Ще могат ли кримските татари да живеят в съгласие с руските власти?

На 2-3 август в Анкара се състоя Световният конгрес на кримските татари. В събитието участваха представители на кримско-татарската диаспора от 12 страни. Като организатори на срещата бяха посочени известният дисидент Мустафа Джемилев, който в момента е пълномощен представител на президента на Украйна по правата на кримско-татарския народ, и председателят на Меджлиса на кримско-татарския народ (представителния орган на кримските татари) Рефат Чубаров.

Противоречива реакция

Участниците в конгреса осъдиха „анексирането на Крим“ през март 2014 г. и обвиниха руските власти в „пренебрегване на основните свободи“ на своя народ. Те се обърнаха и към ООН с искане действията на Русия против кримско-татарския народ да бъдат признати за геноцид. В същото време представители на кримските татари, лоялни към Русия, изразиха критики към конгреса. Например общественото движение на кримските татари „Крим“ обвини организаторите в опит да въведат представителите на кримско-татарската диаспора в заблуждение.

В разговор с „Руски дневник“ Александър Форманчук, съпредседател на Асоциацията на политолозите в Крим, изрази съмнение, че кримските татари, живеещи непосредствено в Крим, са били представени на конгреса в необходимата степен. „На конгреса, доколкото знам аз, е имало общо 17 души, живеещи в Крим, а от тези 17 души повечето не са от самия Крим, а от погранични територии на Украйна. Останалите делегати са били представители на диаспората“. 

Тежкото бреме на историята

Кримските татари действително имат сложна история на отношенията с Русия. Този народ (който няма общ произход с татарите в Татарстан) се формира през XV век, когато е създадено Кримското ханство. Ханството просъществува три века, след което през 1783 г. е анексирано към Руската империя в хода на руско-турските войни.

Най-тежък за отношенията на кримските татари и Русия е периодът на управлението на Сталин. През 1944 г. е издаден указ за депортиране на кримските татари от Крим. Официалното обяснение е, че в годините на германската окупация (1941-1944) част от кримските татари са сътрудничили на германците. Само за два дни кримските татари са изселени принудително в отдалечени райони на СССР, основно в Узбекистан. До 1989 г. те нямат право да се върнат в историческата си родина.

„Депортацията е най-страшното престъпление срещу кримско-татарския народ – при нея са загинали до 40% от общата численост на народа – каза пред „Руски дневник“ кримско-татарският журналист и обществен деец Айдер Муждабаев. –Естествено, това е оставило своя отпечатък. В същото време кримските татари имат абсолютно нормални отношения с руския народ – негативни отношения има само по отношение на руската държава“.

Ситуацията в момента

Поради неприязънта си към руската власт и спомените за депортацията много кримски татари възприеха присъединяването на Крим към Русия крайно отрицателно. „Кримските татари бяха против, но мнението им бе пренебрегнато. Още преди референдума (на 16 март 2014 г. – за присъединяването към Русия – „Руски дневник“) имаше масови протести сред кримските татари, но руските медии не ги показваха“, разказва Муждабаев.

Представителите на Меджлиса призоваха кримските татари да не участват в референдума на 16 март, а лидерът им Джемилев заяви, че в случай на „анексиране на Крим“ Русия ще бъде застрашена от избухване на етническо насилие.

Независимо че много кримски татари продължават да се недоволни от руската власт, предсказанието на Джемилев не се сбъдна. Според Александър Форманчук „независимо от скептицизма към руските власти по-голямата част от този народ продължава да живее нормалния си живот. Абсолютното мнозинство от кримските татари получиха руски паспорти, получават пенсии и социални придобивки. За половин година под властта на Русия не се случиха етнически сблъсъци или големи протести срещу властта“.

Разделение

Представителите на кримския елит, които поддържат Джемилев и Чубаров, искат Крим да бъде част от Украйна. Но има и такива, които поддържат новата власт. „Татарите са мотивирани да участват в построяването на новия Крим и никой не може да подскаже на властта по-добре от тях самите как да бъдат решени проблемите“, твърди Заур Смирнов, цитиран от „Комерсант“. Смирнов е един от депутатите в Меджлиса, които са лоялни към руската власт (в момента той е председател на Държавния комитет на Република Крим).

Опозиционно настроеният Айдер Муждабаев критикува кримските татари, които поддържат Москва. „Това са хора, които се съгласиха на компромис с руските власти, за да запазят своя бизнес, статут в обществото. Те не бива да бъдат наричани истински кримско-татарски елит, хората не ги уважават“. С него не е съгласен Александър Форманчук, който предполага, че разногласията са нещо естествено. „Сред кримските татари в момента има разделение, включително и в националния им елит. Една част са на проруска позиция, а друга – на опозиционна. Това е нормално“, разсъждава Форманчук. 

"Российская газета". Всички права запазени.