Руски журналист в Сирия: „Не очаквах, че ще се окажем на косъм от смъртта“

Ваша лична инициатива ли беше командировката в Сирия?

По-рано имах военни командировки в Украйна. Аз сам изразих желание да замина за Сирия: интересно беше да видя ситуацията отвътре, тъй като досега се занимавах с политическите процеси за уреждане на конфликта в Сирия. Вземал съм интервю от Башар Асад, отразявах преговорите в Женева, във Виена, в Москва.

Бяхте ли готов за това, което видяхте?

Осъзнавахме, че отиваме на война. Войната не е картинката, която виждаме по телевизията. Войната е и трагедия, и лични истории на хора, които трудно се преживяват.

Това, което не очаквах, бе, че ще стрелят по журналисти, че ще се окажем на косъм от смъртта. Когато разстрелват наши пилоти и наши журналисти, трябва да се разбере, че тук не действат нито военни доктрини, нито негласни правила между войниците.

За ракетния обстрел

Разкажете за деня, в който вашият снимачен екип попада под ракетен обстрел.

Пътувахме за снимки към населения пункт Дегмашлие, който бе освободен от сирийската армия. Движехме се с три коли. Първата ракета удари в склон. Двете коли отидоха напред, ние бяхме в третата. Втората ракета уцели нашата кола.

Александър Жуков, военен оператор, снимаше през следващите три часа, докато сирийската армия се опитваше да ни преведе в безопасна зона. Докато ни извеждаха през разрушени градини, махаха минни корди, в района, където вървяхме, паднаха още три-четири ракети. 

Какви чувства ви изпълваха в този момент?

Веднага разбрах, че всичко е сериозно, стрелят, за да убият, и трябва да се съсредоточа, за да изляза от огъня.

Най-трудното беше след това – да съобщя на близките, когато те на следващия ден видят всичко по телевизията. Ние вече бяхме преживели всичко, а те трябваше тепърва да се тревожат, гледайки кадрите. Обадих се по телефона на близките си и казах, че краката, главата – всичко ми е на място. Всичко, което ще видите, вече е в миналото, не се вълнувайте.

Как мислите, дали вас и колегите ви са ви обстрелвали целенасочено?

Трудно ми е да кажа, но ние пътувахме по всички международни правила – със сини бронежилетки с надпис „Преса“, със сини каски. Както бе потвърдено след това, срещу нас са стреляли с управляеми ракети „ТОУ” (ПТУР „Тоу”, авиационни противотанкови управляеми ракети – бел. ред.), а те са с прицел, значи са виждали, че сме журналисти.

Възможно е те да са очаквали, че ще пристигне някой високопоставен чиновник и са били подготвени. А нашите сини каски са били „фарове“ за обстрела.

Квадратът, откъдето стреляха по нас, и квадратът, където беше свален нашият руски хеликоптер, са приблизително в един периметър. Планината Нуба. В тези райони върлуват бойците на Фронта „Ал Нусра“, „Ахрар ел Шам“ и така наречените „туркомани ".

За щурмана на сваления Су-24

Не можем да не попитаме за срещата с щурмана на сваления Су-24.

Той не беше тежко ранен, стоеше на крака. Интервюто, показано от медиите, действително даде той. Лицето му бе скрито поради съображения за сигурност включително и на семейството му. Останалото ще разкаже Министерството на отбраната.

За обстановката в Сирия

Как се промени обстановката в Сирия след руската намеса?

Сега обстановката може да се определи като положителна за сирийската армия и нейните съюзници: има напредък по няколко направления, включително северно от Латакия.

Паралелно се сключват примирия и всичко това ще бъде добър спомагателен фактор за началото на политическия процес. Сега обаче приоритетът е борбата срещу тероризма. Когато бъдат поставени по-големи точки, тогава вече ще може да се говори за напредък на политическия процес въз основа на женевското комюнике и виенското споразумение. Това още е в перспектива, а засега всичко се решава на земята.

А как обикновените сирийци реагират на руснаците и на руското присъствие?

В Латакия, в Хомс, в Тартус, в Джабла – там, където бяхме, хората са радостни и благодарни. Трябва обаче да се разбере, че след пет години война каквато и да е радостта, че руснаците са дошли, мъката си остава – навсякъде има убити. Пристигането на руснаците няма да върне на хората загиналите деца от всяка една страна в конфликта.

Не всички опозиционери са терористи, както не веднъж заявяваше руското външно министерство и президентът на Руската федерация. Затова пристигането на Русия вероятно ще ускори политическия процес. За хората най-сетне се появява надежда. Дали те са доволни? Трудно е да се каже.

Сирийската лира губи стойността си, животът поскъпва, пари няма, работата е малко, зимата е на прага.

Защо решихте да се върнете в Москва?

Публикуваните в руски медии наши снимки бяха качени на един от сайтовете на „сирийската умерена опозиция“ с подпис: „Ранени руски журналисти по време на руската агресия срещу сирийския народ“. Следваха коментари: „Не са умрели – ще ги доубием“.

Лицата ни станаха разпознаваеми, не веднъж бяха отправени заплахи по адрес на руските журналисти. Премислихме нещата и беше решено, че е по-добре да не рискуваме нито себе си, нито нашите колеги, защото привличаме внимание не само върху нас, но и върху цялата група.

Втората причина за връщането ни: нашите лекари в Сирия не успяха да извадят един от шрапнелите, достигнал дълбоко в областта под мишницата. Наложи се да се оперирам във военната болница в Москва.

Готов ли сте да се върнете в Сирия, след като оздравеете?

Сирия засега е затворена за мен. След Нова година може да започне политическият процес. Имам добри отношения със сирийското правителство и всички негови преговарящи, а с момчетата от опозицията – ще се заема с тази тема.

"Российская газета". Всички права запазени.