Черна гора в НАТО: qui prodest?

Научният сътрудник от катедрата за Източни и Южни славяни при МГУ Владимир Путянин смята, че решението на парламента на Черна гора да приеме резолюция в подкрепа на присъединяването на страната към Алианса представлява продължение на последователния политически курс на черногорските власти, насочен към „европеизацията“ на страната, водещ началото си още от 1999 г. А пропагандата на положителния образ на Алианса и на идеята за членството на страната в него се води вече няколко години. 

„По всичко личи, че това е окончателно решение, на което, най-вероятно, няма да попречи дори провеждането на всенароден референдум, ако все пак такъв се състои“, смята експертът. 

За резолюцията гласуваха 50 депутати от 79, 26 бяха против, трима се въздържаха. 

Според Никита Бондарев, ръководител на Балканската секция на РИСИ, освен решението на парламента, от особена важност е позицията на САЩ по въпроса, които се отзовават положително за встъпването на Черна гора в НАТО, наричайки малката крайбрежна република „идеалният кандидат“ за членство в Алианса.

Народът е против?

Независимите анкети свидетелстват за това, че поне половината от населението на Черна гора е против членството в НАТО. В същото време, премиерът Мило Джуканович постоянно цитира данни от други допитвания, проведени от лоялни към него социологически агенции, които посочват в резултатите си, че абсолютното мнозинство от гражданите на страната се изказват за встъпване в Алианса. При това експертите са на мнение, че членството на страната в НАТО съвсем не е на дневен ред за държавността в Черна гора. 

„В случая с Македония, членството в НАТО би могло да бъде гаранция за избягване на междунационални сблъсъци от страна на македонци и албанци и за недопускане на преразглеждане на съществуващата конституция. Но в случая с Черна гора, ситуацията е съвсем различна. Не е много ясно, какво би могло да даде на самите черногорци членството в НАТО, от него нито ще им стане по-топло, нито по-студено“, казва Бондарев. 

„Решението на парламента на Черна гора – това не е импулсивна крачка, а логичен законодателен завършек на един продължителен процес, който започна фактически веднага след като страната напусна държавния съюз със Сърбия“, казва научният сътрудник от Института по славянознание при РАН Александър Пивоваренко. Важен е не толкова фактът на встъпване на Черна гора, колкото международният контекст, на това, което се случва, подчертава експертът. 

„Едно е, ако ставаш член на организацията в период на международна стабилност (какъвто е случаят с разширяването през 2004 г.). Друго е, когато това е в разгара на международно напрежение. Не смятам дори, че Черна гора е „любим приятел“ на Брюксел (макар че официалните лица от НАТО ще говорят точно обратното до края на годината). За Алианса това е само бяло петно на картата, което трябва да бъде оцветено, за да се „приключи“ с крайбрежието на Балканите и да се стабилизира собственият имидж“, смята експертът.

Русия – нито враг, нито приятел, а просто така

Във военно отношение, както впрочем и в другите области, мащабът на Черна гора е прекалено малък, за да промени баланса на силите на Балканите, но встъпването на страната във военния блок НАТО при съвременните условия окончателно погребва надеждите на руснаците и на черногорската опозиция за развитие на традиционните „братски“ отношения между Черна гора и Русия – казва Владимир Путятин. Според думите му сега вече може уверено да се говори за „последователна антируска политика на властите в Черна гора“. 

Никита Бондарев е съгласен с него, че де факто членството на Черна гора в НАТО с нищо не застрашава Русия, още повече, че болшинството от балканските страни вече членуват там. „Но това би могло да бъде сигнал за тези балкански страни, които все още не са членки на НАТО, да започнат усилена натовска интеграция. Тогава последствията ще са къде-къде по-сериозни: в случай, че към Алианса се присъедини Босна и Херцеговина, то това ще постави под въпрос съществуването на Република Сръбска като такава, а в случай, че Сърбия стане член на НАТО, това означава принудителен отказ от позицията ѝ по отношение на Косово. Тоест, в това отношение Черна гора може да бъде снежинката, от която ще тръгне снежното кълбо“, обяснява експертът. Александър Пивоваренко също отбелязва, че встъпването на Черна гора в НАТО не е от особено значение за Русия, но промяната на извънблоковия статут на страната няма да окаже негативно влияние върху позициите на Русия в региона. 

„Москва никога открито не е осъждала стремежите на тази страна да стане членка на НАТО. Ние винаги сме казвали, че това си е работа на самите черногорци. Друг е въпросът, че решението трябва да бъде премислено и да се има предвид мнението на всеки един гражданин. Още повече, че Черна гора е такава страна, в която това може да се случи. А пък нивото на икономическо сътрудничество между нашите страни няма да се промени. Унгария – член на НАТО, Хърватия – член на НАТО, Гърция – член на НАТО, но нивото на делово сътрудничество на Русия с тези страни е по-високо, отколкото с Черна гора“, отбелязва Пивоваренко.

Бележка на редактора: qui prodest  - кой печели, за кого е изгодно (от латински език).

"Российская газета". Всички права запазени.