в., нито веднъж не е превзета от врага. Снимка: Lori/Legion-Media

Живот в един от най-древните руски градове – Изборск

На самите граници на Европейския съюз може да се открият 700-годишни православни храмове и духът на древната Рус.
10 април 2017 г. Данил Литвинцев

Иван Лермонтов е на 76 години, той има бяла пухкава брада, като на джудже, и тънка орехова сопа, която му служи за бастун. Не излиза без нея от стогодишната си къща. По-скоро Иван изскача, щом някой се приближи до Анастасиевския параклис, който е намира съвсем близо отвъд портите му.

Параклисът е много малка къщичка с размери на микробус, увенчана с ламаринено куполче с кръст, приличащо на играчка. Той е построен през XIX век от жителите на село Брод, близо до Изборск – един от най-древните руски градове.

Снимка: Данил ЛитвинцевСнимка: Данил Литвинцев

"Нашият параклис е издигнат на стар жертвен камък", казва чичо Ваня и звънко удря с тоягата по каменната плоча, полирана от многото крака, минали по нея. Плочата се подава леко изпод дървеното преддверие. "Камъкът е издялан преди хиляда години, още в езическите времена, а може би и по-рано", допълва той.

Иван се вглежда в лицата на събеседниците си – московски туристи с раници на гърба и с фотоапарати. И след като не е удовлетворен от ефекта, който е предизвикал, допълва: "А на брега на ручея наблизо намерих каменен идол – беше под чима, паднал: с тяло, очи, уста – всичко като на човек!"

Снимка: Данил ЛитвинцевСнимка: Данил Литвинцев

Лермантов има в запас десетки подобни разкази, които свидетелстват, че историята в Изборск не са сухи думи от учебниците, а осезаеми неща, които понякога се търкалят под краката. Градът се намира на половин час път от Евросъюза и на 800 км от Москва, на границата на Русия, Естония и Латвия. Преди повече от хиляда години по тези места от обединението на славянски и фински племена се ражда руската държава. Днес тук пристигат кинаджии, за да заснемат типични руски пейзажи. А пътешествениците – за да видят традициите, които им помагат да разберат най-голямата страна в света.

Град на избраните

Снимка: Юрий Белински / ТАСССнимка: Юрий Белински / ТАСС

Изборск е по-стар от Москва и от повечето други руски градове. За първи път е споменат в "Началната руска летопис" ("Повесть временных лет"), в която се разказва как през 862 г. славянските племена кривичи и словене и финските племена меря и чуд, уморени от междуособици, канят в земите си "да ги управляват и владеят" трима братя от племето варяги "одвъд морето".

Днес Изборск, който неотдавна отбеляза своята 1150-годишнина, е село с едноетажни дървени къщи, пръснати покрай каменната крепост. В тях живеят малко под хиляда души. Според местните името на селището идва от руската дума избранний – "място за избрани".

С тях са съгласни археолозите и изследователите на ландшафта, успели да издействат Изборск да стане федерален музей-резерват. Тукашните храмове и крепостта са признати за национално богатство. За истински руски пейзажи тук е идвал знаменитият съветски режисьор Андрей Тарковски. Обаче една от основните ценности на Изборск, от която са лишени много други градове музеи, е реалният живот на местните жители – "избраните", които и досега възприемат туристите като чудаци, случайно отбили се в тяхното село.

Под защитата на Свети Николай

Снимка: Lori/Legion-MediaСнимка: Lori/Legion-Media

Домът на Иван Лермонтов е построен от дядо му през 1913 година. Четири години след като семейството се настанява в новата къща, руската империя се разпадна. Крайграничният Изборск – "родината на руската държава", се оказва извън пределите на съветска Русия, на територията на независимата Естонска република, на което и дължи запазването на древните традиции, изкоренени от съветската власт в много други райони на страната.

От прозорците на къщата на Лермонтови се вижда хълм, висок колкото 16-етажна сграда – Труворово градище. На върха му, като фар, се белее храмът на Свети Николай, построен на мястото на езическо светилище. На плоския връх на хълма още през 8 век, преди покръстването на Рус, има укрепено селище – историческият Изборск. Според повечето изследователи това е първата руска крепост.

"Целият ми живот е под Николай", казва Иван Лермонтов, вперил поглед в храма на хълма. "През есенните вечери в детството се връщах от училище със запалена факла, минавайки край Николай. Сега, като отивам на служба в храма, пак минавам покрай него", допълва Иван.

Дългият път към храма

Снимка: Lori/Legion-MediaСнимка: Lori/Legion-Media

Сутринта на 4 декември, на православния празник Въвеждане в храма на Богородица, още преди разсъмване Иван Лермонтов изминава 3 километра по коловоза, разкалял се от дъжда. В ръцете си държи чисти обувки, които слага на входа пред храма вместо изцапаните ботуши.

След като преминава блатистата низина, по камениста стръмна пътека, той се изкачва нагоре, покрай Труворово градище към тъмнеещите в далечината кули на изборската крепост. Тя е построена през 14 век от управниците на Псков – западното руско княжество, за защита от рицарите на Ливонския орден (сега щаб-квартирата на ордена би се оказала на територията на Латвия и Естония). Градежът излиза много здрав: удържала десетки обсади през почти седемвековната си история, граничната изборска крепост нито веднъж не е превзета от врага, затова в Европа Изборск е наречен "Железния град".

Над каменната крепостна стена блести сребристият купол на Николския събор — главния храм на Изборск и целта на днешния поход на Иван Лермонтов. Връстник на крепостта, съборът е осветен не по-късно от 1349 г. и оттогава нито веднъж не е затварян. За Русия, където през съветския период почти всички храмове в най-добрия случай са превърнати в музеи, а в най-лошия – в складове за плодове или гаражи, Николският събор е рядък жив пример за средновековен храм.

Камбанният звън като доказателство за живот

Снимка: Vostock-PhotoСнимка: Vostock-Photo

Към 8 часа сутринта в събора вече са се събрали близо четиридесет души. Те са обградили беловласия свещеник, облечен в сребриста риза, който чете ли, пее ли на църковнославянски език – който е разбираем за малцина, но и досега е основният език на всички православни богослужения. През заскрежените прозорци се процежда слаба студена светлина. Пропуква пламъкът на тънките църковни свещи. От четиридесет усти излиза пара.

Когато гласът на свещеника замлъква, миряните – жени с пъстри забрадки и мъже в тъмни якета, сред които е и Иван Лермонтов, се кръстят с размах пред образа на Свети Николай на една от стените.

Сводовете на храма започват да вибрират от кънтящите равномерни удари. Клисарят е разклатил езика на най-голямата камбана, за да бие на тревога – същата, която някога е предупреждавала жителите на града-крепост, че врагът приближава. А днес тя връща живота в града-музей.

+
Like us on Facebook