„Сирийците имаха един избор: да воюват или да воюват“

Кадри Джамил, до неотдавна заемащ поста вицепрезидент на Сирия, от самото начало на гражданската война се застъпва за политическото урегулиране на конфликта и за създаване на правителство на преходния период с участие в него както на представители на опозицията, така и на привържениците на Башар Асад. Самият той добре познава както управляващата сирийска партия „Баас“, така и руския политически елит.

Той е завършил Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, говори руски прекрасно и се придържа към левите политически възгледи. Към настоящия момент оглавява движението „Народен фронт за промяна и освобождение“ и както преди застъпва идеята за диалог между правителството и опозицията.

Сирийците имаха един избор: да воюват или да воюват

А изобщо с кого от сирийската опозиция може да се води диалог, та нали много организации и сили имат въоръжени формирования? Как да се разбере кой е терорист и кой не е?

За умерена опозиция може да се смятат тези, които принципно са съгласни с идеята за мирното урегулиране и прекратяването на огъня. Това е главният критерий. Все пак трябва да се има предвид, че на определен етап от войната сирийците имаха един избор: да воюват или да воюват (усмихва се тъжно).

Нямаше политическо решение, хората търсеха възможност да се присъединят към онази сила, която би могла да им помогне да спасят себе си и своите семейства. Някои отидоха в ИД, но трябва да се разбира, че вътрешно те са против „Ислямска държава“. И сега ние трябва или да унищожаваме поголовно всички, които са в ИД (а това е почти невъзможно), или да търсим пътя за всяване на разкол сред „Ислямска държава“. Нека това да бъде тази същата Свободна сирийска армия, за която Лавров заяви, че е длъжна да участва в политическия процес. Това е път за отделянето на много сирийци от идеологията на ИД. И ако „Свободната сирийска армия“ (ССА е най-голямата групировка в Сирия, водеща борба против правителството на Асад – „Газета.Ru“) се включи в коалицията против „Ислямска държава“, то ние с нея ще намерим общ език. Сега сирийският проблем е сложен и той се решава комплексно.

Но нали един от членовете на ССА, Халиб ал Хамад, изяде сърцето на пленен сирийски войник пред телевизионната камера. И с тях ли също трябва да се води политически диалог?

Тези, които поглъщат сърцата на войниците, разбира се, не могат да бъдат част от диалога и с тях няма какво да се говори. Аз нали казах – встъпването в преговори е възможно само с тези, които са съгласни с тях.

Но там има и такива хора, които са тръгнали да воюват срещу правителството по силата на обективни обстоятелства. Трябва да се групират всички здрави сили – и на режима, и на опозицията – против най-злия враг на човечеството – ИД.

Причина за войната в Сирия стана осиромашаването на населението

Ето, вие поддържате операцията на Руската федерация в Сирия. А какво да се прави с вашите политически противници, с този председател на коалицията на опозиционните и революционните сили на Сирия – Халид Ходжа, който нарече действията на Русия в Сирийската република „окупация“? 

Сега е преходен период, а това означава – временен. Аз, когато бях в правителството, половин година търпях Ходжа. А после ще тръгнем към избирателните урни и ще видим кой кого. Винаги съм казвал: ако сега не бъдат спрени отрицателните процеси в Сирия, то ние скоро няма да имаме за какво да спорим, защото Сирия няма да я има. Няма да съществува нашата страна. Сега има два проблема: най-тежката хуманитарна катастрофа и ИД.

Аморално е да се разсъждава кой ще стане президент, а кой – премиер, когато половината народ на Сирия са станали бежанци.

А що се отнася до руската операция – да, подкрепям я. Понеже за това незнайно защо не се говори, но все пак руската авиация се захвана за работа тогава, когато „Ислямска държава“ беше вече пред Дамаск и имаше опасност градът да падне.

А защо от ваша гледна точка изобщо започна тази война в Сирия?

У нас някои членове на правителството обичат теориите за заговора и разсъждават, че той бил започнал през март 2011 година. Аз не съм против теорията на заговора, но хайде тогава вече да кажем истината докрай: неговият първи етап започна през 2005-та година, когато в Сирия започна либерализацията на икономиката, вследствие на което настъпиха осиромашаването на хората и ръстът на безработицата. Те станаха социалната база за ислямската революция. Ислямистите просто ги насочиха в определена посока, а също предоставяха оръжие и пари.

А продължението на тези процеси последва през 2008-ма година, когато сирийският режим започна да опитва да води игри с Турция и Катар. Под натиска на тези страни ние започнахме да променяме законите си и политическата система, у нас започнаха да пророкуват техните телевизионни канали, такива като „Ал Джазира“. Те подготвиха идеологическата почва за конфликта.

И днес ИД в Сирия и в Ирак може да се сравни с фашизма в Германия през 30-те години на миналия век.

Популистките лозунги на лидерите водят до масова подкрепа от страна на бедните хора, лишени от жизнени перспективи.

Само не бива това да се нарича „либерализация“

Вие много добре познавате членовете на управляващата партия в Сирия – „Баас“. Как мислите, имат ли нейните членове политическо бъдеще във вашата страна? 

Да, в абсолютното си мнозинство баасистите нямат интерес от продължаване на кръвопролитието и не са свързани с корупцията. Обратното – войната им се отрази крайно отрицателно. Те напълно могат да участват в строителството на новото сирийско бъдеще заедно с честните представители на опозицията.

А какво ще бъде политическото бъдеще на Асад?

Неговото бъдеще ще се определя от два фактора: на първо място, от самия Асад; на второ място – от сирийския народ. След политическото урегулиране ще трябва да се проведат избори. Без това няма как да продължим.

Какво ще кажете относно опита на сирийските кюрди да създадат своя система на управление в Северна Сирия? Може би е необходима федерализация?

Това, което става в Северна Сирия, в Хасака, където е въведено самоуправление, това е много интересен опит, който трябва внимателно да се проучи и може да се използва по-нататък при провеждането на конституционните реформи. Там всъщност не само кюрдите са създали системата за самоуправление, там има и асирийци, и араби, те са намерили общ език и са разработили начин за управление на територията, на която живеят. Този начин работи успешно. А това стана поради причината, че Дамаск при стеклите се обстоятелства нямаше никакъв контрол над тази част на страната. Само не бива това да се нарича „федерализация“. Тя се осъществи в съседен Ирак и явно не му беше от полза. Това, което съществува в Северна Сирия, аз бих нарекъл „демократично самоуправление“. И за него е модно и нужно да се говори, когато ще съставяме новата конституция на базата на виенските споразумения.

Мнозина наричат войната в Сирия междурелигиозна. Как смятате вие – това така ли е?

Религиозните противоречия са само форма. Всъщност и главорези, и корупционери има във всички враждуващи лагери и във всички конфесии. Същината на протичащите в Сирия процеси е социална.

http://www.gazeta.ru/social/2015/11/18/7898975.shtml

"Российская газета". Всички права запазени.