Конфликтът в Донбас на ръба на изострянето

РИА „Новости“
От Източна Украйна идват съобщения за засилване на напрежението и нови изблици на бойни действия. Страните в конфликта се обвиняват взаимно в нарушаване на режима на прекратяване на огъня и обстрел на населени места. В нощта на 10 август избухнаха боеве на разделителната линия в района на с. Старогнатовска.

Лидерът на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) Александър Захарченко още на 7 август заяви, че „има редица косвени признаци, че е възможна нова вълна от бойни действия“. Представители на ДНР и Луганската народна република (ЛНР) твърдят, че минските споразумения не се изпълняват и призовават за нова среща на главите на държавите от „нормандската четворка“.
Украинските власти на свой ред обвиняват опълчението и Москва в опит да провалят преговорния процес, а руското външно министерство зове Киев за пряк диалог с Донецк и Луганск.

Преговорите продължават...

Руски експерти обаче смятат, че все още е рано да се слага кръст на минските мирни договорености – преговорният процес продължава. „Минските споразумения са абсолютно живи. Когато се говори, че минските споразумения не се изпълняват или са принципно неизпълними, се забравя основното – че това са на първо място споразумения за прекратяване на огъня. Въпреки че и от двете страни има престрелки […], от януари не е имало мащабни бойни операции и жертви. След като ги няма, значи минските споразумения работят“, заяви пред „Руски дневник“ председателят на управителния съвет на фонда „Център за политически технологии“ Борис Макаренко.

Политологът Сергей Михеев, който е генерален директор на Центъра за съвременна политика, също смята, че Минският мирен процес продължава. Работните групи продължават да се срещат, а интензивността на бойните действия не може да се сравнява с онова, което се случваше в Донбас преди подписването на споразуменията Минск-2 през февруари 2015 г., заяви експертът за „Руски дневник“.

Кой е виновен за засилването на напрежението

В същото време анализаторите са разделени в мненията си по въпроса за основната причина мирният процес да буксува. Макаренко смята, че на мирните преговори пречи липсата на доверие между основните участници в Минския процес. „Всяка от страните в минските споразумения има в какво справедливо да упрекне [по отношение на неспазването] другата страна“, подчерта експертът.
Само че далеч не всички наблюдатели в Русия са склонни да споделят отговорността за неизпълнението на Минските споразумения поравно между участващите страни. Мнозина са уверени, че основната вина е на киевските власти.

Сергей Михеев смята, че именно Киев блокира реализацията на споразуменията в политическата им част. Анализаторът е на мнение, че изпълнението на Минските споразумения ще доведе до „промени в Украйна“ и отказ на украинските власти от радикална реторика. „Ако Минските споразумения бъдат изпълнени изцяло, то Донбас наистина ще бъде интегриран, но не по условията на радикалите, а по условията на сериозен компромис и конституционна реформа. Те не искат това, тъй като тогава ще им се наложи да видят една друга Украйна“, заяви експертът, като подчерта, че сегашните украински власти не са способни на това.

«Руски прекъсвач»

Според Андрей Суздалцев, заместник-декан на факултета по световна икономика и световна политика във Висшата школа по икономика, Киев имитира изпълнение на минските споразумения в политическата им част, за да може да покаже нещо на Запада. „Според киевските разбирания минският процес е капитулация на Югоизтока [на Украйна]. По начало става въпрос за изпълнението на последния параграф от споразуменията – изтеглянето на украинските войски на украинско-руската граница [за да се прекъснат връзките на отцепническите райони с Русия]“, отбелязва анализаторът, имайки предвид, че Украйна няма намерение да изпълни останалите точки от споразуменията.

На 5 август председателят на Върховната рада Владимир Гройсман направи следното изказване по адрес на политическите реформи в рамките на минския процес: „Бих искал още веднъж да повторя: никакви избори няма да има на териториите, които не са под контрола на Украйна. Принципно не е възможна никаква амнистия за онзи, който е виновен в престъпления срещу човечеството. Вече ни омръзна да говорим, но и няма да има никакъв особен статут за Донбас“.

В същото време Киев твърди, че зад засилването на напрежението в източната част на страната стои Русия. Политологът и директор на Центъра за политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко смята, че се поражда „усещане, че Русия се използва като някакъв вид прекъсвач: ту за да се понижи напрежението, както бе в края на юни, ту отново да се вдигне градусът на конфликта, както е в момента“. „Контролираното напрежение е един от ключовите фактори, които Русия използва, за да влияе на Минския процес и особено на нашите западни партньори“, заяви експертът.

Минските споразумения

В Минските споразумения, сключени с посредничеството на Русия, Германия и Франция („нормандския формат“ без Украйна) в столицата на Беларус на 11-12 февруари 2015 г. става въпрос за прекратяване на огъня в Източна Украйна и изпълняване на редица условия, които би трябвало да доведат до политическо урегулиране на конфликта. В документа се говори за нуждата от законодателно утвърждаване на особения статут на редица региони в Източна Украйна, за провеждане на амнистия от украинските власти, за организиране на избори в неконтролираните от Киев райони, за осъществяване на конституционни реформи с цел децентрализация на властта, за предаване на контрола върху границата между Донбас и Русия под контрола на украинската страна

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"