Какво пречи на Путин и Обама да се разберат по въпроса за Сирия

1. Съдбата на Асад

Това е главният повод за разногласията. Създава се впечатлението, че за Америка отстраняването на Башар Асад от власт е даже по-важен въпрос, отколкото борбата срещу ИД. Твърде много политически капитал и пропагандаторски ресурси бяха изразходвани първо за борбата срещу баща му Хафез Асад, а след това – срещу Башар. За Америка да се откаже от изискванията си, означава да признае грешката си и да демонстрира слабост.

Затова САЩ залагат на светската опозиция и отказват да си сътрудничат с Башар Асад, когото те официално са заклеймили като „тиранин“. Американците настояват сирийският президент да се откаже от властта, а в същото време отрядите на опозицията да се обединят с остатъците от армията и да продължат борбата срещу ислямските екстремисти.

Русия – напротив, подчертава, че само Асад може да бъде смятан за легитимен лидер на Сирия, който сега няма с кого да бъде заменен, и че именно неговата армия води реална борба срещу ИД. При това Москва не идеализира Асад и дава да се разбере, че на Сирия са ѝ нужни политически реформи, но без намесата на външни сили. Кремъл застъпва позицията на прагматичния подход: първо – разгромът на ИД, а после преговорите на властта с опозицията.

2. Ролята на ООН в урегулирането на кризата

Москва даде да се разбере, че е готова да се присъедини към създадената от САЩ антиджихадистка коалиция, но изисква първо да получи мандат от ООН. Това е необходимо, за да се разпишат ясно „превилата на играта“ и да се избегне повторението на либийския сценарий, когато, под предлог че мирното население трябва да се защити, западните страни фактически свалиха Муамар Кадафи. На Кремъл му е необходима резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, в която са определени целите на международната коалиция и средствата за борба с ИД.

3. Ролята на регионалните участници

Москва застъпва позицията за привличането на Ирак към борбата срещу ИД и за урегулирането на сирийската криза. Обаче на това се противопоставят монархиите в Персийския залив, които са съюзници на САЩ, на първо място Саудитска Арабия и Катар, за които Иран е съперник в борбата за доминиране в региона. Всъщност, в голяма степен сирийската криза е следствие от това ирано-саудитско противопоставяне: Техеран помага на Асад, а джихадистите получават финансова помощ от страните в Залива. 

Подписаното през юли споразумение по иранската ядрена програма трябва да превърне Иран в очите на западното обществено мнение от международен отцепник в напълно приемлив партньор по преговорите. Проблемът е по-скоро в това, дали арабските монархии ще искат да търсят компромис с Техеран.

Засега в региона де факто действат две конкуриращи се антиджихадистки коалиции. Една – под егидата на САЩ и Саудитска Арабия, а в другата влизат Русия, Ирак, Иран и правителството на Асад.

4. Вътрешнополитическите мотиви на Путин и Обама

В САЩ започна президентската предизборна кампания. Едно от обвиненията по адрес на демократите е нерешителната външна политика. За Барак Обама е важно да демонстрира твърдост и последователност. Особено по отношение на Русия, която американските медии обрисуват като новата империя на злото.

За Путин възможният успех в борбата срещу ИД ще му даде шанс отново да демонстрира на населението, че начело на нацията стои решителен лидер, който може да върне на Русия статуса ѝ на велика държава.

"Российская газета". Всички права запазени.