Да не се допуска „ефектът на доминото“

Резултатите от подобна политика са видими: действията на международната коалиция срещу ИД не само не носят видими резултати, а точно обратното – способстват за влошаване на обстановката в Сирия. В четвъртък (17 септември) представител на Пенгатона призна, че програмата за военна подготовка на умерената сирийска опозиция напълно се е провалила. Но, както твърди в интервюто си Башар Асад, ако страните от Запада променят своята политика, „те трябва да вземат предвид, че тероризмът е като скорпион: ако го пъхнеш в джоба си, той задължително ще те ухапе“.

Ще стане ли президентът Асад съюзник на Запада в борбата с терористичната заплаха: та в Сирия воюват бунтовници от повече от 80 държави по света? Ще успее ли да организира диалог между политическите партии и да постигне вътрешно урегулиране на кризата? Потърсихме отговори на тези въпроси от експертите на „Российская газета“.

Фьодор Лукянов, председател на президиума на Съвета за външна политика и отбрана:

Ситуацията в Сирия от една страна е в задънена улица, тъй като всички воюват с всички и против всички, а от друга – вече е в етап на крайно опростяване. Втората гледна точка се подкрепя от президента на страната Башар Асад, ако се съди по интервюто му за „Российская газета“ и други руски медии. 

Единствената приемлива позиция е да се влезе в непримирим конфликт с терористите, с общия враг, а след това – след победата – да се изясни как ще се градят отношенията в рамките на сирийското общество, със съседите и партньорите. Сега, когато държавата се бори за оцеляване, само това има значение, а останалото трябва да отстъпи на втори план. Още по-неуместни са договорки за условия, права и пълномощия...

Като публична позиция тя е напълно очевидна и навярно не може да бъде различна. Като реален политически курс – въпросът е да се вземе предвид крайната нееднородност на днешна Сирия и по-точно на онова пространство, което тя представлява в момента формално.

Пред Дамаск стои невероятно сложна задача. Да прогони „Ислямска държава“, която заплашва страната с физическо унищожение. Или, ако трябва да сме реалисти, да я спре и да не й позволи да разширява още повече зоната, която контролира. В същото време обаче, Сирия трябва да работи върху консолидацията на обществото и територията си, която е под контрола на официалните власти, още повече, че именно тук е концентрирана по-голямата част от населението.

Най-вероятно Сирия, която Хафез Асад остави в наследство на своя син, вече я няма и никога няма да я има. Близкият Изток навлезе в период на бурно и насилствено преустройство, неговата политическа карта няма да остане такава, каквато бе начертана през XX век. Това означава, че един отговорен лидер трябва да премисли различни варианти, включително и възможността за различна конфигурация на своята държава и различен модел на управление.

Опитът на близкоизточните демокрации се оказа съкрушителен, но и връщането към „добрата стара“ авторитарна система е невъзможно. В целия свят в момента се решава един проблем – независимо от обществено-политическите формации на една или друга държава – как да се съчетаят работещите институции със силното персонално лидерство. И първото, и второто буксуват и са неефективни едно без друго. Но опитите да се постигне баланс така и не се увенчават с успех.

Разбираемо е, че Близкият Изток, и най-вече воюващата Сирия, е един особен случай. Но именно по тази причина войната сама по себе си е недостатъчна – жизненоважно е да се определи какво ще стане след победата. Неслучайно преговорите за бъдещия световен ред започнаха в разгара на Втората световна война, когато още не беше напълно ясно кога и как ще завърши тя.

Универсалният и неоспорван от никого характер на заплахата не попречи на онова, за което по-рано се водеха дипломатически пазарлъци; а онези, които заедно се сражаваха срещу нацизма, разбраха, че на един следващ етап няма да има заплаха, която да ги обединява, и отново ще започне „война на тронове“.

Константин Косачов, началник на Комитета по международни отношения в Държавната Дума:
Като чета интервюто на Башар Асад, отново се убеждавам, че поддръжниците на демонизирането на президента на Сирия и неговото правителство напълно точно са си избрали погрешната цел. Разбира се, Сирия е държава със свои собствени проблеми на вътрешно развитие и никой не идеализира положението в страната. По много въпроси правителството на Асад заслужава критики и то доста жестоки и съм наясно, че тези критики звучат, включително в рамките на нашите двустранни контакти, на различно равнище.

Но Башар Асад е един отговорен ръководител, който изпълнява мисията си на национален лидер, поверена му от избирателите. В този смисъл неговите усилия да поддържа правния ред и да се съхрани конституционният строй не трябва да провокират въпроси. Той действа в пределите на своите пълномощия като държавен глава.

Западните държави, които подлагат на съмнение легитимността на режима на Асад и залагат на насилственото му отстраняване от властта, ако не явно, то във всеки случай скришом, разглеждат екстремистите и бойците от ИД като свои съучастници в задачата да бъде сменена главата на Сирия. Това е една много опасна ситуация, тъй като Западът гледа на ИД точно като на свой помощник.

Но ИД действа по свой собствен сценарий и този сценарий все повече и повече излиза извън контрола на когото и да било: и на тези, които са създали тази организация, и на онези, които поощряват дейността й. Ако тази тенденция се запази, нещата изобщо няма да се ограничат до режима на Башар Асад. Става въпрос за ефект на доминото, който ще обхване и останалите държави от региона и в крайна сметка ще стигне до Европа, Русия и САЩ. Ние се борим решително с подобни тенденции с всички легитимни средства, включително като поддържаме съществуващия строй в Сирия.

Владимир Исаев, професор в Института на страните от Азия и Африка в Московския държавен унивеситет, изтоковед: 

Ако се съди по казаното в интервюто от президента на Сирия Башар Асад, Сирия продължава да противостои на терористите от ИД и други групировки, които воюват с официален Дамаск. Трябва да се отбележи също, че сирийският президент дава знак за възможни преговори с умерената опозиция и в тази връзка особено силно подчертава ролята на срещите на върха в Москва – по-точно състоялата се през пролетта на тази година среща на сирийската опозиция в руската столица (т.нар. „Москва-2“) и „Москва-3“, която се планира в момента.

Трябва да се отбележи също, че в момента Сирия е на ръба на оцеляването и е силно разпокъсана. Голяма част от страната е завзета от всевъзможни терористи, полеви командири и отряди на въоръжената опозиция, което, разбира се, силно затруднява изпълнението на задачите по възстановяването на реда в държавата.

Разбираемо, на Запад е разпространена гледната точка, че Асад трябва да се откаже от властта – и всичко ще се нареди, ще настане мир след повече от четири години гражданска война. Само че аз смятам, че оставката на сегашния президент няма да доведе до подобни промени. Прекратяването на гражданската война е задача, която е далеч по-сложна, отколкото изглежда отстрани. В тази връзка бих искал да отбележа, че към урегулирането на сирийската криза има два подхода – американски и руски. Американският подход е прост: проблемът е в Асад и щом той си тръгне, всички враждуващи опозиционни групировки мигом ще се обединят и ще ударят терористите от „Ислямска държава“, „Джабхат ан-Нусра“ и прочие.

Руският подход е различен. Москва предлага да се създаде коалиция за борба с радикалите и в тази коалиция да се съберат всички държави, които така или иначе имат отношение към конфликта в Сирия – т.е. Саудитска Арабия, Турция, Йордания и т.н. А след това нека Сирия да организира широки демократични процеси като избори, национален референдум. Тогава самият сирийски народ ще реши кой да оглави страната в бъдеще. Струва ми се, че руският подход е далеч по-реалистичен от подхода, който предлагат САЩ и техните съюзници.

Трябва да се отбележи също, че ако Асад се откаже от властта в момента, то това би създало големи проблеми – при това не само за Сирия, но и за целия свят. Вижте, кой се противопоставя на „Ислямска държава“ днес? На първо място това са сирийската армия и кюрдските подразделения, известни като „пешмерга“. А сирийската армия воюва включително и за Асад, войниците влизат в бой заради него. Ако Сирия се лиши от сегашния си президент, това ще доведе до деморализиране на армията, а следователно и до засилване на напора на бунтовниците, които в подобен случай биха могли много бързо да проникнат в съседните Йордания и Ливан.

Що се отнася до ролята, която може да изиграе интервюто на Башар Асад, то едва ли следва да се очаква, че то ще повлияе на решенията на западните политици – те имат двойна-тройна игра и подобни неща не ги касаят. Но интервюто може да покаже на международната общност, че има и друга гледна точка освен тази, която пропагандира Западът.

Олег Пересипкин, директор на Центъра за източни изследвания към Дипломатическата академия на руското външно министерство:

Въпросът за пребиваването на Башар Асад на президентския пост е решен и трябва в бъдеще да се решава от сирийския народ. И ако той толкова не се харесва на сирийската опозиция – то тази опозиция трябва да се оплаква не на правителствата на други държави, а да отиде на избори в самата Сирия. Ако бъде подкрепена от мнозинството граждани – значи е права. Ако ли пък не – значи техните искания не се подкрепят от народа.

При това ми се иска да отбележа, че в своето интервю за руските медии Асад говори за безкомпромисна борба само с терористите от ИД и подобни на нея организации, които не са сирийски. Що се отнася до опозицията, дори и въоръжената, Дамаск от една година им предлага да седнат на масата на преговорите и да се постигнат мирни договорености.

За потока от бежанци, който в момента залива Европа, Асад отбелязва в интервюто си, че „Западът оплаква бежанците, а едновременно с това поддържа терористите от самото начало на кризата“. А хората, които бягат от войната, ще се върнат, ако настъпи мир. Но бедата е там, че Западът не дава на Близкия и Средния Изток шанс да живеят мирно.

Оригинален текст на 
http://rg.ru/2015/09/17/siriya-site.html

"Российская газета". Всички права запазени.