Правото на вето в ООН: история и съвременност

Правото на вето се упражнява от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция – страните, изиграли „ключова роля“, както се казва на сайта на ООН, за създаването на организацията.

Правото на вето позволява да бъде блокирано приемането на каквито и да е по съдържание резолюции на Съвета за сигурност на ООН, освен тези, които се отнасят до процедурни въпроси.

За правото на вето на постоянните членове на Съвета за сигурност настоял съветският лидер Йосиф Сталин по време Конференцията в Ялта през 1945 г.
Наскоро Франция излезе с инициатива за реформиране на механизма при използване правото на вето в ООН. Париж предлага петте постоянни членки на Съвета да се разберат да не използват правото си на вето в случаите, когато се налага прекратяването на масови престъпления.

„Това е колективен и доброволен ангажимент на постоянните членки, който не изисква промяна на устава, ще се прилага изключително в случаите на сериозни и масови посегателства върху човешкия живот: геноцид, престъпления срещу човечеството, мащабни военни престъпления“, разказа за инициативата на Париж посланикът на Франция в Русия Жан-Морис Рипер в интервю за вестник „Коммерсант“.

Някои страни, в това число и Украйна, подкрепиха френската инициатива.
Русия се изказа против ограничаване правото на вето на постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН. Както заяви постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин, „правото на вето е това, което всеки ден ни принуждава да търсим компромис при изработването на документи в Съвета за сигурност на ООН, всеки ден“.

„Това е натиск, свързан с това, че някой може да блокира резолюцията, кара ни да не предлагаме за гласуване какво ли не, а да внасяме само съгласувани документи, по отношение на които има увереност, че те ще бъдат одобрени от всички в „петорката“ от постоянни членки“, цитират Чуркин в „Коммерсант“. При това, според думите на руския дипломат „нито един постоянен член на Съвета за сигурност на ООН никога няма да ратифицира поправка, с която се отменя правото на вето“.

Съгласно сайта на ООН, в хода на откритите заседания на Съвета за сигурност на ООН от 1946 г. насам, постоянните членки са използвали 237 пъти правото си на вето, най-често при разглеждане на положението в Близкия Изток и в южната част на Африка, 41 пъти – за да не се допусне приемането на нови членове на ООН и 43 пъти – за да се блокира назначаването на нов генерален секретар.

Съветския съюз активно е ползвал правото си на вето до началото на 70-те години. От 1946 г. до 70-те години СССР е блокирал 80 резолюции. Като цяло СССР е наложил 90 пъти вето.

От 1991 г., когато Русия стана правоприемник на СССР, тя се е възползвала от това си право 13 пъти. За първи път Русия налага вето през май 1993 г. против резолюция за финансирането на Мисията на ООН в Кипър.

През 2015 г. Русия вече два пъти се възползва от правото си на вето. На 8-ми юли 2015 г. Русия блокира проект за резолюция отнасяща се до трагичните събития в Сребреница през 1995 г. Документът характеризираше убийството на около 8 хиляди босненски мюсюлмани от анклава като геноцид. На 29 юли 2015 г. Русия отклони предложението за създаване на международен трибунал за наказателно преследване на виновниците за катастрофата на малайзийския „Боинг“ в Украйна през юли 2014 г.

САЩ са използвали правото си на вето 79 пъти, като в 42 от случаите САЩ са прибягвали до това право, за да блокират критични по отношение на Израел резолюции. От началото на 90-те години Съединените щати са блокирали 14 резолюции, почти всичките, касаещи ситуацията в Близкия Изток.

Великобритания е използвала правото си 29 пъти, Франция – 16. Китай се е възползвал от това право 9 пъти. До 1971 г. в Съвет за сигурност на ООН Китай е представлявана от Тайван, който е използвал правото си на вето само един път. От 1991 г. насам Китай е използвал правото си на вето осем пъти, като шест от тях са съвместно с Русия.

"Российская газета". Всички права запазени.