Донбас след срещата в Париж: проблеми на мирното урегулиране

Самопровъзгласената Луганска народна република (ЛНР) в понеделник (5 октомври) потвърди, че е започнал отвод на украинско военно въоръжение с калибър под 100 мм от линията на съприкосновение. Самата ЛНР започна да извежда леко въоръжение още в събота (3 октомври). Тези мерки бяха съгласувани на посветена на Украйна среща в Париж, от която основният резултат бе потвърждаването на безалтернативното изпълнение на минските споразумения.

Парижките договорености, както разказаха участници в срещата, предвиждат отстъпки и от двете страни в конфликта. Това се отнася на първо място до проблема с подготвяните местни избори, които Донбас за момента планира да проведе отделно от общоукраинския вот. От Париж посъветваха ДНР и ЛНР да преразгледат тези планове и да организират избори според украинското законодателство. На Киев от друга страна бе препоръчано да приеме специален закон за изборите в Донбас, като го съгласува с ръководството на размирните райони, както и да предвиди в конституцията специален статут за Донбас и да обяви амнистия за участниците в бойните действия.

Въпрос на стабилност за украинския режим

Готови ли са обаче страните да изпълнят тези договорености, които по същество са още едно потвърждение на минските споразумения? Според експерти тези опасения се отнасят основно до украинските власти, тъй като, както твърдят анализатори, ДНР и ЛНР могат по-лесно да изпълнят сроковете и условията за провеждане на изборите. „За Донбас да изпълни политическата част от споразуменията, включително отлагането на изборите, е по-лесно, отколкото за Киев. <…>. За Киев това е въпрос на стабилност за политическия режим, въпрос на вътрешна стабилност в страната“, каза пред „Руски дневник“ Максим Братевски, експерт от Центъра за европейски изследвания към Висшата школа по икономика.

В същото време, според Евгений Минченко, ръководителя на Международния институт за политическа експертиза, е напълно възможно да се намери компромис по въпроса с изборите. Те могат да бъдат организирани в Донбас по едноманданти окръзи, а не с участието на украински и регионални политически партии.

Западът отказва подкрепа на Порошенко?

Експерти отбелязват, че Киев в лицето на президента Петро Порошенко има малко място за маневри що се отнася до ситуацията в Донбас. „Има предположения, че Порошенко не е получил 100% подкрепа от западните партньори [на срещата в Париж]. Съдейки по всичко, са му дали да разбере, че всякакви опити да се нарушат минските споразумения <…>, да се изпълняват едни части, а други не, без да се пипа политическият процес, няма да бъдат успешни“, отбелязва Братевски.

Според Минченко „от безусловна подкрепа към Порошенко те [европейците] преминаха към доста критично възприемане и натиск да изпълни дадените към тях обещания“. Експертът свързва тази „силна промяна“ на позицията на Европа с „обективни причини“: „Човекът [Порошенко] постоянно обещава, но не прави нищо“.

Порошенко и политическата криза в Киев

С твърдението, че в момента това положение върви към своя край, е съгласен и украинският политолог и директор на Института за стратегически изследвания „Нова Украйна“ Андрей Ермолев.
Той подчертава, че Европа принуждава Порошенко да действа „дори на цената на съществени сътресения в самата Украйна“. Според него изпълнението на плана от Париж може да доведе до „горе-долу устойчиво примирие и намаляване на физическото присъствие на Русия в Донбас“.

„Далеч не всички участници в сегашната управляваща коалиция имат интерес към сложния, мъчителен, но мирен процес: има „партия на войната“, има поддръжници на „малка Украйна“ (Украйна без Донбас). В сложно положение се намира и самият президент, който <...>, за съжаление, не показва последователност и ясна платформа по въпроса с Донбас“, отбелязва украинският политолог, като изброява проблемите пред мирното урегулиране. Също като руските си колеги, той предполага, че независимо от всичко това, не бива да се очаква възобновяване на бойните действия в Източна Украйна.

"Российская газета". Всички права запазени.