Санкциите: нищо друго освен разочарование

„Ало, Джо Байдън е!“

Юрий Совцов: Хайде да си спомним как започна всичко. По принцип санкции срещу една или друга страна могат да се въвеждат само с одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Американците обаче минаха без тази процедура. И през 2014 година САЩ, а под техен натиск и страните от ЕС, въведоха ограничителни мерки, насочени срещу Русия и нейните граждани. Правителството на България също не остана настрани...

Бойко Първанов: В отговор Русия въведе продоволствено ембарго. По-късно премиерът на Русия Дмитрий Медведев подписа постановление за разширяване на продуктовото ембарго срещу страните, подкрепящи санкциите срещу Русия. А на 24 юни 2015 година Владимир Путин удължи действието на контрасанкциите с още една година – до 6 август 2016 година...

В интерес на истината трябва да отбележим, че не всички посрещнаха идеята за антируските санкции в Европа с аплодисменти. Неприязън изразиха Гърция, Кипър, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия, Малта и България.

Ю.С.: И България?

Б.П.: Както си спомняш, дори на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън му се наложи да позвъни на президента Росен Плевнелиев. Това стана веднага, след като министърът на икономиката и някои български политици публично се възмутиха за това, че ЕС изправя България и Русия една срещу друга. На мнозина им бе ясно до какво ще доведат санкциите. Тогавашният министър на отбраната Ангел Найденов, говорейки по радиото, съобщи, че само заради забраната за сътрудничество във военно-техническата област ще пострадат не по-малко от 10 сфери от икономиката на България...

Но, както казват у вас в Русия, срещу желязо с голи ръце не можеш да се бориш. Плевнелиев обясни, че България си остава русофилска страна, но преди всичко тя е проевропейска държава. Той призна, че е бил удивен от реакцията на българските политици, според чието мнение, България никога не бива да върви против Русия: „Нима те забравиха ли, че сме членка на ЕС?“

Само че далеч не всички в България застанаха на позицията на президента. Според данни от социологическо изследване на Gallup International 49% от анкетираните жители на България не са подкрепили налагането на санкции срещу Русия и само 21% са ги одобрили...

Правилото на бумеранга

Ю.С.: И така санкциите влязоха в сила. И почти веднага стана ясно, че те далеч не „работят“ така, както бяха замислили техните инициатори. Руският посланик в България Юрий Исаков беше точен, когато каза: „Първият, който хвърли бумеранга на санкциите, трябва да помни, че бумерангът ще се върне и може да удари много болезнено“. 

Б.П.: Ето аз съм взел статистически данни. По това време 640 фирми са доставяли стоки в Русия, основно медикаменти, резервни части, плодове и вино. Оборотът им в навечерието на налагането на санкциите е бил 740 милиона долара. В същото време от Русия са се внасяли стоки на стойност около 6 милиарда евро, от които 90% са се падали на природния газ и петрола. Наши икономисти пресметнаха, че заради санкциите само българските транспортни компании ще изгубят за 2014 година не по-малко от 20 милиона евро. А Българската промишлена палата предупреди за косвени, но не по-малко сериозни загуби.

Например: руснаци имат собствени жилища в България на стойност близо 5 милиарда евро. А какво ще стане, ако заради санкциите те започнат да се освобождават от недвижимите си имоти? Само това обстоятелство може да доведе до гибел на строителния отрасъл на страната и до икономически срив. За щастие, нещата се разминаха без срив, но при все това броят на руските купувачи на български недвижими имоти се сви четири пъти!

А най-големите проблеми, както това още тогава разбираха абсолютно всички, могат да възникнат в енергийния сектор, тъй като България почти на 100% зависи от руския газ. Ако доставките спрат, то последиците ще бъдат толкова глобални, че биха могли да се определят с една дума – крах!

Ю.С.: Ситуацията многократно се усложни от историята с „Южен поток“. Тук телефонното позвъняване отвъд океана се оказа недостатъчно и в София пристигна делегация от американски сенатори. На 8 юни след среща в София с американските „гости“ министър-председателят направи изненадващо изявление, че българската страна спира напълно дейността по изпълнението на проекта.

Б.П.: Юрий, дай да поговорим за „Южен поток“ и за другите проблеми на енергетиката отделно? Тук няколко думи няма да стане!

Как руските санкции против Турция ще се отразят на двете страни

Руските санкции против Турция ще се отразят основно на вноса на турски стоки, смятат експерти. Само че търговията между двете страни се формира най-вече от износ от Русия: главно пшеница и природен газ, като за момента властите в Москва нямат намерение да ограничават работата в тези отрасли.

Ю.С.: Съгласен съм, ще обсъдим тази тема друг път. А засега да направим равносметка на загубите на нашите страни заради двупосочните санкции. Ще започна с Русия. Според данни на Националния статистически институт на България износът на стоки от България за Русия през първата половина на 2015 година е намалял с 40,1% до 210,9 милиона долара. А като цяло обемът на руско-българската търговия е спаднал три пъти! Само през август тази година експортът на български стоки на нашия пазар се е свил с 22%! Руските потребители не са получили достатъчно лекарства, тютюневи изделия, продукти на машиностроенето, етерични масла и парфюмерия, мебели.

Б.П.: Нашите загуби са в пъти по-големи. В тефтера си имам следната цифра: износът на България за Русия към лятото на тази година е намалял с 22%. А какво стои зад нея? Министърът на земеделието и храните Десислава Танева съобщи, че от 82 милиона лева, които българското земеделие е изгубило за една година от действието на руското ембарго, 44 милиона са загубите за млечния сектор, 22 – са изгубили производителите на зеленчуци и плодове, а останалите са за месния и преработвателния сектор.

„За година след въвеждането на руското ембарго преките сделки, които биха могли да бъдат сключени, ако го нямаше ембаргото, можеха да превишат 10 милиона евро“, каза министърката.

Повярвай ми, за България това са сериозни цифри. Зад тях стоят драматични събития. Да вземем сливенска област, известна с прасковите си. Това лято овощарите бяха принудени да раздават плодове на училища и детски градини. Успяха да се продадат 400 тона на Румъния по квотите. А още 100 тона направо отидоха за изхранване на свинете – няма къде да се съхранява стоката и вече няма на кого да се продава.

А преди износът на праскови, предназначени за руските рафтове, беше основно перо в приходите на областта. Фермерите имат една надежда – да бъде отменено руското ембарго. Поне в началото на пролетта. Защото в противен случай тяхната стока почти напълно ще бъде изместена от плодове от Испания и Гърция, които са по-евтини за сметка на по-високите европейски субсидии.

А българите ги чакат нови загуби, които крият опасността да потопят в продължителна криза цялото производство на плодове. Ниските изкупни цени, свиването на пазарите, проблемите с отпускането на европейските субсидии, загубите, предизвикани от времето и други причини – всичко това принуждава нашите фермери да се отказват от работата си и да обявяват земите си за продан. През последните няколко месеца цените на земеделските земи в България тръгнаха рязко надолу.

Много сериозно пострада фармацевтичната промишленост. Експортът на български лекарства в Русия от началото на тази година намаля чак наполовина! Санкциите пагубно се отразиха и на туризма. За първи път се отчита спад на броя на туристите от Русия и като последица се понижиха приходите на туристическите фирми, хотелите и търговията по Черноморието. Засега става дума за загуба от 20% на приходите, макар че съм срещал и цифрата 42%... В дългосрочна перспектива намаляването на туристическия поток ще стане просто пагубно...

И така нататък и така нататък, нито един отрасъл от българската икономика не избегна спада. Ето авторитетно потвърждение на това. Икономиката на България в момента е пострадала от икономическите санкции на Европейския съюз срещу Русия, заяви българският министър-председател Бойко Борисов. „Не знам на Русия как са повлияли санкциите, но на България – значително“, така Ройтерс цитира негови думи, казани на пресконференция.

„Помощта“ на Европа и САЩ

Ю.С.: Въпросът идва от само себе си: ами американските и европейските партньори? Ако те са вкарали България в икономическа война с Русия, не трябвали те да помогнат на българската икономика да компенсира загубите?

Б.П.: Обещания имаше и то не малко на брой! Еврокомисарят по въпросите на селското стопанство Фил Хоган например, когато беше на официално посещение в България, заяви, че Еврокомисията ще помогне на българите да се съпротивляват на руското ембарго. Не мина много време и българският министър на земеделието Десислава Танева съобщи, че Еврокомисията е изпратила писмен отговор, в който недвусмислено посочва, че няма да компенсира загубите на българските производители, възникнали заради руското ембарго върху селскостопанската продукция на страните от ЕС. Че това е въпрос на солидарност във войната на санкции с Русия, всички страдат заедно без всякакви компенсации...

А заместник-помощник държавният секретар на САЩ Хойт Брайън Ий се изказа по повод на България в интервю за телевизионния канал bTV, в което поясни, че България не бива да се надява, че САЩ ще й компенсира загубите, които могат да възникнат заради прилагането на санкциите срещу Русия. Според мен коментари не са необходими.

В търсене на варианти

Ю.С.: Съвсем неотдавна прочетох, че в София е имало среща между заместник-министър на селското стопанство и храните на България и представители на генералната администрация на надзора по качеството, инспекцията и карантините на Китай. Постигната била договореност да започне процедура за доставки в Китай на български зеленчуци и плодове, мляко и месо. Как мислиш, дали това ще помогне на българските селяни?

Б.П.: Много се съмнявам. Знаеш ли, и аз мога да припомня доста такива съобщения. Тук е необходим прост икономически разчет. Да вземем логистиката: къде е България и къде е Китай? Както казват у вас, евтината стока става скъпа, ако превозът й е скъп. Добре е, ако греша. Но ето как гледа на проблема същата Десислава Танева, министърката на селското стопанство: „Най-доброто решение за нас – това е отмяната на санкциите“.

Аз, между другото, забелязах, че напоследък в изказванията на наши политици забележимо намаляха антируските нападки. Мисля, че това е свързано с факта, че на сегашното правителство му се наложи да се изправи лице в лице със сериозни проблеми, предизвикани от частичното блокиране на плащанията от европейски фондове, необходимостта да се стабилизира финансовата ситуация, да се подобри бизнес средата и да бъдат ликвидирани последиците от последните ответни санкции на Русия.

И ето ти последната, направо ще кажа, ободряваща информация: започна подготовката за провеждането на заседанието на Българо-руската междуправителствена комисия. За последен път тази комисия е заседава в Москва още през 2011 година!

Знаеш ли, има такива основни начала в обществото, които е невъзможно да се подминат, колкото и да се стараеш. Ето едно от тях. Ако вярваме на социолозите, 63% от анкетираните са за приятелски отношения с Русия, а 54 – са на мнение, че България трябва да отстоява в НАТО и ЕС своите традиционно тесни отношения с Русия. Лично аз нямам основание да не им вярвам.

Ю.С.: Струва ми се, че ситуацията не е толкова проста. Например министърът на енергетиката Теменужка Петкова съвсем неотдавна на среща в Москва с министъра на енергетиката на Русия Александър Новак заяви, че Русия е стратегически партньор за българския енергиен сектор... Хайде в заключение да се опитаме да си обменим прогнози. Как мислиш, кога ще отменят санкциите?

Б.П.: Американските, съдейки по всичко, няма да е никак скоро. Опитът показва, че САЩ отменят санкциите си с голяма неохота. А Европа... Ами ще се опитам да предположа, след две – три години. А твоята прогноза?

Ю.С.: И аз ще рискувам: ЕС ще ги отмени идната година. Оптимизмът ми се основава на усещането, че се задават големи промени в отношения между ЕС и Русия.

"Российская газета". Всички права запазени.