На кого пречи или помага реформата в ООН

Експертите се съмняват, че в условията на нова конфронтация супердържавите ще се съгласят да се откажат от своите привилегии.

Експертите се съмняват, че в условията на нова конфронтация супердържавите ще се съгласят да се откажат от своите привилегии.

AP
От 15 до 22 септември ще се проведе юбилейната сесия на Генералната асамблея на ООН.

70-годишнината от създаването на ООН, която се  отбелязва тази година, отново поставя въпроса за реформирането на тази организация, създадена още в епохата на „студената“ война. Основният въпрос продължава да бъде евентуалното разширяване на Съвета за сигурност на ООН за сметка на регионалните лидери – Индия, Япония, Бразилия и Германия.

Москва се отнася скептично към подобно предложение. „Разбира се, ако бъде разширено членството на Съвета за сигурност, той ще бъде по-представителен, но не и по-ефективен – заяви на 1 август пред агенция ТАСС постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин. – Трудно се постига съгласие и между 15 членове, а с 25 дори провеждането на дискусия ще е трудно“.

Реформа в интерес на Запада

Руски експерти смятат, че реформата на ООН е необходима основно на Запада. „Реформата отговаря на интересите на тези държави, които поддържат блоковата дисциплина – САЩ и техните съюзници. Американците поддържат тази идея още от средата на 90-те години – каза пред кореспондента на „Руски дневник“ директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания НИУ към Висшата школа по икономика Тимофей Бордачов. – Така те се опитват да решат основния проблем, свързан с руското и китайското вето“.

Въпросът стана още по-остър през 2000 г., когато Русия започна да води по-активна външна политика и да опонира на американската дипломация в редица регионални конфликти. И Москва няма нужда от нови участници в блока на Запада.

Промени са нужни, но не сега

Управляващият партньор в агенцията за анализи „Външна политика“ Андрей Сушенцов е на мнение, че реформата на ООН се вписва в руската концепция за многополюсен свят. „Само че в момента реформа на Съвета за сигурност е малко вероятна – Западът ще се опита да пробута държави, които ще споделят представителството на Вашингтон и Брюксел. Затова Русия трябва да се застъпи или за запазването на статуквото, или за  реформиране на структурата на организацията при съгласието на всички заинтересовани страни (което по същество ще означава статуквото, защото съгласие няма да се постигне)", обясни експертът пред кореспондента на „Руски дневник“.

Кой е достоен за място в Съвета за сигурност

Съществува гледна точка, че включването на определени страни в състава на постоянните членки на Съвета за сигурност в крайна сметка няма да влоши ситуацията – Москва и Пекин ще си запазят правото на вето. Само че тук възниква проблем. „Възниква въпросът на базата на какво право?

Правата на сегашните постоянни членки на Съвета за сигурност са им осигурени от най-кървавата война в историята на човечеството. Сегашните потенциални кандидати или не са победили в нея, или като цяло са били в лагера на губещите“, твърди Тимофей Бордачов. Според него ако просто се включи една от страните-кандидатки (например Индия) на базата на политико-икономически показатели, то възниква въпросът защо да не се избере Бразилия, Япония или Германия.
ООН vs БРИКС

Съществува риск великите държави, които не са допуснати в елитния клуб на постоянните членки на Съвета за сигурност, да потърсят други начини да засилят мощта си, включително такива, които подриват възможностите на ООН. Но подобен сценарий според експертите е малко вероятен.

„Развиват се паралелни формати – включително БРИКС. Възможно е в бъдеще те да излязат със собствени предложения за реформиране на Съвета за сигурност. Само че те няма да подриват работата на ООН и да създават паралелни на организацията структури. БРИКС поддържа строго неконфронтационна позиция, не се противопоставя на Запада и разчита на засилване на позициите си чрез засилване на собствената си икономика“, споделя Андрей Сушенцов.

Ефективност под въпрос

Идеята да се увеличи броят на постоянните членки на Съвета за сигурност все още не е актуална, включително и заради факта, че тя не решава своята основна задача – да се повиши ефективността на ООН. „Потенциалните нови членки нямат голям опит в международната политика или дипломация. Тези страни не могат да внесат в Съвета за сигурност някакви нови инициативи, които да помогнат за решаването на съществуващите му проблеми“, пояснява Андрей Сушенцов.

Що се отнася до повишаването на ефективността на ООН, някои експерти имат алтернативни рецепти. „За да може ООН да си върне статута, авторитета и способностите, трябва не да се реформира, а да спазва своя устав и процедури за вземане на решения по важни въпроси, свързани с международната сигурност. Трябва да изпълнява онова, което вече съществува“, казва Тимофей Бордачов. 

 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"