Изборите в Донбас: ще бъдат ли повод за нови санкции срещу Русия?

ЕС и САЩ разглеждат възможността за въвеждане на нови санкции срещу РФ, ако ръководствата на самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна не се съгласят да преместят датата на местните избори и да организират избирателен процес в съответствие с украинското законодателство – пише вестник „Коммерсант“.

Местните избори в Украйна ще се проведат на 25 октомври, докато властите в Донецк заявяват провеждане на избори на 18 октомври, а в Луганск – на 1 ноември. Организацията на местните избори в метежните райони на Донбас е предопределена от Минските договорености - в тях е записано, че страните са длъжни да установят „модалността“ на тяхното провеждане в хода на диалог, който според мнението на анализаторите засега не се е състоял.

Изборите може да се преместят

Според мнението на Дмитрий Данилов от „Института за Европа“ към Руската академия на науките руският подход към въпроса за урегулиране на Донбас включва както принципни моменти (конституционна реформа, предоставяне на особен статус на региона), така и въпроси, по които Москва може да прояви гъвкавост. Последното е възможно, ако Русия сметне, че това ще съдейства за изпълнение на Минските споразумения. „В този смисъл може да се предполага, че местните избори биха могли да бъдат преместени и проведени в съответствие със законите на Украйна“, смята Данилов.

Статутът на Донбас

Както подчертава Данилов, промените в законодателството на Украйна – предложените от Порошенко поправки за децентрализация и закона за „особения статут“ – трябваше да се приемат в консултации с властите на Донбас. Обаче „Киев категорично не иска да обсъжда конституционни промени с местните власти“, смята Данилов.

За последните, статутът на техните „политически образувания“, разписан в конституцията, е основен въпрос, без чието решение няма смисъл да се говори за избори по украинските закони.
Според мнението на Максим Братерски, експерт в Центъра по европейски изследвания на Висшата школа по икономика, проблеми се крият и в нарушената от Киев последователност на реализацията на Минските договорености.

Съгласно споразуменията, отбелязва анализаторът, се предполагаше първо да се установят правила, на базата на които да работят избраните власти, удължавайки при това особения статут на ДНР и ЛНР, а после вече да се провеждат избори. Обаче Киев прави всичко в обратен ред.

При това, самите избори според плана на украинските власти трябва да бъдат организирани по неприемливи за привържениците на самопровъзгласилите се републики правила, което беше нееднократно заявявано от техни представители. Конкретно – изборите трябва да се състоят след извеждане на въоръжените формирования и военната техника, с толерантността на украинските политически партии. Амнистия, при това избирателна, Киев също така има намерението да обяви чак след изборите. 

Автономността на метежните региони

Експертите не смятат, че РФ напълно контролира ДНР и ЛНР. „Москва има сериозно влияние и в редица въпроси то е основополагащо… обаче [в последно време] възникна друг проблем – … нарасналата самостоятелност на тези територии – заявява Данилов. – Даже излизането на равния път на Минските договорености показа това – достатъчно сложно беше да се получат подписите под споразуменията от страна на властите на Луганск и Донецк“.

Той подчерта, че за ДНР и ЛНР има ограничения за преговорите, през които те не могат да преминат, и това трябва да се има предвид от всички, включително и от Москва.

В същото време, както отбелязва Братерски, даже ако РФ се съгласи по въпроса за изборите и задейства наличните лостове за оказване на натиск върху ДНР и ЛНР, то после „ще се намери някаква си друга причина [за санкции], а после още една и така до безкрайност“. Според мнението на експерта засега въпросът за изборите е предлог за натиск от страна на САЩ и ЕС върху Москва.

"Российская газета". Всички права запазени.