Експерти: Москва и Анкара няма да си проговорят скоро

Конференцията на ООН по климата в Париж, която бе открита на 30 ноември, бе богата на политически изявления, които не бяха свързани с дневния ред на срещата на високо равнище. Една от главните интриги стана въпросът, дали президентът на Руската Федерация Владимир Путин и неговият турски колега Реджеп Тайип Ердоган ще обсъдят заедно инцидента със сваления руски бомбардировач близо до сирийско-турската граница. Въпреки редицата двустранни срещи на руския президент (той успя да проведе преговори с президента на САЩ, с канцлера на Германия, с корейския лидер и с премиера на Израел), среща с Ердоган така и не се състоя.

„Не сме се виждали“, потвърди Владимир Путин, а след това заяви, че Русия разполага с по-подробни данни за случилото се с руския Су-24, а защитата на сирийските туркмени е само претекст за Турция.

„Има всички основания да се предполага, че решението нашият самолет да бъде свален е било продиктувано от необходимостта да бъдат защитени тези пътища на доставки на петрол за Турция“, заяви Путин на пресконференция в края на срещата на високо равнище.

По думите му, Анкара не е реагирала и на загрижеността на Москва във връзка със свободното движение на терористи в резултат на безвизовия режим между Русия и Турция: „Отдавна помолихме да бъде обърнато внимание, че представители на терористични организации, които са воювали и се опитват да воюват срещу нас с оръжие в ръце в отделни райони на Русия (...), „изплуват“ на територията на Турция“.

Ердоган не се забави с отговора си и същата вечер обеща да подаде оставка, ако обвиненията, че Турция купува петрол от бойците на „Ислямска държава“ (организация, която е забранена в Русия – бел.ред.), бъдат потвърдени.

Докато не се смени режимът

„Много трудно ще бъде да се възстанови това равнище на сътрудничество между Турция и Русия, което те имаха преди инцидента със Су-24, защото то бе градено с „не малко усилия“ от началото на нулевите години”, отбелязва в интервю за „Руски дневник“ старшият преподавател в катедрата по обща политология на Висшата школа по икономика (ВШЭ), арабистът и специалист по мониторинг на конфликти Леонид Исаев.

„Рязката декларация на Путин, която предизвика достатъчно резки изявления от турска страна, е в състояние за години да прекъсне общите мостове“, посочва експертът, и сега руско-турските отношения ще се насочат към нулата. Разбира се, подобна конфронтация в крайна сметка не е изгодна нито на Русия, нито на Турция, нито на НАТО, чиято членка е Турция, но за да се забрави кулоарната реторика на климатичната среща на високо равнище, сега ще бъде необходима „минимум смяна на режима“: прекалено лично се възприемат подобни изказвания и от двете страни.

Тюркологът и директор на Центъра за изучаване на изтока в международните отношения и публичната дипломация Владимир Аватков също е съгласен, че само смяна на режима ще позволи да се излезе от тази криза. Разбира се, не бива да се отъждествят турският режим и турският народ, предупреждава той. „Да, турският режим се солидаризира с тероризма, когато свали нашия самолет, но ние трябва да мислим за бъдещето“. Турция все пак едва ли ще бъде забравена като перспективен партньор.

Намесата на НАТО

Дали руско-турският разрив ще повлияе на сътрудничеството между действащите сили в Сирия? На този въпрос добър отговор даде самият Путин в Париж, отбелязва водещият научен сътрудник на Института по световна икономика и международния отношения към Руската академия на науките Виктор Надеин-Раевски: каква ти широка коалиция, когато на теб ти нанасят удар в гърба? При все това Русия е заинтересована от борбата срещу „Ислямска държава“ и не се отказва от сътрудничеството с французите.

Нещо повече, на този фон едва ли си струва да се чака влошаване в борбата срещу тероризма в Сирия. В действителност ситуацията само се подобри, посочва Надеин-Раевски. Появата на системата ПВО С-400 в Сирия коренно промени разпределението на силите: радиусът на действие на радарните системи покрива на практика всички участъци на фронта, турските самолети предпочитат да не навлизат в тази зона на действие на локаторите и се страхуват да бомбардират районите, където са дислоцирани отрядите на народната самоотбрана на сирийските кюрди.

„Турците ги бомбардираха на практика всеки ден, а тези отряди в действителност водят много ефективна борба с ислямистите на своята територия“, казва Надеин-Раевски.

Нещо повече, според него, ако действията на Турция силно възпрепятстват съвместната борба на страните-партньорки срещу „Ислямска държава“ в Сирия, то НАТО може да се опита да отстрани Анкара от този процес.

„В Сирия и без това ситуацията е напрегната, и ако там се задълбочи конфликтът по линията Русия – Турция, то това ще е само от полза за „Ислямска държава“. Алиансът, макар и да продължи да взема страната на турците, както стана в случая с бомбардировача, ще направи всичко възможно, така че страните да не преминат в по-остра конфронтация“, казва Исаев.

"Российская газета". Всички права запазени.