Русия пое инициативата в Сирия

За две седмици от началото на военната операция на Русия в Сирия срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД) ситуацията на мястото на конфликта се промени коренно. Както заяви сирийският генерал Али Майхуб, правителствените войски вече контролират редица населени места, като нанасят сериозни загуби на бойците от ИД. А сирийският посланик в Москва Рияд Хадад съобщи, че от началото на руската операция на 30 септември „са разрушени над 40% от инфраструктурата на ИД“.

В същото време от Вашингтон дойде информация, че спира проектът за подкрепа на отрядите от умерената сирийска опозиция. „От самото начало бях скептично настроен към идеята за създаване на тази квазиармия в Сирия“, бе принуден да признае президентът на САЩ Барак Обама в интервю за телевизионния канал Си Би Ес (CBS). На 9 октомври американският министър на отбраната на САЩ Аштън Картър съобщи, че американската администрация се е съгласила да се откаже от програмата за формиране и въоръжаване на отрядите на умерената сирийска опозиция на стойност $500 млн.
Макар че вниманието в Сирия през последните седмици е приковано основно към руските авиоудари по позиции на ИД, новината за фактическото прекратяване на съществуването на „Свободната сирийска армия“ като действаща сила, способна да противостои на Дамаск, е свидетелство за поредната кардинална промяна в обстановката в Сирия след повече от четири години на противопоставяне.

Отчитайки новите условия в региона, руският външен министър Сергей Лавров на 12 октомври предложи на САЩ и техните партньори да се договорят за „разделение на труда“. Москва предлага водената от САЩ коалиция да се бори с ИД в Ирак, чиито власти поискаха помощ от Вашингтон, а Русия да воюва с бойците на ИД в Сирия. Руският министър каза също, че Москва е готова да си „взаимодейства с патриотичните отряди на въоръжената опозиция“ при участието им в политическия процес. А в ефира на ТВ канала „Россия 1“ президентът на Русия Владимир Путин разказа, че целта на руската политика във връзка със Сирия  е „да се стаблизира законната власт [в Сирия – бел.ред.] и да се създадат условия за търсене на политически компромис“.

За нуждата от това неочаквано заговори и главният международен опонен на Москва по сирийския проблем. „Всички държави, участващи в конфликта и поддържащи едни или други групи, трябва да се включат в един широк диалог. Включително Иран и Русия“, заяви на 13 октомври генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Турският премиер Ахмет Давутоглу изрази готовността на Анкара да участва в „преговори с Русия и Иран по урегулирането на обстановката в Сирия“. А първият дипломат на Саудитска Арабия Мохамед бен Салман ас-Сауд призова за „плавно движение към преходен период с участието на представители на действащите власт и опозицията в Сирия“.

Експертите, с които разговаря „Коммерсант“, смятат, че като лишава противниците на Асад от възможността за военна победа над режима в Дамаск, Русия получава нов шанс да поеме дипломатическата инициатива и да възобнови мирния процес в Сирия, който тярбва да завърши с постигането на компромис при приемливи за Москва условия. „Ако в Сирия днес нямаше терористи, населението можеше да започне диалог чрез своите представители. Само че да се водят каквито и да било преговори с племенните вождове, докато територията им е завзета от терористи, е невъзможно“, каза пред „Коммерсант“ президентът на Института за Близкия Изток Евгений Сатановски. „Ключовият въпрос е, дали в Сирия ще се появи възможност да се води диалог свободно. За момента такава няма. Само че руските атаки срещу многочислените ислямистки терористични групировки в Сирия дават шанс да се възобнови политическият процес“.

С мнението на Сатановски е съгласен и доцентът от Руския държавен хуманитарен университет Сергей Маркедонов. „Позицията на Москва от самото начало е, че не може да се допусне свалянето на президента на Асад, без да се получи отговор на въпроса какво ще се случи след това. Днес по отношение на Сирия Москва се опитва да получи от Запада отношение като към равноправен партньор, чиито аргументи ще бъдат възприети сериозно – каза Маркедонов пред „Коммерсант“. – Както показва историята на световната дипломация, при подобни преговори военните козове се превръщат в тежък аргумент“.

Текстът се публикува със съкращения. Пълната версия на руски език можете да намерите тук:
http://www.kommersant.ru/Doc/2831142

"Российская газета". Всички права запазени.