Взаимоотношенията между Русия и Турция се обтегнаха, след като турски изтребител F-16 свали руски бомбардировач Су-24, заради предполагаемото му пресичане на сирийско-турската граница на 24 ноември. В същия ден лейтенант-генерал Сергей Руцкой от Главното командване заяви, че военните контакти с Турция ще бъдат прекратени. По-специално, Русия изтегли своя представител от флота, който координираше дейността на Черноморския руски флот и турския флот. Горещата линия за предотвратяване на въздушни инциденти по време на антитерористични операции също бе изключена.
За сто години и сто милиона
Руско-турското сътрудничество съществува почти от сто години. То се родило през 1920 г., когато основателят на Република Турция Кемал Ататюрк помолил Съветския съюз да му помогне и да установят дипломатически отношения.
Съветският съюз, който по това време се намирал в гражданска война, щедро отпуснал на турското правителство 10 млн. златни рубли и му изпратил няколко военни съветници, оръжия и военна техника. След разпадането на СССР Русия и Турция рестартират отношенията си през 1992 г. с продажбата на оръжия на Истамбул в размер на $100 милиона. В тези оръжия се включвали и бронетранспортьори БТР-80, многоцелеви хеликоптери Ми-8МТШ, Ми-17, автомати „Калашников“ и автоматични оръжия, пушки „Драгунов“, множество ракетни установки и много други.
Днес Русия извършва поддръжката на тази техника. Руските и турските военни взаимодействали чрез консултации и съвместни учения. Двете страни дори създали общ Черноморски флот с името BlackSeaFor за провеждане на операции по търсене, разузнаване и наблюдение на екологични ситуации.
НАТО няма да се намесва
Експерти смятат, че не е необходимо Русия да се страхува от това, че Турция ще поиска НАТО да разположи допълнителни системи за отбрана на нейната територия или да ѝ окаже военна подкрепа, въпреки че напрежението ще продължи да се покачва.
„Последният съвет на НАТО на ниво посланици, който бе свикан по инициатива на Турция, е отказал да ги подкрепи и дори нямаше официално изявление, както обикновено прави НАТО. Столтенберг говори от негово име, което означава, че европейските членове на НАТО не изгарят от желание да помогнат на Турция“, казва ръководителят на Академията на геополитически отношения генерал-лейтенант Леонид Ивашов. Той отбелязва, че Германия и Франция едва ли ще участва в развитието на руско-турския конфликт. Франция дори започна да се сближава с Русия след турската атака над Су-24. „Сега Русия трябва просто да увеличи консултациите си с европейските страни в двустранен формат“, добавя Ивашов.
Неприкосновеност на черноморските проливи
Опасен момент в прекъсването на сътрудничеството с турските военни може да възникне при използване на Босфора и Дарданелите в Черно море и след Конвенцията от Монтрьо за режима на Проливите. Конвенцията е подписана на 20 юли 1936 г. в швейцарския град Монтрьо. Продължителността ѝ е 20 години и редовно се удължава.
В мирно време Конвенцията ограничава преминаването на военни кораби, принадлежащи на трети страни в Черно море през проливите. При влизане във водите корабите са ограничени до тегло от 15 000 тона.
Освен това, има ограничения за едновременното присъствие в Черно море (във водите/ проливите), които са фиксирани на 30 000 тона общо за всички нечерноморски страни. Има и ограничение във времето – корабът може да прекара във водите три седмици.
В много случаи подводниците и големите кораби на страните с брегове на Черно море може да преминават през проливите без да им се налага ограничение на теглото, стига те да спазват определени условия, определени в Конвенцията. Турция е отговорната страна, която следи за спазването на Конвенцията.
Ако Турция се намира в състояние на война или заплаха от война, тя има право да разрешава или забранява на всякакви военни кораби да преминават през проливите. Ако Турция не участва във войната, проливите са затворени за кораби, принадлежащи на воюващите страни.
„Условията на морското корабоплаване през проливите на Черно море са регулирани от международното право с Конвенцията от Монтрьо и очевидно тук ние разчитаме на постоянството на нормите за свободното корабоплаване в черноморските проливи“, каза говорителят на руския президент Дмитрий Песков на 27 ноември.
Бившият ръководител на международната дирекция за договорите в руското Министерство на отбраната генерал-лейтенант Евгений Бужински отбеляза, че Турция е „много бдителна по отношение на прилагането на Конвенцията от Монтрьо“.
„Не мисля, че Турция, дори и в тези напрегнати условия с Русия, ще иска да наруши Конвенцията от Монтрьо, защото, ако Турция започне да я нарушава, ще бъде много трудно да се възстанови. Можем да зададем въпроса: може ли Турция да затвори проливите към Русия? Теоретично, да. Но за да направи това, тя трябва да обяви война на Русия, тъй като Конвенцията от Монтрьо посочва, че само в случай на война Турция може да затвори протока“, обяснява Бужински.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си